Решение № 11265 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. И. А., чрез процесуалния представител адвокат Москова, срещу Решение 2724/04.04.2024 г. по адм. дело 323/2023 г. на Административен съд /АС/ Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД 09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието и храните /с предишно наименование Министъра на земеделието/ в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи допустими за подпомагане /ПДП/ за кампания 2022 г., са останали части от четири парцела, както следва: парцел с идентификатор 17779-30-8-2, находящ се в землището на [населено място], общ. Средец, обл. Бургас, със заявена площ от 3,05 ха и определена за недопустима площ спрямо слой ПДП от 2,66 ха; парцел с идентификатор 15730-65-2-1, находящ се в землището на [населено място], общ. Елхово, обл. Ямбол със заявена площ от 2,00 ха и определена като недопустима площ спрямо слой ПДП от 0,32 ха; парцел с идентификатор 15730-997-1-1, находящ се в землището на [населено място], общ. Елхово, обл. Ямбол със заявена площ от 0,53 ха и определена за недопустима площ спрямо слой ПДП от 0,14 ха; парцел с идентификатор 15730-997-2-1, находящ се в землището на [населено място], общ. Елхово, обл. Ямбол със заявена площ от 0,68 ха и определена за недопустима площ спрямо слой ПДП от 0,68 ха. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е на 11.09.2024 г. писмено становище от адв. Москова, процесуален представител на касатора, с което не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, развива съображения по съществото на спора и претендира разноски по представен списък на същите. Ответникът по касационната жалба Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния представител юриск. Василева, в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. В определен от съда срок представя писмена защита. Прокурорът от Върховната прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, след преценка на доказателствата по делото, административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализа на приложимите норми, съпоставени с описаните писмени доказателства и назначената по делото съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните, АС - Бургас е заключил, че административният орган законосъобразно е определил заявените части от парцели като недопустими за подпомагане, респективно е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП Министерство на земеделието, създава системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране компютърно разчитане на актуална цифрова ортофотокарта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от същата, с цел отразяване на реално състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на ресорния министър и се обнародва в Държавен вестник. АС - Бургас правилно е посочил, че в конкретния случай относно критериите за допустимост е приложима Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, обн., ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г., в сила от 30.03.2018 г. изм., бр. 14 от 15.02.2019 г., в сила от 15.02.2019 г., а относно редът за установяването им - Наредба 105 от 22.08.2006 г., в приложима редакция, от която следва спазване и на правилата по издадените от министъра на земеделието, храните и горите методика и указания. Критериите, при които земеделски площи или части от тях се явяват трайно неподходящи за подпомагане са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от Наредба 2/2018 г. а именно: когато са заети от дървесна и храстовидна растителност /т. 1/; когато са заети от нежелана растителност орлова папрат, чемерика айлант, къпина, клек, хвойна, аморфа /т. 2/; когато са заети от бързорастящи дървесни видове с кратък цикъл на ротация извън изброените в приложение 1 на Наредба 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) /т. 3/; когато са заети от сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени /т. 4/. Що се отнася за критериите, по които земеделските площи или части от тях се явяват временно неподходящи за подпомагане, същите са посочени в ал. 2 на същия член, както следва: това са площите, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност /т. 1/; площите с височина на тревостоя над определени стойности /т. 2/, както и опожарените /т. 3/ и наводнени такива /т. 4/. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба 2/26.03.2018 г. от своя страна регламентира критериите, при които затревените площи по смисъла на ал. 1 на същия член са допустими за подпомагане, а именно това са площите, при които: 1. има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0, 5 м /за видовете от чл. 10, ал. 1, т. 2 - независимо от височината/, които са с мозаечно разположение; 2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, ал. 1, т. 4 и 3. следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. В конкретния случай, съгласно дешифрация на цифровата ортофотокарта /ЦОФК/, както и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от областните и общинските структури на Министерството на земеделието и храните, предвид разпоредбата на чл. 15 от Наредба 105 от 22.08.2006 г., като правни основания за изключване на процесните пред него части от парцели, административният орган е посочил разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 8, ал. 2, т. 1 и 3 и чл. 10, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. /за части от парцели с идентификатори 15730-65-2-1, 15730-997-1-1 и 15730-997-2-1/ и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. /за част от парцел с идентификатор 17779-30-8-2/. Посочените норми са разгледани подробно от първоинстанционния съд, като последният правилно е очертал приложимата в конкретния случай и описана до тук законова рамка. Спорният въпрос по дела от такъв тип, какъвто е и настоящият случай, е дали описаните констатации, станали причина за изключването на процесните площи от ПДП за кампания 2022 г., са безспорно доказани, респективно дали са налице посочените от настоящия ответник хипотези на посочените по горе разпоредби при направения от него извод за недопустимост. В тази връзка административният съд е назначил съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, която обаче правилно не е кредитирал в по голямата част, тъй като същата не дава ясни и еднозначни отговори на поставените задачи. Вместо да разчете представените по делото карти на БЗС /аерофотоснимки/, съответно оригиналите в ДФЗ, вещото лице е извършило проверка за състоянието на посочените в жалбата БЗС /парцели/ чрез посещение на място, извършено повече от година от аерофотоаснемането им, при което е извършило установявания на неотносими към предмета на спора факти, а дадените от последния отговори са такива, при които са цитирани правни норми, без да са налице конкретни еднозначни отговори на поставените задачи. Независимо от горното, след правилно разпределена доказателствена тежест, обосновано АС Бургас е приел, че липсват представени доказателства от земеделския производител, оборващи направените от органа крайни изводи за недопустимост на площите. Последните се подкрепят от извършеното дешифриране на актуалната към съответната година цифрова ортофотокарта, както и от извършените специализирани теренни проверки и съставените от тях протоколи, съдържащи данни за всяка приета за недопустима площ, подкрепени със снимки, описани в раздел GNSS НДП точки и генерирани от GNNN устройство. В тази връзка решаващият съд правилно е заключил, че не са ангажирани доказателства, опровергаващи направените от органа констатации, респективно процесните пред първоинстанционния съд площи, заявени за подпомагане за кампания 2022 г., действително не са отговаряли на цитираните по - горе нормативно установени условия за включване в специализирания слой ПДП за кампания 2022 г. По изложените съображения, обжалваното решение на АС Бургас е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и при изложени обосновани изводи от първоинстанционния съд. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия касационен съдебен състав. С оглед на изхода на спора искането на ответната страна по касация за присъждане на направените разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, но не в претендирания размер от 300 лв. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на извършената процесуална защита, осъществена от юрисконсулта, справедливото юрисконсултско възнаграждение се определя в размер на 100 /сто/ лева, като искането на ответника до размера на сумата от 300 лв., следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение