Решение № 8431 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2020 г.

Решение № 8431 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д-р Д. Гинчева- АИППМП 2011" ЕООД, чрез адв. Ж. Димова, против Решение № 7299 от 26.11.2019 г. по адм. дело № 5875/2019 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на санкции № РД-12-102 от 07.05.2019 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лв. за констатираното в Протокол №РД-18-553-1/27.03.2019 г. нарушение на изискванията за нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на лечебното заведение, съгласно разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 103 и чл. 117, т. 5 от НРД за МД 2018 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменено и върнато на нов състав на същия съд или да се постанови нов съдебен акт по същество на спора, с който заповедта на директора на СЗОК да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СЗОК, чрез юриск. Шкодрева, оспорва касационната жалба, като не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок за касационно оспорване и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София- град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената Заповед № РД-12-102 от 07.05.2019 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При верен и точен анализ на разпоредбите на ЗЗО и НРД 2018 г., първоинстанционният съд е приел, че при така установеното нарушение, правилно, на основание чл. 395, чл. 398, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. с чл. 408 и чл. 401, ал. 1 от НРД за медицинските дейности 2018 г., и при съобразяване с разпоредбите на Договор №РД-НС-01-1-2 от 27.12.2018 г. за изменение и допълнение на НРД за МД 2018 г., административният орган е наложил на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ по Договор № 221526/09.05.2018 г. финансова неустойка в размер на 50 лева. В съдебното решение се посочва, че в проведеното производство по делото не са оборени и опровергани по надлежен начин описаните при проверката факти, обективирани в процесната заповед за налагане на санкция. Направен е извод, че административният орган категорично е установил описаното в протокола нарушение на разпоредбите на НРД 2018 г. за медицинските дейности, като е без значение в случая дали кислородната бутилка е налична, при положение, че в нея липсва кислород, както и че назогастралните сонди не са били налични и предоставени за проверка, а тяхното местонахождение е останало неизвестно. Решението е правилно. Заключението на решаващия съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон се споделя от настоящата инстанция. Установеното от административния орган и от първоинстанционния съд нарушение следва от установеното задължение на жалбоподателя по чл. 7, т. 6 от Договор № 221526/09.05.2018., чл. 103 и чл. 117 от НРД за медицинските дейности от 2018 г., което същият не е спазил. В приложение № 9 А "Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на ПИМП", в таблица "Оборудване", № 28 е записано "Кислородна бутилка с редуциращ вентил – 1 брой", а в таблица "Инструментариум и консумативи", № 27 е записано "Назогастрални сонди". Посоченото обзавеждане следва да е налице през цялото време по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НРД за 2018 г. и да е функциониращо, съобразно чл. 103 от НРД за 2018 г. Действията на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ, съобразно посочения договор и правни норми, са издигнати в задължение, неизпълнението на което подлежи на санкциониране по административен ред. Административният съд е стигнал до това заключение, тъй като в съставения протокол след извършена проверка от служителите е била установена именно липсата на кислород в кислородната бутилка и липса на назогастрални сонди. Липсата на кислород се отъждествява с липса на изискуемо оборудване, тъй като без наличието на кислород, бутилката не би могла да бъде използвана съобразно своето предназначение, т. е. тя не функционира. Колкото до назогастралните сонди, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че при проверката на кабинета и спешния шкаф същите не са били налични. Събраните и обсъдени гласни доказателства не дискредитират изводите на административния орган и съдът в това отношение е направил коректни и правилни съждения, водещи до единствено възможния извод, че представеният по делото договор от 11.02.2019 г. за съвместно използване на оборудване и част от консумативи касае единствено кислородната бутилка. За назогастралните сонди е предвидено, че за лечебни заведения за ПИМП - групови практики, които се намират в една сграда или за лечебни заведения за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ, инструментариумът и консумативите не са задължителни за всеки отделен кабинет, като в този случай, те трябва да се намират в манипулационната, но от гласните доказателства не се изяснява дали те са се намирали в манипулационната като отделно помещение, съгласно приложение № 9 А "Помещения", т. 2 и дали спешният шкаф се намира в кабинет, който отговаря на условията за манипулационно помещение. В тази смисъл, както и с оглед липсата на възражения от жалбоподателя и извършените установявания от проверяващите, обективирани в протокол, съдът правилно е счел, че манипулационната и спешният шкаф не представляват едно и също нещо и сонди липсват. Касационната инстанция отбелязва, че дружеството, в качеството си на изпълнител на извънболнична медицинска помощ, е нарушило установените изисквания в чл. 103, чл. 117, т. 5 от НРД за МД 2018 г. по приложения № 9 А и чл. 7, т. 1 и т. 6 от Договор № 221526/09.05.2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, поради което административният орган правилно, както е установил и съдът, му е наложил финансова неустойка в размер на 50 лева, като заповедта е издадена при съблюдаване на материалния закон. Изложените съображения са мотивирали крайния извод на административния съд за отсъствие на основания за отмяна на оспорената заповед на директора на СЗОК. Ето защо, отхвърляйки жалбата против заповедта за налагане на санкция, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон и при липса на нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът намира за несъстоятелни доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати процесуални нарушения при издаването й, тъй като доказателства за такива не са ангажирани в хода на процеса. Поради всичко изложено, Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че при постановяване на решението на Административен съд София- град, не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Решението следва да бъде оставено в сила. Съдебни разноски в полза на ответника пред настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, шесто отделение,