Решение № 4612 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14276/2011 г.

Решение № 4612 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14276/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" срещу решение № 2387 от 17.05.2011 г. по адм. дело № 1185/2011 г. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, 14-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. По делото е постъпила и частна жалба от Лъчезар Славчев Тенев от гр. София срещу определение № 4346 от 01.08.2011 г., постановено по същото дело. Оплакванията са за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Частната жалба е подадена в 7-дневния срок по чл. 230 АПК от надлежна страна и процесуално е допустима, а по същество е основателна. По касационната жалба: С решение № 2387 от 17.05.2011 г. по адм. дело № 1185/2011 г. Административен съд София-град, първо отделение, 14-и състав, е отменил решение № 45 от 21.01.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и разпореждане № 4702116780/3 от 01.10.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО, в частта им, в която е определено пенсията да се изплаща съгласно чл. 105, ал. 2 КСО. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Видно от решение № 21468101 от 01.04.1988 г. на пенсионната комисия при Столичния съвет по труда и социално дело, на Лъчезар Славчев Тенев е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване при дата на инвалидизиране 25.06.1987 г. и срок на инвалидността до 14.07.1989 г. Впоследствие лицето е преосвидетелствано периодично и пенсията е актуализирана. С експертно решение № 1001 от 18.06.1999 г. ТЕЛК за психични заболявания определя втора група инвалидност със срок на инвалидността до 01.06.2001 г. Досежно този срок Тенев го е обжалвал пред Софийски градски съд и е било образувано адм. дело № 2929/1999 г. по описа на съда. Постановеното по това дело решение от 11.04.2000 г., с което жалбата е била отхвърлена, както и решение № 7137 от 24.11.2000 г. по адм. дело № 4995/2000 г. по описа на Върховния административен съд са били отменени с решение № 11412 от 19.11.2007 г. по адм. дело № 7227/2007 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, II колегия, на основание чл. 239, т. 2 АПК, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Образувано е адм. дело № 1165/2007 г. по описа на същия съд, чието решение от 29.06.2009 г. е отменено в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Лъчезар Славев Тенев против експертно решение № 1001 от 18.06.1999 г. на ТЕЛК за психични заболявания в частта по т. 13, с която е определен срок на инвалидност до 01.06.2001 г. и вместо това е постановена отмяна на решението на ТЕЛК по т. 13. Преписката е изпратена на ТЕЛК по психични заболявания за издаване на нов акт, с който да се определи пожизнен срок на инвалидност - решение № 374 от 12.01.2010 г. по адм. дело № 13922/2009 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. В изпълнение на цитираното съдебно решение с експертно решение № 0865 от 19.04.2010 г. ТЕЛК за психични заболявания е признала на Тенев пожизнен срок за инвалидност. Това решение е било връчено на лицето на 11.05.2010 г. От казаното се налага изводът, че развилият се в твърде продължителен период от време спор за срока на инвалидност всъщност е спор относно правото на пенсия за инвалидност, тъй като с експертно решение № 1001 от 18.06.1999 г. на ТЕЛК за психични заболявания се определя втора група инвалидност със срок на инвалидността до 01.06.2001 г. Позовавайки се на това експертно решение, органите на СУСО с разпореждане № 14 от 23.07.1999 г. и с разпореждане № 141 от 06.12.2000 г. са отпуснали личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и личната социална пенсия за инвалидност до 01.06.2001 г. С молба вх. № 08002519 от 14.05.2010 г. Лъчезар Тенев е поискал издаване на разпореждане за възстановяване на изплащането на двете пенсии за инвалидност при пожизнено определена такава. Тезата на касатора, която е в смисъл, че вземанията за двете пенсии за периода 2001 - 2006 г. са погасени по давност, не кореспондира с доказателствата по делото и не намира законова опора. В чл. 105, ал. 2 КСО е посочен тригодишен давностен срок на вземането за пенсия. В чл. 115, ал. 2 КСО са уредени основанията за прекъсване на давностния срок само по отношение на вземания на НОИ, но не и по отношение на вземания от НОИ. При тази празнота в Кодекса несъмнено трябва да се приложат разпоредбите на чл. 115 от Закона за задълженията и договорите. Но в конкретния случай това не е необходимо, тъй като правото да получи желаните от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност за Лъчезар Танев е възникнало едва след влизане в сила на експертно решение № 0865 от 19.04.2010 г. на ТЕЛК за психични заболявания и това право е признато пожизнено, включително и за минало време, т. е. след 01.06.2001 г. В тази връзка не може успешно да се защитава теза за погасяване на правото на вземане на пенсия за инвалидност по давност, когато това право още не е възникнало, тъй като липсва основния правопораждащ юридически факт, а именно наличието на решение на органите на експертизата на работоспособността. В случая до влизането в сила на експертно решение № 0865 от 19.04.2010 г. на ТЕЛК за психични заболявания тригодишният давностен срок не започва да тече. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната му част, макар и по съображения, свързани с приложението на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил като краен резултат правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. По частната жалба: С определение № 4346 от 01.08.2011 г. по адм. дело № 1185/2011 г. Административен съд София-град, първо отделение, 14-и състав, е оставил без разглеждане искането на Лъчезар Славчев Тенев за допълване на решение № 2387 от 17.05.2011 г. Определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Още в жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд, освен отмяната на решение № 45 от 21.01.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и разпореждане № 4702116780/3 от 01.10.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО, в частта им, в която е определено пенсията да се изплаща съгласно чл. 105, ал. 2 КСО, се съдържа и искане за присъждане на лихви върху размера на пенсиите за периода 02.06.2001 - 31.12.2006 г., считано от 22.10.2010 г. По това искане съдът не се е произнесъл с решението по делото. Жалбоподателят е депозирал в тази връзка молба по чл. 176 АПК. Вместо да приложи процедурата по чл. 176, ал. 2 АПК, съдът е оставил искането за допълване на решението без разглеждане като процесуално недопустимо. Той се е мотивирал, че не дължи произнасяне относно дължимостта и размера на лихви за забавено плащане. Това искане представлявало претенция към бюджета на ДОО, която следвало да бъде предмет на отделно производство. След като е бил сезиран с претенция за присъждане на лихви, то съдът не може да откаже произнасяне по нея. Ако е считал, че тя трябва да бъде разгледана в отделно производство, тъй като съвместното разглеждане с жалбата срещу административния акт ще бъде затруднено, то той е имал възможността да раздели производството при условията на чл. 210, ал. 2 ГПК, приложима в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК. Като е отказал да се произнесе по претенцията за лихви, съдът е нарушил разпоредбите на чл. 127 АПК, регламентиращи забраната за отказ от правосъдие. По изложените съображения обжалваното определение се отменя, а делото в тази му част се връща на решаващия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. При повторното разглеждане делото в тази му част, съдът трябва да изясни за какъв иск става дума (дали е такъв по чл. 203 АПК) предвид нормите за подсъдност по административни дела. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, чл. 234 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,