Решение № 11564 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане-Омуртаг срещу решение 59 от 18.05.2021г. по адм.дело 91/2021г. на Административен съд-Търговище. Изложени са оплаквания за неправилност на решението-нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че целевите помощи са получени неправомерно , т.к. средномесечния доход получен за детето А. С. за предходните 6 месеца преди подаване на заявлението, е в размерл на 302,50 лв. и надвишава определения диференциран доход за отопление-168,51 лв., с което не отговаря на изискването на чл.2, ал.1 от Наредба РД07-5/08г. Поддържа доводи за недобросъвестност при от страна на А. Шакирова при получаване на целевата помощ за отопление, тъй като не е декларирала размера на месечната помощ, получена за детето А. С. по реда на чл.50 от ЗЗДет. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Ответницата А. Шакирова чрез пълномощника си адвокат С. Александров в писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и иска да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационното производство по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закон за адвокатурата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 59 от 18.05.2021г. по 91/2021г. Административен съд-Търговище е отменил заповед Д Т О-Л-1З/22.02.2021, изменена със заповед 2501-РД01/0080/24.03.2021 г. на директора на ДСП-Омуртаг, с която е била лишена от право на социална помощ за отопление по Наредба РД07/5 от 16.05.2008 г. до възстановяване на дължимата сума или за срок до 22.02.2023 г., и е присъдил разноски. Съдът е приел, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заповед 2501-РД01-0345/25.11.2020 г. на директор на ДСП-Омуртаг на осн. чл. 26, ал. 2 от УП на АСП и във вр. с чл. 14а, ал. 1 и ал. 2 ЗСП по отношение на А. Шакирова е разпоредено извършването на проверка във връзка с отпускането на целева помощ за отопление по реда на Наредба РД/5 от 16.05.2008 г. по подадено заявление-декларация ЗСП/Д-Т-О/ 2416 от 19.09.2018 г., ЗСП /Д-Т-О/ 2607 от 16.09.2019 г. и ЗСП /Д-Т-О/1100 от 11.08.2020 г. Приложено е удостоверение 9500-2914/10.11.2020 г. на Община Антоново, видно от което е предоставена справка за получената помощ от м. април 2017 г. до м. септември 2020 г. по месеци. Съставен е констативен протокол от 02.12.2020 г. издаден въз основа на горецитираната заповед, от който е видно, че за детето А. С., настанено в приемното семейство на А. Шакиров, по реда на Наредба РД07/5 от 16.05.2008 г. е била отпусната целева помощ по заявление вх. ЗСП/Д-Т. О/ 2416 от 19.09.2018 г. в размер на 465, 90 лв. месечно. Протокола е връчен чрез известие за доставяне на констативен протокол от 21.12.2020 г. По отношение на Шакирова е била издадена заповед Д Т О-Л-1З/22.02.2021г., изменена със заповед 2501-РД01/0080/24.03.2021 г. на директора на ДСП-Омуртаг, с която същата е лишена от право на целева помощ за отопление по Наредба РД07/5 от 16.05.2008 г. С втора заповед Д-Т-О-ВС-14/22.02.2021 г. на директора на ДСП-Омуртаг е разпоредено Шакирова да възстанови недобросъвестно получена социална помощ в общ размер на 1800,95 лева. Предмет на настоящето производство е само първата заповед- Д Т О-Л-1З/22.02.2021г. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че Шакирова не е била уведомена от административния орган, че срещу нея ще бъде започнато административно производство по лишаване от право на целева помощ за отопление по реда на Наредба РД07/5 от 16.05.2008 г. Нарушени са разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК. Съгласно първия текст за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации. Съобразно чл. 35 АПК задължава административния орган да издаде административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В производството по издаване на административния акт доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи/чл.36, ал.1 от АПК/. В случая това не е сторено. По делото не се съдържат доказателства, от които да е видно, че Шакирова е била уведомена за започване на производството. Дори административният орган не е приложил цялата административна преписка във връзка с отпускане на целевата помощ за отопление. Приложена е само преписката за извършване на проверката,което препятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. Правилен е и вторият извод на първоинстанционният съд, касаещ изложените мотиви в заповедта. Процесната заповед е издадена на основание чл.33а ППЗСП, във вр. с чл.14, ал.5 и ал.6, и чл.14а, ал.3 от ЗСП. Разпоредбата на чл.14, ал.6 от ЗСП касае лица, които не са използвали по предназначение отпусната целева помощ. Мотиви в тази насока не са изложени в заповедта, а и административният орган не твърди такава хипотеза. От друга страна разпоредбата на чл.14а, ал.3 от ЗСП е свързана с възстановяване на получена помощ, каквато хипотеза също не е налице в настоящия случай. Възстановяването на сумите е предмет на друга заповед. С оглед на тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая административният орган е смесил посочените правни основания, които не съответстват на установеното от фактически страна. Въз основа на изложеното се налага извод за правилност на първоинстанционното решение. При издаване на заповедта административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна. Тези процесуални нарушения не налагат обсъждане по същество на фактите свързани с отпускането на помощта. Поради това и изложените касационни оплаквания са неоснователни. Неоснователно е оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай грешки от такова естество не са били допуснати. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на адвокат С. Александров, Адвокатска колегия Търговище, гр.Омуртаг, ул.Балкан 4а, като пълномощник на А. Шакирова за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. В представения договор за правна защита и съдействие е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за А. Шакирова на конкретно основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл.9 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер от 300, 00/триста/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение