Решение № 14221 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15773/2011 г.

Решение № 14221 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15773/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариана Иванова Василева против решение № 3742 от 25.07.2011 г., постановено по адм. д. № 7112/2009 г. по описа на Административен съд София - град, в частта му относно датата на присъждане на законна лихва върху главницата 11 480.99 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и в частта му за разноските. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. Касационна жалба е подадена и от Агенция "Митници", в която се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба на Марияна Василева и за основателност на касационната жалба на Агенция "Митници". Касационните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от оспорването и са процесуално допустими. Жалбите са частично основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Мариана Иванова Василева сумата 11 480.99 лв, представляваща обезщетение за 10 месеца - времето, през което служителката е останала без работа поради незаконното й уволнение, а за част от периода е получавала по-ниско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 3.01.2011 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавната служителка до окончателно заплащане на сумата, както да й заплати и сумата 529.62 лв. разноски по делото, изчислена чрез прихващане. Искът да пълния предявен размер от 11550 лв. е отхвърлен като неоснователен, като такова е отхвърлено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2009 г. - датата на предявяване на иска. Законосъобразно съдът е присъдил законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Василева е отменена. Съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Следователно правото на обезщетението за вреди възниква от момента на отмяна на административния акт като незаконосъобразен, която отмяна има действие за в бъдеще. Денят на забавата по чл. 86 от ЗЗД не може да предхожда възникване на правото на обезщетение. Ето защо депозирания преди този момент иск е преждевременно предявен и датата на предявяването му, която предхожда датата на отмяна на административния акт не поставя кредитора в забава. Следователно като е присъдил законна лихва върху главницата от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Мариана Василева, Административен съд София град е постановил решение съответно на материалния закон. Решението в частта му, с която съдът е приел, че не са налице основания за прихващане на дължимата на Василева сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от нея обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, е незаконосъобразно. Налице са две ликвидни и изискуеми парични вземания като с възражението за прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. Ирелевантен за прихващането е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква паричните вземания да произхождат от едно и също основание, както неправилно е счел първоинстанционният съд. Налице са законовите изисквания за прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни - установени по основание и размер. Агенция "Митници" дължи на Марияна Василева обезщетение поради незаконното й уволнение, а държавната служителка дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В случая това е 3.01.2011 г., когато с влязло в сила решение е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Василева и от който момент вземанията са станали изискуеми. С отмяната на заповедта се заличават последиците от освобождаването, като се счита, че правоотношението не е било прекратявано. Следователно вземането на Василева по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е погасено със сумата 1760 лв., представляваща получено от същата обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., поради което като е уважил иска и за тази сума Административен съд София - град е постановил решение, което е в противоречие с материалния закон. Ето защо присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на 11 480.99 лв. следва да се намали със сумата 1760 лв. или искът е основателен за сумата 9720.99 лв. Твърденията на касатора, че следва да се извърши прихващане и с обезщетението, изплатено на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл., е неоснователно. Видно от приложените по делото доказателства е, че на служителката е дадено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното й правоотношение на 4.03.2009 г., а в заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение изрично е посочено, че същото се прекратява считано от 4.04.2009 г. т. е. предизвестието е дадено и е спазено, поради което в случая не е било налице основанието на чл. 106, ал. 4 за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, а и по делото не са налице доказателства такова обезщетение да е изплатено на Василева. Доводите на касатора, че жалбоподателката не е доказала факта, че за периода 4.04.2009 г. до 7.12.2009 г. не е работила, са неоснователни. От една страна по делото са приложени копия от трудова и служебна книжка, които установяват факта, че Василева не е работила за посочения период. Представените доказателства са официални документи, поради което при оспорване верността на удостоверените факти и обстоятелства в тези документи, в тежест на ответника е да докаже обратното, което не е сторено. От друга страна не може да се възложи в тежест на жалбоподателката да доказва твърдението си, че не е работила през процесния период. Ако ответната страна твърди противното, то в нейна тежест е да докаже това. По отношение на размера на присъдените разноски съдът незаконосъобразно е приел, че следва да присъди сумата 679.62 лв., на която е намалил изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. и е направил прихващане като посочената сума е намалена със 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска. Неправилно съдът не е приложил разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в случай на възражение за прекомерност присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба или в случая 2038.86 лв. Съдът не е присъдил на жалбоподателката разноски по компенсация, а аритметично е извадил от определената като дължима сума сумата 150 лв. юрисконсулско възнаграждение, без да вземе предвид, че искът е оценяем и е отхвърлен за 69.01 лв. Следователно жалбите в частта за разноските са основателни. Предвид уважения размер на иска и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на наредбата на Мариана Василева следва да бъде присъдена сумата 1613.43 лв., представляваща направени по делото разноски, изчислени по компенсация. На Агенция "Митници" с оглед отхвърлената част на иска и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата следва да се присъди сумата 250 лв., представляващи направени разноски по делото, изчислени по компенсация. Твърдението на Агенция "Митници", че в размера на разноските следва да се присъдят и разноски за отхвърленото искане относно началния момент на присъждане на законната лихва, е неоснователно, тъй като отделен иск за присъждане на мораторна лихва от датата на предявяване на иска до датата на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е предявяван. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението в частта, с която е осъдена Агенция "Митници" да заплати на Мариана Иванова Василева сумата над 9720.99 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго решение, с което предявеният иск се отхвърли за разликата над 9720.99 лв. Решението в частта му за разноските също следва да се отмени като страните се осъдят да заплатят разноски в посочените размери, изчислени по компенсация съобразно уважената, респективно съобразно отхвърлената част на иска. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,