Решение № 2403 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директорa на Дирекция Местни данъци при община Варна, подадена чрез пълномощника юрк. Хаджиев, срещу Решение 598/27.04.2023 г., постановено по адм. дело 411/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Д. Илиев е отменен отказ, обективиран в писмо рег. МД-Т22000909ВН/25.01.2022 г. на орган по приходите - инспектор ОД за обработка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приета с вх. 5305047980/08.12.2021 г., потвърден с писмо с peг. Т22000909ВН_002ВН/02.03.2022 г. на Директора на Дирекция Местни данъци- община Варна и делото е върнато като преписка и е задължен орган по приходите в Дирекция Местни данъци - община Варна да извърши исканата административна услуга и да обработи декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приета с вх. 5305047980/08.12.2021 г. в срок от 7 дни от влизане на решението в сила. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че подадената жалба е била лишена от правен интерес. Излага съображения, че не е представен документ за собственост на имота. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Моли за отмяна на оспорваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В молба с характер на писмени бележки излага допълнителни съображения, че решението е недопустимо и моли то да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Д. Илиев, не изразява становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е бил отказ, обективиран в писмо рег. МД-Т22000909ВН/25.01.2022 г. на орган по приходите - инспектор ОД за обработка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приета с вх. 5305047980/08.12.2021 г., потвърден с писмо с peг. Т22000909ВН_002ВН/02.03.2022 г. на Директора на Дирекция Местни данъци - община Варна. От фактическа страна по делото е установено, че Д. Илиев е подал декларация по чл.14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ с вх. 5305047980/08.12.2021 г., с която декларирал ПИ с идентификатор 10135.5401.2007, целият с площ от 475 кв. м., находящ се в гр. Варна, [жк], СО Боровец-север с вписан начин на придобиване: давност от 01.12.2001 г., без документ за собственост. По повод на подадената данъчна декларация с писмо peг. МД-Т22000909ВН/25.01.2022 г. орган по приходите констатирал, че е налична данъчна партида на имота на друг собственик на ПИ 2007 и вписания в данъчната партида собственик притежава имота на основание Протокол за въвод във владение на новообразуван имот и заповед на община Варна, район Аспарухово, поради което подадената декларация е приел, че остава без последствия. За горното бил уведомен заявителя, чрез пълномощника адв. Левкова, на 01.02.2022 г. Срещу отказа за обработка на декларацията по чл.14 от ЗМДТ е била подадена жалба до Директора на Дирекция Местни данъци - община Варна, който с писмо peг. Т22000909ВН_002ВН/02.03.2022 г. уведомил жалбоподателя, че поддържа дадения отговор с писмо с peг. МД-Т22000909ВН/25.01.2022 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и че актът е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената от закона форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при несъответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. Според съда се касаело за административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, съгласно който индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Счел е, че е извън правомощията на административния орган преценката чии са имотите и съответно издаването на данъчна оценка. Задължение на органа е да приеме декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и съответно да регистрира имота, да я обработи, след което по искане и да издаде исканата данъчна оценка. Решаващият състав е стигнал до извода, че производството е по чл. 587, ал. 2 от ГПК, при което административен орган е задължен да отрази дали имотът е или не е общинска собственост и да посочи трима свидетели за изясняване на фактическото обстоятелство, а служителите в отдел МДТ - да регистрират имота, приемат декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и да издадат данъчна оценка. Така постановеното решение е валидно, но недопустимо при следните съображения: Неправилно е приел Варненският административен съд, че оспорването е допустимо. Не е спорно, че за целите на облагане с данък върху недвижимите имоти в общината се води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл. 80 от ДОПК. За лицето е налице правен интерес да оспори отказа на административния орган да открие партида за декларирания от него недвижим имот, което по същността си представлява отказ да го впише в базата данни на задължените лица. Този отказ съгласно чл. 83, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ се обжалва по реда, по който се обжалват ревизионните актове. Поради това неправилно административният съд е приел, че се обжалва изричен отказ на административен орган за извършване на административна услуга и приложимият ред в случая е този по АПК, а не по ДОПК. Именно защото съдебното обжалване е по реда на чл. 83, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 1от ЗМДТ, задължителна процесуална предпоставка за допустимостта му съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е обжалването по административен ред и постановяването на акт по жалбата от решаващия орган, с който същата е отхвърлена. В този смисъл е налице произнасяне на тричленни състави на Върховния административен съд с: Решение 12090 от 25.11.2021 г. по административно дело 3042/2021 г., Определение 8022 от 29.05.2019 г. по административно дело 5875/2019 г., Определение 804 от 21.01.2021 г. по административно дело 13582/2020 г., Определение 4100 от 31.03.2021 г. по административно дело 3040/2021 г. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. В случая отказът на инспектор в дирекция Местни данъци на община Варна за обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ не е обжалван по административен ред пред решаващия орган, който е кметът на общината, а пред ръководителя на звеното за местни приходи, който го е потвърдил с писмо с peг. Т22000909ВН_002ВН/02.03.2022 г. Поради това не е налице посочената по-горе предпоставка за допустимост на оспорването по съдебен ред. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява оспореното първоинстанционно решение като недопустимо. По аргумент на чл. 88, ал. 2 от АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК административният съд е следвало да прекрати производството и да изпрати жалбата по административен ред до компетентния орган. Разноски: На касатора разноски не се присъждат, тъй като такива се дължат при решаването на делото по същество. Това е така, защото дължимостта на разноските зависи от уважаването или отхвърлянето на жалбата според чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Всички сторени от страните разноски следователно ще бъдат съобразени и съответно присъдени с решението по съществото на спора или при прекратяване на производството по жалбата в съответствие с правилата, регламентирани в чл. 143 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение