Решение № 12501 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР, чрез юрк. Я. Табакова, против решение 3577/10.04.2025 г. по адм. д. 832/2024 по описа на Административен съд (АС) Хасково. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Поддържа становище, че в акта са изложени конкретни съображения, доказващи наличието на предпоставките по чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за извършване на преназначаването. Претендира присъждане на разноски за две инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не явява и не се представлява. Ответникът Д. П. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Райчинова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Иска обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Претендира направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък и доказателства. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед 3282з-4052/27.08.2024 г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР, с която на основание чл. 159, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 165, ал. 1 и ал. 2, пр. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР (наричана по-нататък Наредба 8121з-310/17.07.2014 г.) и докладна записка рег. 3282р- 23041/21.08.2024 г., поради възникнала служебна необходимост младши инспектор Д. П. Д., старши полицай в 04 група Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление Свиленград към Регионална дирекция Гранична полиция Елхово при Главна дирекция Гранична полиция- МВР е временно преназначен на младши изпълнителска длъжност старши полицай в група Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление Олтоманци към Регионална дирекция Гранична полиция- Драгоман при Главна дирекция Гранична полиция МВР, за срок от една година, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта. За да се произнесе по спора, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения, че по делото не са ангажирани доказателства, че Д. П. Д. е бил запознат срещу подпис с предложението за временното му преназначаване, каквото е изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, и е достигнал до извода, че визираните от закона материалноправни предпоставки на посочената хипотеза не са осъществени. Приел е, че изложените в акта и в докладна записка изявления на органа, не обуславят приложението на института на служебна необходимост по смисъла на закона, тъй като същите не могат да бъдат определени като извънредна промяна. Приел е, че въпреки изложената конкретика, посочените като фактическо основание в заповедта обстоятелства по отношение на т.нар. вторична миграция са немотивирани по смисъла на чл.14, ал. 2, във вр с ал.1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. и §1, т. 23 от ДР на ЗМВР и не обосновават наличие на основание за временно преназначаване на служителя по смисъла на чл. 165, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, нито спазването на целта на закона. Няма данни за извънредни промени в оперативната обстановка, стоящата извън волята на административния орган. По тези съображения съдът е отменил оспореният административен акт като незаконосъобразен, и е присъдил претендираните от жалбоподателя разноски в тежест на ответната администрация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, анализирал ги е извел правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Решението е материално законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1, с което държавният служител се запознава срещу подпис. В настоящия случай това процесуално изискване не е изпълнено. Служителят не е запознат с предложение на директора на ГД Гранична полиция ЗМВР за временното му преназначаване. Обстоятелството, че за прилагането на института на временното преназначаване поради служебна необходимост не е необходимо съгласието на служителя е без значение. Служителят има правото да бъде своевременно и надлежно уведомен за предстоящия административен акт. Правилно и в съответствие със съдебната практика съдът е приел, че неспазването на изискването по чл. 13, ал. 1 от Наредбата е съществено процесуално нарушение, което води до порок на акта по чл. 146, т. 3 АПК и е основание за отмяната му. Правилен е изводът на съда, че към момента на издаване на процесната заповед не са налице предпоставките, обуславящи посочената като основание в заповедта възникнала служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Изложените обстоятелства в акта и докладната записка за т.н. вторична миграция са общи и не почиват на конкретни фактически данни по административната преписка, които да обусловят дефиницията по § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР за служебна необходимост. Няма съпоставими данни и анализ на вторичната миграция за предходен период и за кадровата обезпеченост, конкретно за ГПУ Драгоман, което да обоснове извънредност на ситуацията към момента на преназначаване на служителя. При тези данни правилно съда е приел, че процесната заповед се явява издадена в противоречие с целта на закона. С извършеното по този начин преназначаване не се постига заложената от законодателя легитимна цел на установеното в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР правомощие на органа по назначаването да изменя едностранно съществен елемент от съдържанието на служебното правоотношение- мястото на изпълнение на длъжността, с оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала обективна и извънредна служебна необходимост. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване. Преназначаването по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Такива не се доказват от ответния орган издател на акта и настоящ касатор. Посочените като фактическо основание в заповедта обстоятелства се явяват недостатъчни, бланкетни и немотивирани по смисъла на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което същите не могат да обосноват наличие на основанието за временно преназначаване на служителя в ГПУ- Драгоман по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, ГД Гранична полиция- МВР следва да заплати на Д. П. Д. сумата от 1000 лв., разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора е необосновано и не следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение