Решение № 5059 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2017 г.

Решение № 5059 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Ю. С. А. от гр. С. против решение № 1778/14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 420/2016 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отхвърелна жалбата му срещу заповед № УТИ-П-49/14.06.2016 г. на кмета на община Сандански за премахване на незаконен строеж: "Надстройка с тавански етаж върху съществуваща незаконна пристройка към жилищна сграда", изпълнена в УПИ V, кв. 140 по плана на гр. сандански, ПИ с идентификатор 65334.3011509. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът кмет на община Сандански оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил правнозначимите обстоятелства и е обосновал верни правни изводи. Видът, размерите, местоположението и конструктивните особености на строежа не са спорни. Той представлява надстрока с тавански етаж върху съществуваща незаконна пристройка към жилищна сграда. За премахването на незаконната пристройка има вляза в сила заповед, в която е приета, че е извършена през 2009 г. Процесната надстройка е изпълнена след това, поради което за нея са неприложими разпоредбите на ЗУТ за търпимост и узаконимост. Затова правилно съдът е преценил, че не е необходимо събирането на заключение на вещо лице относно допустимостта на строежа и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал събирането на това доказателство. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,