Решение № 16976 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10739/2013 г.

Решение № 16976 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10739/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Анастасия Павлова Пиринджиева и Иван Михайлов Павлов и двамата от гр. Варна против решение № 1606/18.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4276/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 467-2 по протокол № 9/04-05.07.2012 г., допълнено с решение № 552-6 по протокол № 10/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на кв. "Изгрев", гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2552.2093. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Общински съвет - Варна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имот на оспорващия, за законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, във валидна писмена форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Неоснователно е основното твърдението на касаторите за липса на произнасяне от административния орган чрез неговия ЕСУТ по предявеното от тях на 28.10.2010 г. възражение срещу проекта за ПУР. Дори и да е допуснато твърдяното нарушение, то не се явява съществено защото не е повлияло и не би могло да повлияе върху съдържанието на издадения административен акт в оспорената му част. ЕСУТ е помощен орган, актовете му са част от процедурата по създаване на устройствените планове и не подлежат на самостоятелно съдебно оспорване. Непроизнасянето или неточното произнасяне по възражението срещу проекта за ПУР не представлява основание за отмяна на крайния акт. По делото е установено с неоспореното по надлежния ред заключение на вещото лице, че в частта по отношение на ПИ № 2093, одобреният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ от 80 кв. м. от общата площ на имота от 1178 кв. м. в рамките на изискуемия размер по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица - пътно платно, като проектираната улична регулационна линия минава през намиращата се в имота сграда. Статутът на сградата не е предмет и не може да бъде изследван в настоящото производство (а в отчуждителното). За случая е от значение, че не съществува вариант, при който те не се засягат. Процесният ПУП-ПУР е допустимо и законосъобразно устройствено решение, предвид обстоятелството, че разглежданата улична регулация е първа за имота. Показателите на предвидените с ПУР улици в частта, засягаща процесния ПИ, отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Оспореният план е законосъобразен, отговоря на изискванията за икономичност (чл. 108, ал. 5 АПК), затова оспорването му правилно е отхвърлено с обжалваното решение. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,