Решение № 15369 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2019 г.

Решение № 15369 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от М. Братоева от [населено място] против решение № 9/01.02.2019 г. постановено по дам. дело № 316/2018 г. по описа на Административен съд – Шумен. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилно изчислен учителски стаж. Твърди, че към датата на пенсионирането лицето е имало изискуемия учителски стаж. Прави искане съдът да отмени процесното решение. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ – Шумен в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че към датата на придобиване на правото на пенсия лицето не е имало изискуемия учителски стаж. Прави искане съдът да остави в сила решението на административния съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна. С решение № 9/01.02.2019 г. постановено по адм. дело № 316/2018 г. по описа на Административен съд – Шумен е отхвърлена жалбата на М. Братоева срещу решение № 2153–27–24/30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен и потвърденото с него разпореждане № 24/прот. 01240 от 27.06.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Шумен. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Анализирайки фактите по спора е достигнал до извода, че след отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО не са налице основания за получаване на добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО, тъй като към момента на придобиване право на пенсия същата не е имала учителски стаж от 25 години и 8 месеца. Прието е, че лицето е навършило възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО към [дата], заявлението за пенсиониране е подадено на 02.10.2017 г., когато и е зачетен учителски стаж от 18 г. 10 мес. и 19 дни. На 26.02.2018 г. лицето подава по ТП на НОИ Шумен ново заявление, с което иска да се преизчисли учителския и стаж въз основа на представени нови документи. Едва към тази дата административният орган признава учителски стаж на Братоева в размер на 25 години 08 месеца и 20 дни. Следователно към датата на придобиване на право на пенсия лицето няма право на добавка по чл. 69 в, ал. 3 от КСО. Въпросът за правилността на изчисляване на учителския стаж на лицето е разрешен с разпореждането за отпускане на пенсията по заявление от 02.10.2017 г. и не може да се пререшава втори път като се има предвид, че разпореждането за отпускане на пенсия не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е правилно. По делото е установено, че считано от 02.10.2017 г. на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО при осигурителен стаж от 39 г. 03 мес. 09 дни, от които 25 г. 08 мес. и 20 дни учителски стаж. На 02.04.2018 г. лицето подава заявление за преизчисляване на личната пенсия и отпускане на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. С разпореждане № 24/прот. № 01240 от 27.06.2018 г. на лицето е отказано отпускане на добавка, тъй като не е имала необходимия учителски стаж от 25 г. и 08 месеца към датата на придобиване право на пенсия. Според административният орган придобития след пенсионирането учителски стаж е ирелевантен за заявеното искане. Съдът е достигнал до обосновани изводи досежно компетентността на пенсионните органи участвали в пенсионното производство и изводите му досежно валидността на оспорените актове са правилни. Съгласно чл. 69 в, ал. 1, изр. 1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Едновременно с това нормата на чл. 69 в, ал. 3 КСО регламентира, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд (УПФ) в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При анализ на посочената разпоредба се установява, че право на добавка от УПФ имат само лицата, които са придобили право на ранно пенсиониране, т. е. имат навършена възраст 3 години по - ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1 и към навършване на тази по – ниска възраст имат изискуемия 25 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж, но не са упражнили това свое право на ранно пенсиониране и са се пенсионирали при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Жалбоподателката е достигнала възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО към [дата], когато е навършила [възраст], което обуславя извода, че правото на ранно пенсиониране за нея би се породило към тази дата, към която дата Братоева е следвало да има изискуемия учителски осигурителен стаж –25 години и 8 месеца. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че към датата на придобиване на право на пенсия лицето има навършена възраст, но няма изискуемия учителски осигурителен стаж от 25 години 08 месеца, т. е. не е било налице второто условие за получаване на добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на придобиване право на пенсия Братоева не е изпълнила изискването за наличие на учителски осигурителен стаж в размер на 25 години и 8 месеца. Това изискване е изпълнено след като лицето е навършило възрастта обуславяща право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, поради което същото не е придобило право на ранно пенсиониране. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че в конкретния случай липсва правно основание за определяне на добавка от Учителския пенсионен фонд към отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Братоева. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение