Решение № 6579 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2017 г.

Решение № 6579 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на К. А. Г. от гр. С. против решение № 366 от 18.09.2017 г. по адм. д. № 282/2017 г. на Административен съд - М., с което съдът е отхвърлил жалбата на Гаврилов срещу заповед № 17-0996-000411/7.06.2017 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - М. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички наведени от оспорващия възражения; не е обсъдил в съвкупност и логическа последователност събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства относно действителния водач на лекия автомобил. Повторно излага съображенията си за незаконосъобразност на административния акт, като навежда доводи и за неговата нищожност поради некомпетентност на административния орган. Иска отмяна на постановеното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени атакувания административен акт или прогласи нищожността му. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - М., не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на жалбоподателя К. Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 247405/6.06.2017 г. за това, че на 6.06.2017 г. на пътя М.-В. е причинил пътно-транспортно произшествие. Гаврилов е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, контролният орган му е издал талон за медицинско изследване, след като е констатирал, че лицето лъха на алкохол и видимо е повлиян от употребата му. АУАН е подписан от Гаврилов при отказ. Въз основа на констатациите от акта началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - М. е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 17-0996-000411/7.06.2017 г., с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е приложил ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година". Административният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. След съвкупната им преценка е приел, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Обосновал е извод за валидност на заповедта като издадена при условията на заместване и делегация. Посочил е, че фактическите установявания на органа не са оборени по категоричен и несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели, поради което е осъществена материалноправната предпоставка за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Според първоинстанционния съд приложената принудителна мярка е мотивирана от фактическа и правна страна, определеният срок е законосъобразен, като е спазена и целта на закона с оглед високата обществена опасност на нарушението. Поради това е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е неправилно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е съобразил липсата на компетентност у издателя на акта. Такова възражение не е направено пред първоинстанционния съд от жалбоподателя. Съдът, в рамките на служебната проверка за валидност на акта, правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на делегирани от директора на ОД МВР - М. правомощия. От своя страна, на областните дирекции на МВР са възложени правомощия за осъществяване на контрола по Закона за движение по пътищата от министъра на вътрешните работи. Заповедта по чл. 33, т. 9 ЗМВР е издадена от заместник-министър, в условията на заместване, което обстоятелство изрично е вписано в акта. В хода на първоинстанционното производство Гаврилов е оспорил констатациите, изложени в АУАН и по-точно обстоятелството, че той е управлявал собствения си лек автомобил, чиято регистрация е прекратена. В тази връзка съдът е разпитал двама свидетели. Св. В. Д. е посочил, че не Гаврилов, а той е управлявал лекия автомобил, карал малко по-бързо, изгубил контрол, ударил се в мантинелата и затънал в канавка. Гаврилов го помолил да го закара по направление, защото не се чувствал добре, и седял до него. Според св. Димитров, той и другият свидетел И. Г. отишли за помощ, за да издърпат автомобила, а жалбоподателят останал при превозното средство. През това време при него дошли контролните органи. С. Г. се озовал случайно на мястото на произшествието и не е видял кой е управлявал автомобила. От данните по делото е видно, че свидетелят В. Д. е депозирал писмени обяснения на 8.06.2017 г. пред административния орган, в които също е посочил, че той е управлявал лекия автомобил. АУАН е издаден на 6.06.2017 г. и е връчен на Гаврилов при отказ. С касационната жалба Гаврилов е представил писменото си възражение, което и той е подал пред административния орган на 8.06.2017 г. и в което също е посочил, че не е управлявал лекия автомобил. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите, защото св. Димитров е бил приятел на жалбоподателя и е бил заинтересован от неговото оневиняване, а св. Генчев не е установил релевантния факт - кой е управлявал лекия автомобил към момента на произшествието. Според съда писмените обяснения на свидетеля В. Д. не могат да заместят задължението на жалбоподателя да подаде декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган. В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - управление на МПС от Гаврилов при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация - не е установена по категоричен начин в производството. Отразеният в заповедта факт, че жалбоподателя К. Г. е управлявал собствения си лек автомобил към момента на установяване на нарушението, се оборва както от представените писмени обяснения на жалбоподателя Гаврилов и на св. Димитров пред административния орган, така и от последователните и взаимно допълващите се показания на разпитаните в съдебното производство свидетели. Първоинстанционният съд не е анализирал свидетелските показания в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. С. Д. е категоричен, че именно той е управлявал моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, макар и тези твърдения да са неблагоприятни за него. Свидетелските му показания кореспондират с дадените и пред административния орган писмени обяснения. Изложените от него факти съответстват и на писмените обяснения на К. Г., депозирани пред административния орган. Следва да се посочи, че Гаврилов е подписал АУАН при отказ. Установените от тези писмени и гласни доказателства релевантни факти водят до обоснован краен извод за липса на елемент от материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС от собственика на автомобила. АУАН е оспорен от жалбоподателя и в производство по чл. 193 ГПК, вр. с чл. 144 АПК страната е оборила констатацията в акта, че Гаврилов е управлявал моторното превозно средство в момента на проверката. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. С тази разпоредба законът е установил оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи собственикът на МПС. С. на нарушителя може да се установи едва след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП . Нормата обаче е неприложима в конкретното административно производство. Същата касае установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган / арг. чл. 189, ал. 5 ЗДвП/. Като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Поради това следва да бъде отменено като неправилно. При изяснена фактическа обстановка касационният съд дължи произнасяне по съществото на спора, при което заповед № 17-0996-000411/7.06.2017 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - М. следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски от К. Г. е основателно. То е доказано и по размер. По делото са представени договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., доказателство за преупълномощаване и за внесени по делото държавни такси в общ размер на 15 лв. При тези данни в полза на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 215 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 228 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд