Решение № 4654 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4273/2017 г.

Решение № 4654 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4273/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от К. Д. К., чрез пълномощника адв. Славов, против решение № 1421/06.03.2017 г., постановено по адм. дело № 7858/2016 г. по описа на Административен съд - С. - град, II-ро отделение, 25 състав. Жалбоподателят е починал в хода на производството по делото и то е продължило в лицето на неговия син В. К. К.. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия процесуален и материален закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и моли съда да го отмени. Ответникът по касационната жалба - кмета на район "И." при СО, в съдебно заседание, изразява становище за правилността на обжалваното решение и моли настоящата касационна инстанция да го остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, приема същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е било образувано по жалба на К. Д. К. против заповед № РИС 16 - РД 4843/13.07.2016 г. на кмета на СО - район "И.", с която на основание чл. 46, ал. 2 ЗОбС и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НУУРОЖТСО /, е била отменена Заповед за настаняване № 797/22.05.1980 г., издадена от кмета на район "И." и е прекратен сключения въз основа на нея договор за отдаване под наем от 02.01.2004 г. за общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. Д., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., актувано с Акт за общинска собственост (АОС) № 55/22.10.1997 г. с наемател К. Д. К. и членовете на домакинството му поради неплащане на 35 неплатени наема към СО, район "И." в размер на 3481.12 лв., както и неплатени сметки на консумирана вода в размер на 981.54 лв. и задължения за консумативни разноски към "Топлофикация - С." в размер на 336.42. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Между страните няма спор, че основанието за възникване на наемни правоотношения между жалбоподателя и СО район "И." с предмет - процесния имот е Заповед № 797/22.05.1980 г. на кмета на общината, съгласно която касаторът и семейството му са настанени в имота. Считано от 02.01.2004 г. на основание горецитираната заповед между ищеца и СО е бил сключен безсрочен договор за наем на имота при уговорена месечна наемна цена. Административният съд е обсъдил подробно представените по делото писмени доказателства - елемент от административната преписка по издаване на заповедта - и е установил от фактическа и правна страна, че собственикът на общинския имот е уведомил наемателя със свое писмо изх. № 7500-302 от 26.08.2015 г., че дължи неплатени вноски за наем и консумативи и е поканен в 30- дневен срок от получаването му да ги плати, в противен случаи отношенията им се прекратяват. Направена е справка от 05.07.2016 г., от която е видно, че жалбоподателя дължи 40 вноски за наем от м. март 2013 г. до м. юли 2016 г., задължения към "Топлофикация - С." и "Софийска вода". С оглед на нея собственикът на имота предприема действия по издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС, въпреки, че по делото не са ангажирани доказателства за редовното връчване на уведомителното писмо, този факт съда косвено е установил видно от молба № 7500-332/23.09.2015 г., с която К. е поискал да бъдат разсрочени задълженията му като плаща ежемесечно по 150 лв. Във връзка с това искане е представил и декларация с рег. № 7500-378/10.11.2015 г., съгласно която се е задължил да погасява задълженията си на равни вноски. Административният съд е приел, че издадената заповед е законосъобразна, доколкото е осъществено цитираното в нея правно основание - чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС - към датата на постановяване на заповедта наемните правоотношения са прекратени поради неплащане на посочените суми. Така постановеното решение е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповедта, респективно изводът, че е тя е законосъобразна се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд - III отделение. От данните по делото е видно, че в обжалваната заповед са посочени като основание за издаването й - чл. 33, ал. 1, т. 1 от НУУРОЖТСО. Съображенията за това са били, че основанието за издаване на административния акт чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НУУРОЖТСО / били налице, тъй като били налице конкретни данни за неплащане на консумирана от домакинството на жалбоподателя месечни такси за наем, вода и консумативни разноски към "Топлофикация - С.". Съгласно т. 1, " наемните отношения се прекратяват при неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца". С оглед неразплатените консумативни разноски за повече от 6 месеца, при спазване нормативните разпоредби и клаузите на договора за наем, правилно съдът е приел, че Кметът на СО, район "И." законосъобразно е издал обжалваната заповед и е предприел предписани от закона действия по прекратяване на наемните отношения с общинския наемател К. Д. К.. Безспорно е установено, че за времето до издаване на обжалваната заповед жалбоподателя непрекъснато е в забава по смисъла на предвидения в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС шестмесечен срок относно плащането на наемната цена и консумативи за наеманото жилище. Частичното им изплащане през последните две години, след издаване на заповедта, не валидират по смисъла на ЗОС на неизпълнение на дължимото по закон плащане, обуславящо предвиденото в същия закон правно основание, което е достатъчно за прекратяване на наемния договор. С тези съображения съдът е мотивирал извода си, че по делото са доказани материално - правните предпоставки за издаването на заповедта и прекратяване по административен ред на наемното правоотношение, възникнало по силата на Заповед за настаняване № 797/22.05.1980 г., издадена от кмета на район "И.". и сключения между страните договор за наем от 02.01.2004 г. Такива изводи са изложени и от първостепенния съд и те се споделят изцяло от настоящата инстанция. Въз основа на гореизложеното Върховният административен съд, трето отделение приема, че постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение