Решение № 5301 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2315/2016 г.

Решение № 5301 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2315/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, подадена чрез юрк. Петров, против решение № 97 от 14.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2993/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му, като съответно исковата претенция бъде уважена. Направено е искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез юрк. Церовски, с писмено становище и в съдебна зала, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Обжалваното решение е неправилно и необосновано. В настоящия казус намира приложение ТР № 1 от 15.03.3017 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административният съд - П. е отхвърлил иска на "ЕВН Б. Е." ЕАД против КЕВР за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2712 лв., възникнали от незаконосъобразно осъществяване на административнонаказателна дейност, ведно със законна лихва от 17.11.2015 г. - датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. Посочените имуществени вреди представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателно производство, образувано по жалбата на дружеството срещу наказателно постановление № НП-163/31.07.2014 г. на КЕВР. С решение № 1563/29.06.2015 г., постановено по АНД № 1982/2015 г. по описа на Районен съд - П., е било отменено посоченото наказателно постановление, с което на "ЕВН Б. Е." ЕАД е била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Горепосоченото решение на РС - П. е било потвърдено с решение № 2079/29.10.2015 г., постановено по КАНД № 2394/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че между страните няма спор, както че сумата общо от 2712 лв. за която са издадени фактура № 205 от 21.04.2015 г. и фактура № 297 от 28.09.2015 г. по отношение на Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов", е заплатена, така и че жалбата пред РС - П. срещу наказателното постановление е подписана от юрисконсулт Щ. Р., в качеството му на юрисконсулт-пълномощник. Съдът посочил, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че сключените от ЕВН договори за процесуално представителство от адвокатите е наложено от липса или невъзможност на наличните служители по трудово правоотношение със съответна компетентност да осъществяват защитата по двете дела, образувани във връзка с обжалването на НП. Поради това е прието, че защитата, осъществена от упълномощените адвокати е била изцяло по волята и преценката на търговското дружество, но тя в случая надхвърля нормалната обезпеченост на конституционно гарантираните права на частноправния субект на защита. Поради това не може да се яви нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. От доказателствата по делото е прието още, че ЕВН разполага най-малко с 8 юрисконсулти, от където и следва да се предположи, че упълномощаването на адвокат само за процесуално представителство пред съд е направено единствено с оглед бъдещо производство по ЗОДОВ. От тук е изведен извод, че дори и да се приеме, че е налице увреждане, то не е пряка и непосредствена последица от издаването на НП, а е причинено поради изключителна вина на пострадалия - чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, поради което обезщетение не се дължи. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът е обсъждал обстоятелства, данни за които се намират по АНД № 1982/2015 г. по описа на Районен съд - П. и КАНД № 2394/2015 г. по описа на Административен съд - П., без посочените дела да са приложени по настоящото дело. С оглед на това при постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неизясняване на делото от фактическа страна. Неприлагането на посочените съдебни дела препятства настоящата инстанция да провери правилността на постановеното от първоинстанционния съд решение, предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска посочените две дела, да укаже доказателствената тежест на страните и събере относимите по спора доказателства. С оглед изхода делото, и по аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК, съдът не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски в настоящото производство. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,