Решение № 4257 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12187/2012 г.

Решение № 4257 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12187/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Елена Кирилова Боянова от гр. София срещу решение № 4167/19.07.2012 г. по адм. дело № 5555/2012 г. на Административен съд София - град. Касаторката е изложила съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като иска отмяната му и да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се отмени заповед № РД-16-104/17.05.2012 г. на началника на ДНСК, а също така моли да и бъдат присъдени направените разноски по съдебното производство и пред двете съдебни инстанции. Ответникът - главният секретар на Дирекция за национален строителен контрол, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок и от страна с правен интерес и като такава за процесуално допустима, разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Елена Кирилова Боянова - държавен служител, заемаща длъжност началник на регионален отдел "Национален строителен контрол" Софийска област към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район срещу заповед № РД-16-104/17.05.2012 г. на главния секретар на ДНСК, с която на основание чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на същата е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че жалбоподателката е осъществила неизпълнение на служебните си задължения, изразяващи се в неизпълнение на разпореждания на по-горестоящ орган, какъвто в случая е началникът на РДНСК - София, а също така не е упражнила последващ контрол по устройството на територията, а именно да следи за точността на изпълнението във връзка с премахване на незаконен строеж. Първоинстанционният съд е установил, че тези задължения абсолютно еднакво фигурират в длъжностната характеристика на заеманата длъжност от касационната жалбоподателка - началник сектор при РДНСК. Изложил е също така съображения, че производството по реализиране на дисциплинарната й отговорност е протекло при спазване на процесуалноправните и материално правни разпоредби на ЗДСл. Така постановеното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а изложените от касационния съд съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция. В административното производство административният орган е този, който следва да установи пред съда, че издавайки административния акт, правилно е приложил закона. В случая дисциплинарно наказващият орган е изпълнил процедурата по провеждане на дисциплинарното производство, предвидена в чл. 93 - 97 от ЗДСл. Неоснователно е оплакването, изтъкнато в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е изследвал спора задълбочено, като не е анализирал всички приобщени към делото доказателства в тяхната съвкупност. Като е обсъдил конкретно процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и наличието на материалноправните предпоставки, посочени като основание за издаване на обжалваната заповед и конкретните нарушения, извършени от държавния служител, решаващият съд е изложил мотиви за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съдът намира за неоснователни и доводите, изложени в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непознаване на събраните по делото доказателства. Съдът е извършил задълбочен анализ на всички доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Несъстоятелно и неподкрепено с доказателства е и оплакването на касаторката за нарушение на административнопроизводствените правила в хода на дисциплинарното производство. Правилно и обосновано Административен съд - София град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Главен секретар на ДНСК, на когото изрично на основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл органът по назначаването е делегирал правомощия да налага дисциплинарни наказания - забележка и порицание. При издаването на заповедта органът е спазил изискването за писмена форма. От касаторката са изискани писмени и устни обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание, като по този начин административнонаказващияторган е изпълнил законоустановената процедура съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Установил е също така, че наказанието е наложено в предвидения по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл двумесечен срок от откриване на нарушението. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон, тъй като са осъществени релевантните факти, с настъпването на които правната норма свързва определени правни последици. Обосновано съдът е приел, че са се осъществили конкретно описаните нарушения на служебната дисциплина, извършени виновно от касационната жалбоподателка, които са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание. С разпореждания, дадени в писма на ДНСК и РДНСК - югозападен район от 28.04.2011 г., 01.06.2011 г. и 08.06.2011 г., издадени във връзка с ефективно изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж - външна тоалетна, находяща се в нерегулиран поземлен имот в местността "Янева лъка", община Своге, на касаторката е разпоредено да извърши проверка на този незаконен строеж, като разпореди на компетентните органи на ДНСК да установят има ли действително премахване на строежа и на какъв етап се намира. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че представеният от касаторката констативен протокол с рег. № СФ-99-01-318/12.04.2011 г. подписан от служители на община Своге, който установява по безспорен начин доброволното премахване на незаконния строеж, по никакъв начин не може да обуслови изпълнението и спазването на нейните задължения, защото задължение именно на органите на ДНСК е да следят за незаконните строежи, а също така и за последващо следене и спазване на процедурите по премахването на тези строежи. Правилно съдът е счел, че Елена Боянова е извършила посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, защото не е разпоредила извършване на проверка, и то от органи на ДНСК, за да се установи има ли премахване на незаконния строеж, като по този начин с това свое поведение е осъществила сочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 222, ал. 1, т. 10, чл. 222, ал. 2, т. 4 и чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ компетентни по издаването на заповеди за премахване на незаконни строежи и по изпълнението им са органите на ДНСК, а не органите на общинската администрация. Предвид изложеното, аргументът, изтъкнат от касаторката в касационната жалба, че премахването е вече констатирано с цитирания по-горе протокол от община Своге, който е официален удостоверителен документ, и че не е следвало да предприеме указаните й действия, е неправилен, защото авторът на официалния документ не притежава удостоверителна компетентност съгласно разпоредбите на ЗУТ и като такъв не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, решаващият съд правилно е приложил разпоредбите на ЗДСл. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед горното, Върховният административен съд, пето отделение на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,