Решение № 4362 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 843/2017 г.

Решение № 4362 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 843/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от от С. К. Х., чрез процесуален представител адвокат Г. П. Д. от САК, срещу решение № 6891 от 8.11.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 6734/2016 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 2153-21-200 от 6.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 77100159066 от 18.03.2016 г. на длъжностно лице "ПО", с което е отменено разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно отказано отпускане на пенсията. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. град не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ С. град. П. делото е установено, че Хаджиев е подал заявление на 15.12.2015 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст като с представените документи е удостоверил стаж - общ осигурителен стаж - 17 г., 5 м. и 14 дни от които първа категория 1 г., 6 м. и 6 дни, от трета категория по чл. 104, ал. 3, 5 и 7 КСО 1 г. 11 м. 7 дни, стаж по чл. 104, ал. 6 и ал. 8 КСО 14 г. и 1 д и стаж по чл. 15а от НПОС 3 м и 18 дни. Първоначално органът е приел, че има стаж по чл. 69, ал. 4 КСО и е отпусната пенсия, като впоследствие е отменено разпореждането и е постановен отказ. Мотивите са, че лицето няма 15 г. осигурителен стаж на длъжност летец - пилот за ВВС като времето за обучение като курсант по специалността "летец - пилот за ВВС" не е длъжност от летателния състав по смисъла на чл. 69, ал. 4 КСО и съответно стажът от 24.04.1999 г. до 13.08.2001 г. не е зачетен като такъв, въпреки че на основание Правилника за кадрова военна служба времето на обучение във военните училища е зачетено за осигурителен стаж. Съдът е разгледал по същество жалбата, като спора е правен и се изразява в това от целия период от 1.09.1996 г. до 23.04.1999 г. за които е зачетен ОС от първа категория по чл. 37, ал. 2 ППЗП/отм/, дали времето на обучение като курсант от 1.09.1996 г. до 14.08.1998 г. е изпълнение на функциите на длъжност от летателния състав по смисъла на чл. 69, ал. 4 КСО. При отговор на този въпрос съдът е приел, че за да е налице хипотезата на чл. 69, ал. 4 КСО е следвало лицето да не е обучаващо се, да е завършило първоначалното си обучение, което му предоставя ценза да заеме длъжност от летателния състав. При тези фактически и правни констатации е изведен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно. При постановяване на своето решение административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила като не е обсъдил поотделно и в съвкупност събрани по делото писмени доказателства, имащи пряко отношение към предмета на спора. Не са обсъдени заповед № 01185/19.12.1997 г. на началник ВВВУ "Г. Б.", с която са определени трицифрени индекси на летателния състав на военното училище за периода 5.01.1998 г. - 31.12.1998 г.; заповед на началник ВВВУ "Г. Б." № 890/7.10.1999 г., съгласно която жалбоподателят е повишен в длъжност "летец - пилот на наборна военна служба"; заповед на министъра на отбраната № ОХ - 346 от 7.06.2010 г., където в т. 3 изрично е указано, че курсантската/школническата служба в периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 г. се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.). Важна с оглед осигурително-правния статут за жалбоподателя е и заповед № ОХ - 174 от 10.03.2014 г. на министъра на отбраната на Р. Б., която изменя предходната заповед като прави уточнението, че курсантската/школническата служба в периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 г. след срока на наборната военна служба, се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.). Изброените доказателства следва да бъдат съобразени с действащите към момента на придобиване на спорния стаж нормативни актове, като при необходимост, ползвайки и помощта на експертиза за изясняване статута на заеманата от жалбоподателя длъжност във връзка с претендираното й съотнасяне като такава от летателния състав. В задачата на специалист по труда биха се установили какви са особеностите и различията на отделните длъжности в качеството на курсант, кадрови военослужещ и длъжностите от летателния състав, как се придобива летателна правоспособност и в какво се изразява, в какво се изразяват функциите на длъжностите от летателния състав и условията за заемане на такива длъжности. Останалите неизяснени обстоятелства от административния съд са свързани с това дали за целия спорен период летателната дейност е била извършвана единствено за целите на обучението с цел придобиване на летателна правоспособност или характера на осъществяваните полети е била подчинена на носенето кадрова военна служба. Важен за отговора на този въпрос е и преценката на заповед № 890/7.10.1999 г. на началника на ВВВУ "Г. Б." и заповед № 01185/19.12.1997 г. относно придобиването на трицифрен индекс на летателния състав. Неизяснен е останал и въпроса дали изплащаните възнаграждения са имали характер на заплата с дължими върху нея осигурителни вноски. Отговорите на поставените въпроси могат да доведат до изводи различни от направените от административния съд във връзка с прилагането на чл. 69, ал. 4 КСО в случай, че за спорния период длъжността на касатора е била от летателния състав на българската авиация. По изложените съображения решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагане на закона и изясняване на релевантните за спора факти. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение