Решение № 4313 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Палермо“ ЕООД, гр. Тутракан, подадена чрез процесуалния представител адв. Игнатова, срещу решение № 1427 от 22.12.2025 г., постановено по адм. дело № 223/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-04-787 от 20.06.2025 г. на кмета на Община Тутракан. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи и относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, а в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – кмета на Община Тутракан, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Малчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподателя. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея доводи. Производството пред Административен съд – Силистра е образувано по жалба на „Палермо“ ЕООД срещу заповед № РД-04-787 от 20.06.2025 г. на за кмета на Община Тутракан, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на възложител и изпълнител, да премахне незаконни строежи: „Пристройка № 1“, „Пристройка № 2“ и „Плътна ограда“, находящи се в УПИ XV – общ. обслужване, кв. 49 по плана за улична регулация на гр. Тутракан, одобрен с решение № 327/02.02.2006 г. на Общински съвет – Тутракан, съставляващ имот с идентификатор 73496.501.3611 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тутракан. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган – надлежно оправомощен в съответствие с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ със заповед № РД-04-775/18.06.2025 г. на кмета на Община Тутракан, както и в предвидената от закона форма. Прието е от съда също така, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е обосновал извод, че наредените за премахване две пристройки не са преместваеми обекти, а представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория, както и същите не са поставени съобразно издадено разрешение за поставяне № 16/21.08.2024 г., въз основа на одобрена схема от 15.08.2024 г. от главния архитект на Община Тутракан. За безспорно установено по делото съдът приема, че към датата на издаване на оспорената заповед процесните строежи нямат строителна документация – не съответстват на становище на инженер – конструктор с указан начин на изпълнение, липсва разрешение за строеж и протокол за дадена строителна линия. Административният съд приема също така, че процесните строежи не са търпими по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед времето на тяхното изграждането – след 2008 г. Решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение - произнасяне по некомплектована в цялост административна преписка. Разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изрично посочва компетентният орган, който може да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, а именно кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. С нормата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ също така се регламентира възможността за делегиране на правомощия от страна на кмета на общината на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация. Тези норми не визират ограничения за кмета на общината при предоставянето на негови функции на други длъжностни лица от общинската администрация, а понятието функции безспорно включва и законово предоставени правомощия. С оглед на това и предвид на обстоятелството, че в първоинстанционното производство е оспорена заповед № РД-04-787/20.06.2025 г., подписана от Ц. Г. - Г. с вписване „за кмет на Община Тутракан, съгласно заповед № РД-04-775/18.06.2025 г.“, а не от кмета на Община Тутракан – Д. Стефанов, то преценката за основателността на жалбата е следвало да се извърши при съобразяване наличието или не на делегиране на правомощия от страна на кмета на Община Тутракан на лицето Ц. Г. – Г. и то съгласно цитираната под подписа на лицето заповед. В конкретния случай обаче по делото не е приложена цитираната в оспорения акт „заповед № РД-04-775/18.06.2025 г.“, както и липсват каквито и да било доказателства относно компетентността на лицето, подписало оспорената заповед „за кмет на Община Тутракан“. В нарушение на чл. 171, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 152, ал. 4 от АПК /в приложимата редакция/, съдът не е събрал доказателства, относими към компетентността на издателя на оспорения акт. Изясняването на посоченото обстоятелство има съществено значение за преценката както за конституиране на страните по делото, така и за законосъобразността на оспорения акт. Действително, в мотивите на съдебното решение съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и като такъв е посочил заместник – кмета по „Инвестиционни дейности и европроекти“ при Община Тутракан, позовавайки се на заповед № РД-04-775/18.06.2025 г. на кмета на Община Тутракан и сочейки, че същата е постановена в съответствие с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, без обаче по делото да е била приложена и приета като доказателство тази заповед. В тази връзка следва да се има предвид също така, че ако действително съдържанието на „заповед № РД-04-775/18.06.2025 г.“ е съответно на чл. 225а, ал. 1, предл. второ от ЗУТ, както сочи съдът, то на лицето, подписало заповедта са били делегирани от кмета на Община Тутракан правомощията по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи. При делегация на правомощия, действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия, като в този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по тълк. дело № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Следователно, като надлежен ответник пред първоинстанционния съд е следвало да се конституира не кмета на Община Тутракан, както е в процесния случай, а съответното длъжностно лице, подписало заповедта, в качеството му на орган, издал оспорения пред съда акт. Преценката за валидност на оспорения административен акт, за която съдът следи служебно по реда на чл. 168, ал. 2 от АПК е с преюдициално значение както по отношение преценката за законосъобразност по ал. 1 на чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, така и с оглед надлежното конституиране на ответната страна, поради което е следвало съдът да събере доказателства за надлежно оправомощаване, респ. липса на компетентност на издателя на акта и едва след това да се произнесе по законосъобразността на акта. В този смисъл е и служебното начало по чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 171, ал. 5 от АПК. По изложените съображения и доколкото посочените нарушения на съдопроизводствените правила – неизяснеността на делото от фактическа страна, са съществени, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Силистра, при което съдът да установи по безспорен начин, като попълни делото с всички относими доказателства, компетентността на административния орган, чийто акт се оспорва, и извърши в тази връзка нова преценка относно конституирането на надлежния ответник. Едва след това е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията, визирани в чл. 146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,