Решение № 10038 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 23/2009 г.

Решение № 10038 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 23/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 565/24.10.2008 г., постановено по адм. д. № 301/2008 г. Административен съд гр. Плевен е отменил писмена покана изх. № 29-05-1084/11.03.2008 г. на директора на РЗОК гр. Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от ЕТ "Пейо 3000-Доктор Пейо Вълчев със седалище гр. Плевен. Осъдил е РЗОК- Плевен да заплати на ЕТ "Пейо 3000-Доктор Пейо Вълчев" гр. Плевен, представляван от Пейо Найденов Вълчев такси и разноски по производството в размер на 221, 00 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК-Плевен с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон. Счита за неправилен изводът на съда, че писмената покана е издадена при неспазване изискванията за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно с всички произтичащи от това последици. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното съдебно решение и намира касационната жалба за частично основателна. Със заповед № РД-08-1329/18.12.2007 г. директорът на РЗОК-Плевен е възложил извършването на финансова проверка по изпълнение на индивидуалните договори № 150395/10.02.2006 г. и № 150307/5.02.2007 г. на ЕТ "Пейо 3000 - Доктор Пейо Вълчев" гр. Плевен. Съобразно разпоредбата на чл. 224 от НРД 2006 г. проверяващият екип е съставил на финансов протокол № 506/27.12.2007 г. и Протокол за неоснователно получени суми № 507/27.12.2007 г., в които са отразени констатации, че д-р Пейо Вълчев следва да възстанови суми в размер на 218, 97 лв., 13 лв., в това число главница 188, 97 лв. и дължима лихва в размер на 30, 00 лв., досежно неправомерно получени суми за 22 починали ЗЗОЛ от пациентската листа. Лицето, представляващо обекта на проверка, е представило пред директора на РЗОК - Плевен писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации в 7-дневен срок от деня, следващ деня на получаване на протокола. Директорът на РЗОК не е отговорил на възражението, а е издал процесната писмена покана за възстановяване на въпросните суми. Плевенският административен съд е приел, че липсата на произнасяне по възражението от страна на директора на РЗОК-Плевен е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се обезсмисля даденото с нормативен акт право на едно лице за възражение. Възприел е действията на органа като такива при оперативна самостоятелност, която предполага излагане на конкретни мотиви по направените от засегнатото лице възражения. Освен това, като основание за отмяна на оспорения акт е посочил допуснати съществени нарушения във формата на акта - липса на фактически основания за издаване на акта. Върховният административен съд счита, че в чл. 234 от НРД 2006 г. не е регламентирано задължение за административния орган да отговори на възражението. Според ал. 2 от тази норма, единственото условие за директора на РЗОК, преди да издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание е - да изчака изтичане на срока за възражение по ал. 1. След като текстът на чл. 234 от НРД 2006 изцяло проследява действията на двете страни по възникналите между тях отношения във връзка с възстановяването на неоснователно получени суми, не се касае за празнота на процедурата, която да бъде отстранена чрез прилагане на норми по аналогия, т. е. процедурата по при прилагане на санкции. Правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ е гарантирано чрез възможността да оспори законосъобразността на писмената показа по съдебен ред. По тези съображения изводът на съда за допуснато от административния орган съществено нарушение на административно производствените правила, обуславящи отмяна на акта, е неправилен. В конкретния случай не е налице е нарушение във формата на оспорения административен акт. Същият съдържа законоустановените реквизити, като няма процесуална пречка част от мотивите относно фактическите основания за издаване на акта да се съдържат в други актове по процедурата, какъвто е финансовият протокол. В мотивите на обжалваното решение неправилно първоинстанционният съд е приел оспореният административен акт за незаконосъобразен в частта, касаеща главницата за неоснователно получени суми за починали пациенти ЗЗОЛ от пациентската листа на д-р Вълчев. В чл. 233 от НРД 2006 г. се съдържат две алинеи, всяка от които регламентира различни хипотези. В конкретния случай изпълнителят на медицинска помощ е задължен да възстанови неоснователно получените суми по ал. 1, която не съдържа друго условие, каквото е заложено в ал. 2 - сумите да са получени в резултат на извършено нарушение на НРД. Следователно, за възникване на задължение за възстановяване на неоснователно получени суми по ал. 1 е достатъчно само констатация за такава предпоставка, без да е налице виновно поведение от страна на лицето, каквото е възражението във връзка с отговорността по актуализиране на пациентската листа и своевременното отразяване на починалите ЗЗОЛ. Съдът неправилно е приложил материалния закон и като противоречащо му, в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено. По същество спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция, като жалбата на ЕТ "Пейо 3000 - Доктор Пейо Вълчев" гр. Плевен по отношение дължимата главница от 188197 лв. следва да бъде отхвърлена. В останалата част, касаещо отмяна на писмената покана досежно дължимите по финансовия протокол лихви, решението е правилно. В индивидуалния договор между страните по делото не е уговорено задължение за лихви. В разпоредбата на чл. 233 от НРД 2006 г., уреждаща възстановяване на неоснователно получени суми, също не е изрично уредено, това задължение да се дължи с лихви от определен момент. Следователно, доколкото се касае за парично вземане, приложими са общите правила на чл. 86 от ЗЗД - длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Процесното парично задължение става изискуемо при получаване на писмената покана от страна на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови неоснователно получените суми. Кредиторът - НЗОК, може да претендира дължими лихви за забава от деня на получаване на административния акт, като редът, по който те могат да бъдат търсени, е общият исков процес, поради липса на изрична разпоредба в НРД, уреждаща друг специален ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,