Решение № 7156 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2012 г.

Решение № 7156 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Мавро Атанасов Райков и Трифонов Иванов Пеев, от гр. Свиленград, чрез техния пълномощник, срещу решение № 676/15.12.2011 г. по адм. д. № 40/2011 г. на Административен съд гр. Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Южен Централен район, чрез своя представител намира касационната жалба за недопустима и алтернативно-за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-86/25.11.2010 г. на ответника, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ " вилна сграда, находяща се в землището на с. Дъбовец, община Любимец-заливен обем, чашката на язовир "Йвайловград" като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: При липса на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, съдът намира, че в тежест на жалбоподателите е доказването, че за строежа е налице образувано и приключило с издаден акт за узаконяване производство, включително по реда на § 183 или § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. В случая обаче, въпреки изрично предоставената възможност в тази насока, оспорващите не ангажираха доказателства, установяващи твърденията им в жалбата. Представената декларация по § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ е без номер и дата и от същата по никакъв начин не може да бъде установено дали изобщо е била подадена пред съответния орган в срок. За да се приложи разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.) е необходимо подалият декларацията да е собственик на имота, в който е изграден започнатия до 30 юни 1998 незаконен строеж. В случая имотът, върху който е изградена процесната сграда е публична държавна собственост. Това заключение съдът извежда от разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Не е налице и другата предпоставка по § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.) - имотът, в който е изграден процесния незаконен строеж не се намира в строителните граници на населено място. Не са налице е предпоставките на § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ, тъй като котата на процесната вила е 125.00м. и строежът попада в съществуващата сервитутна зона от кота 120.20 до кота 130.75, която сервитутна зона е определена с проекта за изграждането на язовирната стена на яз. "И.", като зоната е отчуждена от Държавата и е станала публична държавна собственост, стопанисвана от МЗГ, МОСВ и МРРБ. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Безспорно се установява по делото, че процесната сграда е строеж, който съгласно чл. 137, т. 5, б."а" ЗУТ е пета категория. Поради това възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на касационната жалба съгласно чл. 215, ал. 7 ЗУТ е неоснователно. Строителството е извършено през 1995-1996 г. За извършеното строителство не са издадени строителни книжа. В този смисъл неоснователно е възражението за започнала, но непроведена процедура по узаконяване не по вина на извършителите на строежа. Ако същите са депозирали в изискуемия се по закон срок искане за узаконяване по реда на § 183 или § 184 ПЗРЗУТ, то същите са могли да обжалват мълчалив отказ, за да финализират процедурата. Липсата на жалба сочи на формиран мълчалив отказ, което преклудира смисъла на изследване въпроса за наличието или не на започнала процедура по указаконяване. В този смисъл настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд. На разглежданата плоскост е и отречената възможност за третиране строежа като търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ. Тази хипотеза не е налице с оглед собствеността върху земята- публична държавна собственост по силата на закон- чл. 13, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/, както и обстоятелството, че строежът е извън строителните граници. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице, че строежът попада в сервитутната зона с оглед котата на строежа. На последно място, строежът е извън обхвата на ОУП или ПУП, за да се преценява възможността за търпимост на строежа, а и декларация в посочените срокове няма данни да е депозирана. Що се касае до въздигнатото и в касационната жалба възражение, че собствеността на терена като публична държавна собственост не е изцяло доказана, то това обстоятелство не рефлектира върху крайния извод на съда. Релевантно в случая е дали са налице строителни книжа. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорваната, която да предизвика правната последица премахване. Предвид изложеното обжалваното решение е материалнозаконосъобразно и следва да остане в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна му. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение