Решение № 13216 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2015 г.

Решение № 13216 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пирин-Титан" ЕООД, ЕИК 101051290, гр. София, представлявано от управителя Момчило Манич, против решение № 1190/4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9325/2014 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Пирин-Титан" ЕООД против Акт за дерегистрация по Закона върху добавената стойност /ЗДДС/ № 22250991400003545/30.04.2014 г., издаден от Спася Минева - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София и Маргарита Пейкова-Юлиянова - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1510/21.08.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Поддържано в жалбата е, че административният орган неправилно е приложил нормата на чл. 176, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, както и че не са налице "системни нарушения" по смисъла на § 1, т. 42 от ДР ЗДДС, тъй като няма нито едно влязло в сила наказателно постановление срещу дружеството. Релевиран е довод, че дерегистрацията е постановена въз основа на невлезли в сила данъчни актове. Твърдяно е, че оспореният акт не е мотивиран. От съда е искано отмяната на акта за дерегистрация и връщане на преписката за ново произнасяне. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, посочена като правно основание за издаване на оспорения Акт за дерегистрация по ЗДДС, предпоставка за служебно прекратяване регистрацията на лице регистрирано по ЗДДС, е то системно да не изпълнява задълженията си по този закон (ЗДДС). В приложената по делото справка за задълженията на "Пирин Титан" ЕООД приходният орган е описал конкретно задълженията по периоди, като е посочен и размерът на неизпълнените задължения. В конкретния случай, органът по приходите е приел наличието на основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС, предвид обстоятелството, че дружеството не е внесло декларирания ДДС за внасяне със справки-декларации за 37 данъчни периода - от м. 03.2011 г. до м. 03.2014 г., в срока по чл. 89 ЗДДС. Основателно, това неизпълнение е преценено като системно предвид установеното невнасяне на ДДС за 37 данъчни периода. Поведението на проверяваното лице осъществява хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, поради което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. Предмет на оспорване по настоящото производство е неизпъление на данъчни задължения по подадени от касатора справки-декларации, а не по установени с РА данъчни задължения, поради което е ирелевантно за спора оплакването на касатора, че не е направена съпоставка с РА № 2251200335/22.03.2013 г., който е за същия данъчен период и производството по оспорването му не е приключило. Правилно е прието от съда, че Актът за дерегистрация по ЗДДС е издаден от компетентен орган предвид писмената резолюция на л. 91 на началник отдел при ТД на НАП - София за възлагане на проверката на посочените в резолюцията длъжностни лица и изготвянето от тях на съответния документ (изготвен и издаден е процесния акт за дерегистрация по ЗДДС). В хода на обжалването, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да опровергае констатациите на приходния орган. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане в тази връзка на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер, съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на 300 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав