Решение № 15422 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3188/2019 г.

Решение № 15422 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3188/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Авджиев, от [населено място] срещу Решение № 7710 от 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9181/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и моли да бъде постановено ново по същество, с което да бъде уважен предявения от него иск срещу Столична Община. Ответникът - Столична община, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Ташева изразява становище, че съдебното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на В. Авджиев против Столична община, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени мъки, страдания и притеснения в периода от м. май 2014 г. до м. декември 2016 г., в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на завеждане на иска - 01.02.2017 г., до окончателното й изплащане. Твърдените неимуществени вреди е основавал на незаконосъобразни действия на служители на Столична община - извършването на множество проверки в имота му относно извършеното в него строителство, за които проверки липсва основание, като всички те са извършвани по жалби, питания и сигнали на едно и също лице, съдържат едни и същи твърдения и въпреки това Столична община е образувала преписки по тях и назначавала периодично проверки без да отчита обстоятелството, че за изпълнената в имота сграда има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2007 г. и без да има данни за извършвано строителство след въвеждането в експлоатация на обекта. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения от Авджиев против Столична община иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Направил е извод, че липсата на който и да е от елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, препятства реализирането отговорността на ответника, поради което само на това основание исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В мотивите на обжалваното решение съдът е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция, поради следното: Предявеният иск се основава на твърдени незаконосъобразни действия при назначаване на проверки по жалби, подавани от едно и също лице и извършването им на място - в имота на ищеца, при положение, че в жалбите, молбите и сигналите на гражданина се излагат едни и същи твърдения. Правилно съдът е приел, че не са доказани незаконосъобразни действия от страна на районната администрация и на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община във връзка с подадени жалби и сигнали, съдържащи твърдения за извършено незаконно строителство в имота на ищеца, изразяващи се в назначаването и извършването на проверки на място, тъй като тези проверки и действия са в изпълнение на законоустановените им правомощия. От доказателствата по делото се установява, че в исковия период по подадените 12 сигнала са извършени проверки само по два от тях, като сигналите са отправени до министър председателя и са препратени по компетентност от приемната на Министерски съвет. Административния съд е направил обоснован извод, че служителите на ответника не са превишили правомощията си при извършване на тези проверки. Същите са предприети от служителите на районната администрация и тези от Дирекция "ОСК" при СО изцяло в изпълнение на законоустановените им задължения и функции, ясно разписани в приложимия специален закон – Закон за устройство на територията в относимите разпоредби за случая. Видно е от доказателствата по делото, че проверките не са инициирани от административни органи и длъжностни лица на ответника, а в изпълнение на вменени им задължения от органи на ДНСК, извеждащи задължително участие на общинската администрация, при изпратени за проверка сигнали от други администрации - на Министерски съвет, Областния управител на област София, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите и др. Въведената в експлоатация жилищна сграда в имота на жалбоподателя не е предмет на извършените проверки - сигналите и образуваните административни производства са за изградена изгребна яма, плътна ограда, гараж. При така установеното съдът правилно е приел, че в случая не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие на длъжностните лица от общинската администрация при или по повод изпълнение на административна дейност, а проведената кореспонденция е с оглед задължението на администрацията да изясни факти и обстоятелства по образувани административни производства. При установения интензитет на извършените проверки в рамките на исковия период обоснован е изводът, че не е налице неправомерно засягане на личната сфера на ищеца, основаващо твърдените за причинени вреди. Правилно е прието също в обжалваното решение, че не са доказани от ищеца, върху който е доказателствената тежест, претърпени неимуществени вреди изразяващи се в преживени мъки, страдания и притеснения в периода от м. май 2014 г. до м. декември 2016 г., като пряка последица от извършените проверки. Такива доказателства по делото не са представени и следва да бъдат обсъждани. В случая единствено е установено наличието на негативни емоции, които са нормално съпътстващи всяка такава намеса на органите на реда в човешкия живот. Твърдяното влошено здравословно състояние от извършените проверки не може да бъде установено от свидетелски показания, а от съдържанието им не следва извод да са претърпени от ищците конкретните вреди, посочени в исковата молба, като непосредствена последица от действията на служители на ответника, те не установяват обективно състояние, обуславящо основателност и доказаност на претенцията. С обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения, липса на всички изискуеми се законови предпоставки за уважаване на предявените искове, които настоящата инстанция споделя. Несъгласието на страната с изводите на съда, основали и правилното приложение на закона не съставлява необоснованост на съдебното решение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани, като доказателствената тежест е на ищеца и той следва да докаже, с всички, допустими по закон доказателства и доказателствени средства, твърдените вреди. С оглед на изложеното, неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславят неоснователността на предявения иск, както правилно е прието в обжалваното решение. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника, Столична община за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение