Решение № 134 от 21.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2016 г.

Решение № 134 от 21.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Т. Г. К. е поискала да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК влязлото в сила решение на Районен съд [населено място] № 764 от 30.07.2013 г. по гр. д. № 4757/2012 г., потвърдено с решение № 524 от 03.12.2013 г. по гр. д. № 1158/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. Молителката твърди, че с влязлото в сила решение е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 258 и сл. ЗЗД да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1075 лв., представляваща дължим остатък от цената по сключен между страните на 06.08.2012 г. договор за изработка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, както и разноските по делото. В решението са обсъждани и приети за достоверни свидетелските показания на С. Б. П. След влизане в сила на решението с протокол от 17.12.2015 г. на Великотърновския районен съд по н. о. х. д. 2665/2015 г. е утвърдено споразумение, с което подсъдимият С. Б. П. се е признал за виновен в това, че като свидетел в по гр. д. № 4757/2012 г. съзнателно потвърдил неистина - престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Тези обстоятелства според молителката попадат в приложното поле На чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. 2 ГПК и поради това тя иска влязлото в сила решение да се отмени. Към молбата за отмяна е представен препис от протоколно определение от 17.12.2015 г., с което е утвърдено споразумение по НОХД № 2665/2015 г. на Великотърновския районен съд. Ответницата по молбата за отмяна - [фирма], изразява становище, че молбата е нередовна, защото в нея не е обосновано поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК, освен това показанията, за които свидетелят е признат за виновен, не са обуславящи за изхода на спора, тъй като той е свидетелствал за факти, които не са спорни по делото и не рефлектират върху решаващите изводи на съда. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, към която препраща разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК. Твърдението на молителката, че съдът е обсъждал показанията на свидетел, които са установени за неистински по надлежния съдебен ред и представянето на одобрено от наказателния съд споразумение по чл. 281 НПК, е достатъчно да обоснове поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а преценката за това дали тези показания са повлияли на изхода на делото, е въпрос който се решава от съда при разглеждане на молбата по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Надлежният съдебен ред за установяване неистинност на показанията на свидетел е влязла в сила присъда или утвърдено от съда споразумение по чл. 281 НПК. С влязлото в сила решение, Великотърновският окръжен съд е препратил към фактическите изводи на районния съд по основния спорен по делото въпрос каква дограма са се уговорили страните да бъде доставена - "Р. " или "Трокал", от което зависи и точното изпълнение на договора за изработка. По този въпрос в мотивите на първата инстанция е прието, че договорът е сключен за поставяне на дограма "Р. ", което е установено от показанията на свидетеля Палеников, като е посочено, че той е присъствал, когато страните са се разбрали за изработване на дограма "Р. ". Прието е също така че казаното от този свидетел се подкрепя и от другите двама свидетели и писмените доказателства. Следователно неистинските показания на този свидетел, установени по надлежния съдебен ред, са обусловили в определена степен изводите на съда, и макар решението да не се основава само на тях, не би могло да се приеме, че решението не е повлияно от лъжливите показания. Ето защо е налице основанието на чл. 303, ал. 3, т. 2 предл. 2 ГПК и молбата за отмяна е основателна. Влязлото в сила решение следва да се отмени, а делото да се върне на Великотърновския окръжен съд за ново разглеждане, при което следва с оглед крайния изход на делото, да се съобразят и разноските в производството за отмяна. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение