Решение № 12108 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5931/2017 г.

Решение № 12108 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5931/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В., от [населено място], чрез пълномощника му адв. П. Василев, против решение № 1802 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 8767/2016 г. по описа на на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед УРИ № 3282з-2274 от 8.08.2016 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР (ГДГП) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдебнопроизводствените правила, довели и до необоснованост на изводите на съда и постановяването му в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба се поддържа в с. з. по същество от пълномощника на касатора адв. Е. Йорданов, който представя и писмена защита. Иска отмяна на решението и да бъде отменена оспорената заповед. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Самуилова оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на производството пред АССГ е цитираната заповед, издадена от директора на ГДГП, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Приел е за установено, че В. В. е заемал длъжността "старши полицай" в 01 група на сектор "Летищна сигурност-Аерогара София" от Гранично полицейско управление (ГПУ) - София към Регионална дирекция "Гранична сигурност". Безспорно е установено, че по повод постъпили данни в справка от 30.05.2016 г., с приложени доказателства за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, до директора на ГДГП е отправено предложение за образуване на дисциплинарно производство. Такова е образувано с негова заповед № УРИ-3282з-1670/8.06.2016 г., издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в същата е определен и състава на дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) и е разпоредено да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Вълков. Държавният служител е запознат със заповедта на 13.06.2016 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му, както и му е връчена покана за давене на писмени обяснения. В. е депозирал писмените си обяснения на следващия ден, като в тях отрича да е извършил описаното в заповедта за образуване на дисциплинарно производство нарушение. Същото се изразява в това, че на 12.05.2016 г. Вълков е получил и изнесъл предаден му от служителя на МВР Г. Т. черно-бял плик, съдържащ два парфюма и две кутии с шоколадови бонбони, които са забравени върху хладилна витрина, намираща се непосредствено пред магазин за вестници и списания в салон "заминаващи" на Терминал 1 на Летище София от пътника Е. З.. Пликът е показан на граничния полицай от магазинерката К. К. и вещите в него са на приблизителна стойност около 250 лева. Т. и В. не са докладвали за намерените вещи, а Т. ги е предал за изнасяне на В., който ги е изнесъл от салона за заминаване. В резултат на проведеното дисциплинарно производство е изготвена обобщена справка, с която служителят е запознат и с покана му е дадена възможност след като се запознае със справката да даде допълнителни обяснения и възражения. В. се е запознал с изготвената справка и покана на 25.07.2016 г., но не е представил писмено възражение или обяснение. Изготвено е становище от ДРО, в което се потвърждава нарушението и се предлага налагане на наказание "уволнение", като на 8.08.2016 г. директорът на ГДГП е издал оспорената заповед, с която е наложил на В. дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че с действията си Вълков е нарушил т. 15, т.19, т. 20 и т. 24 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), утвърден със заповед рег. № 8121з-248/25.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, като деянието е станало достояние на други полицейски органи и служители на МВР. Съдът е обсъдил и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите П. и Д. относно практиките на летище София за съхранение на намерени документи за самоличност, забравени вещи, малоценни, малотрайни продукти, както и процедурите при наличие на "подозрителен багаж". При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съобразена е с нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в това число и на Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи. Приел е, че са спазени нормите на чл. 195 и чл. 197 от ЗМВР. Съдът е посочил, че са неоснователни възраженията, че фактите не са докрай изяснени, напротив деянието е установено от събраните в преписката доказателства, в това число дискове с видеозаписи от охранителните камери на летището и показанията на разпитаните свидетели. По отношение приложението на материалния закон от ДНО, съдът е приел, че съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР неспазването на правилата на Етичния кодекс е дисциплинарно нарушение, уронващо престижа на службата - тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага именно дисциплинарно наказание "уволнение". В случая подробно са описани фактите, които правилно са подведени под релевантната материалноправна норма. Съгласно т. 15, т. 19, т. 20 и т. 24 от Етичния кодекс, държавният служител следва да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението и изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи като носи отговорност за своите действия и бездействия. В случая В., заедно с Т. са присвоили забравени на летището вещи на стойност около 250 лева, което е деаяние, несъвместимо с етичните правила и действие, уронващо престижа на службата, за което правилно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата против оспорената заповед, която е приел за законосъобразна. Така постановеното решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен по чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, при спазване на изискванията за форма, съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, допълнението към същата и в писмените бележки, че дисциплинарното нарушение не е доказано. Събраните в административната преписка доказателства - докладни записки, обяснения на К. К., Е. З., И. З., Ц. В., копие от ежедневни ведомост и инструктаж, както и протоколи за предаване на дискове със записи от охранителните камери № 34, 37, 38, 138, 143 и 147, в своята съвкупност непротиворечиво, ясно и последователно установяват деянието на В. (и Т.), чрез което същият/ите са присвоили забравените на летището вещи, собственост на З. - два парфюма "Пако Рабан" и "Монт Блан" и две кутии с бонбони "Фереро Роше" на стойност над 250 лева. От показанията на Замфиров се установява, че същият е купил парфюмите на летище "Гетуик" в Лондон за около 100 паунда (около 250 лева), като на записите от охранителните камери ясно се вижда как собственикът на вещите идва от салон "пристигащи", влиза в салон "заминаващи", забравя носения от него черно-бял найлонов плик (торбичка), в която са вещите, върху хладилна витрина, в близост до магазин за вестници и списания, в който като продавач работи К. К., след което се насочва към изхода. К. К. установява, че малко по-късно вижда забравения плик, поради което извиква за съдействие служител на гранична полиция. Камера № 37 е регистрирала следващия момент, в който В. вече държи плика в ръце, проверява съдържанието му, след което го поставя върху рентгена за проверка на багаж, намиращ се в салон "заминаващи". След кратък престой, В. излиза, Т. премества плика в "тунела" на рентгеновия апарат, малко след което В. отново влиза в обсега на камерата, взема плика и напуска салона, фиксирано и от друга камера - № 37. Видно от обясненията на В. и от нарядния дневник, същият е следвало по времето, отчетено на камерите да е на съвсем друг пост - пост № 7. Обстоятелството, че В. е знаел какво е съдържанието на плика се установява както от показанията на К., така и от записите на охранителните камери, от които се вижда как същият отваря плика и наднича в него, за да види съдържанието му, поради което категорично е опровергана защитната му теза, изразена в обясненията му в рамките на дисциплинарното производство, че в плика е имало само бонбони, които са оставени от него за изхвърляне, според практиката на летището, установена от обясненията на В. и Т. и от показанията на свидетелите в съдебното производство П. и Д. От показанията на хигиенистите е установено, че подобни вещи не са оставяне за изхвърляне. Безспорно е установено, че не става дума за малоценни и малотрайни предмети от рода на сандвичи, храни и напитки, каквато е защитната позиция на касатора. В касационната жалба се сочи, че съдът не е взел предвид именно обясненията на В. и Т., поради което е постановил необосновано решение. Правилно съдът не е дал вяра на посочените обяснения, които са израз на защитната позиция на лицата, привлечени към дисциплинарна отговорност и които са изолирани по отношение всички останали доказателства, които по несъмнен начин установяват деянието, такова каквото е описано в обобщената справка, становището на ДРО и в оспорената заповед. Установени са фактите за присвояване на описаните забравени вещи. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че записите от охранителните камери, не могат да се използват като доказателство, тъй като не са събрани по надлежния ред. Неоснователно е възражението, че записите имат характер на СРС по смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства, поради което не могат да бъдат ползвани. Записите имат характер на веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 204 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. В рамките на административното производство записите са отразени в протоколи, с които се е запознал и жалбоподателя. В съдебното производство, съдът също е дал възможност на жалбоподателя да заяви становище по съдържанието на представения като веществено доказателство диск. Същият не е оспорил протоколите или съдържанието на записите, не е направил доказателствени искания, както в производството пред административния орган, така и пред съда. Не е налице нарушение на административно производствените и съдебнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че са спазени и другите изисквания по процедурата - производството е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като касаторът е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР, както и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. Правилно съдът е приел, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2, във вр. с чл. 196 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение е извършено на 12.05.2016 г., административната преписка е представена на ДНО на 27.07.2016 г., като заповедта е издадена на 08.08.2016 г., т. е. в рамките на двумесечния срок от узнаване на нарушението, неговия автор и обстоятелствата във връзка с него и двегодишния срок от извършването му. Съдът правилно е приложил и материалния закон. Налице са нарушения на изискванията на нормите на т. 15, 19, 20 и 24 от Етичния кодекс, съответно налице са основанията на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е предпоставка за налагане на наказанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - уволнение за извършеното "тежко" нарушение - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващи престижа на службата. Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона, тъй като службата в МВР следва да се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата в МВР. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно спецификата на дейността на служителите в МВР и завишените морални критерии относно упражняването й. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя и е извършил проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено като основателно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника. Същите следва да се присъдят в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 36 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се осъди В. В. да заплати на ГДГП сумата за юрисконсулско възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,