Решение № 11395 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4518/2016 г.

Решение № 11395 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4518/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-С. срещу решение № 12 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 259/2015 г. на Административен съд-С. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна. О. Е. П. и Н. П., лично и с. з. и в писмен отговор по жалбата, излагат доводи за неоснователност на жалбата и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Ответниците кмет на О. З. и М. Я. не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, поради постановяването му при правилно тълкуване нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /нов/. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от Е. П. заповед № 18-7388/23.09.2015 г. на началника на СГКК-С., с която на основание чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/ на гр. З., одобрени със заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори 31111.34.775 и 31111.34.779,с изместване на границата между имотите и намаляване площта на втория имот с 12 кв. м. за сметка на първия. Прието е, че изменението е допуснато по заявление на собственика на имот с идентификатор 31111.34.775,с цел нанасяне на вътрешно-регулационната граница по действащия ПУП. От правна страна е установено съществено нарушение на процедурата по чл. 35 АПК, както и по чл. 26, ал. 1 АПК, което е довело до постановяване на оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка и индиция за спор за собственост, което е основание за отказ по новата приложима редакция на чл. 54 ЗКИР /ДВ бр. 49/13.06.2014 г./. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Процесната заповед e издадена при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /след изм. ДВ бр. 49/13.06.2014 г./, съгласно която норма "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред". Безспорно е обстоятелството, че изменението касае промяна на вътрешната граница между имоти с идентификатори 31111.34.775 и 31111.34.779,като оспорилият заповедта Е. П. фигурира в КР като съсобственик на засегнатия имот, чиято площ се намалява. Това е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР по чл. 54, ал. 2 ЗКИР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кад. обект. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите на страните за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка в бъдещото исково производство. Отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изм. на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014 г./ не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от цитирания по-горе текст на ал. 2, чл. 54 ЗКИР. Нормата единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява засягането на претендираното право на собственост и това по действащата КК и КР и може да бъде приложена към исковата молба. Освен това основанието "нанасяне на регулационните линии в КК" не е между визираните в ЗКИР самостоятелни основания за изменение на КК, а разпоредбата на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, не е приложима при новата редакция на чл. 54 ЗКИР предвид регламентацията на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Неоснователни са възраженията досежно данните по КР, тъй като последният е стабилен акт, неоспорен и влязъл в сила, и макар да има само удостоверителен, но не и конститутивен характер е източник на данни по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 5 от ЗКИР. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение