Решение № 1764 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2013 г.

Решение № 1764 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Екатеринов Лисин, гражданин на Киргизстан, подадена чрез законния си представител Екатерина Лисина - майка, против решение № 1672 от 11.03.2013 г. по адм. дело № 13831 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Настоящата съдебна инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на малолетния Александър Екатеринов Лисин, гражданин на Киргизстан, подадена чрез законния му представител Екатерина Лисина - майка, против решение № 771/09.11.2012 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай малолетният кандидат за статут не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, тъй като е роден в България. В молбата за закрила и по време на проведените интервюта законният представител на молителя не е заявил никакви нови факти и обстоятелства, различни от твърдените в предходните административни производства с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение приложението на чл. 9 от ЗУБ, първоинстанционният съд е приел, за доказано твърдението на административния орган, че липсват условия молителят да се ползва от субсидиарна закрила, тъй като не съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне или наказание и в представената справка № 01-5181/03.10.2012 г. не са посочени данни за наличие на въоръжени конфликти и сблъсъци в Киргизстан. Обстоятелствата обуславящи желанието на кандидата да получи статут не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касае за причини от личен характер. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която е втора по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че тези обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. Майката на малолетния молител дори заявява в интервю с рег. № УП4942 от 04.09.2012 г., че към настоящия момент обстановката в Киргизстан е по-спокойна от времето, когато е напуснала държавата си на произход. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че не е събрана подробна информация за състоянието и сигурността в държавата на произход. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал информацията от официалната справка на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ и достигнал до обоснования извод за липса на данни за безогледно насилие и въоръжен конфликт в Киргизстан. Твърдените от Екатерина Лисина причини имат преди всичко личен характер и не могат да обусловят предоставянето на закрила на малолетния й син в Република България, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата и в частта по чл. 9 от ЗУБ. Първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касаторката нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно е приел, че оспорваният административния акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,