Решение № 10549 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция (ОД) София град на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез пълномощник юриск. С. Гачев. Жалбата е срещу решение 1559 от 12.03.2021г., постановено по адм. дело 10894/2020г. от Административен съд София град. С него е отменено решение 23/112/09394/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. 01-220-6500/106 от 23.07.2018г. на директора на ОД на ДФЗ София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу решението за налагане на финансова корекция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът И. Иванов, град Костинброд, чрез процесуалния си представител адв.П. Василев, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска нейното отхвърляне и оставяне в сила на обжалваното решение, както и присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение като неправилно да се отмени и да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е повторно, предвид разпоредбата на чл.225 от АПК. Това е така, тъй като с решение 13476/30.10.2020г. по адм.дело 14483/2019г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение 6245/24.10.2019г. по адм.дело 11419/2018г. по описа на Административен съд София град, образувано по жалбата на И. Иванов, подадена чрез пълномощника му адв. П. Василев, против решение 23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на ОД София на ДФЗ, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ за продължаване на производството за проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на И. Иванов срещу решение 23/112/09394/3/01/04/01 от 23.07.2018г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на ОД София на ДФЗ. С него на основание чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007 - 2013г. (Наредба 9), и на основание чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е отказано напълно изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор 23/112/09394 от 13.05.2014г. и е наложена финансова корекция в размер на 24 446,00 лева. С обжалваното решение 1559 от 12.03.2021г. по адм. дело 10894/2020г. административният съд е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат, е приел, че въпросът за компетентността на органа е решен с влязло в сила решение по адм.д. 14483/2019г. по описа на Върховен административен съд. Оспореният акт обаче бил издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е счел, че изводите на органа не съответстват на действителната фактическа обстановка. За да се обоснове, се е позовал на заключението от допуснатата по делото съдебно-селскостопнаска експертиза, което напълно опровергавало констатациите в акта. Въз основа на това е приел, че изискванията за поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството били изпълнени съгласно установеното нормативно и договорно задължение, а също било налице увеличение на икономическия размер на стопанството най-малко с 4.5 икономически единици (ИЕ) към периода на проверката за изпълнение на бизнес плана. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, на 13.05.2014г. между Държавен фонд "Земеделие" град София, и И. Иванов като "ползвател", е сключен договор 23/112/09394 за отпускане на финансова помощ по Мярка Създаване на стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Договорът е сключен на основание чл.21, ал.2 от Наредба 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба 9) Съгласно чл.1 от договора Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект 23/112/09394. В чл.2, ал.1 от договора е посочено, че одобрената помощ въз основа на представените от ползвателя на етап кандидатстване заявление и документи, включително бизнес план, е в размер на не повече от 48 892.00 лева, като според ал.2 помощта се предоставя на два етапа: (т.1.) първо плащане в размер на 24 446.00 лева в срок, съобразно разпоредбите на Наредба 9 и второто плащане при условията на чл.26 ал.3 от Наредбата. Съобразно Бизнес плана и посочената в него стратегия, жалбоподателят следва да увеличи площта за отглеждане на животните от 250 кв.м. на 700 кв.м., като към годината на проверка и второ плащане ще работи върху 700 кв.м. ферма от калифорнийски червеи, а икономическите единици на стопанството ще бъдат 12,53 ИЕ. Стопанството ще се развива за получаване на продукт - биохумус, за отглеждане на червеи и като разплоден материал за създаване на нови ферми, като протеинова храна за птици, риби и др. и като риболовна стръв. В Таблица 7 ред 1 е заложено, че ползвателят следва да увеличи икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 4,5 ИЕ. Съобразно Таблица 8.2 от Бизнес плана, през първата година ползвателят осъществява развъдна дейност на калифорнийски червей на 250 кв.м., като през третата, четвъртата и петата година, развъдната дейност и отглеждането на калифорнийски червеи следва да се осъществят на 700 кв.м., както и се осъществява посочената в таблицата продажба на калифорнийски червеи. На 13.07.2017г. И. Иванов подал заявка за второ плащане по договора На 20.07.2017г. от служители на отдел РРА на ОД София е извършена проверка на място, за резултатите от която е съставен контролен лист. При проверката е констатирано наличието на 5 бр.изградени лехи за отглеждане на червеи, като в 2 от тях не е установено наличието на червеи. На 01.08.2017г. е извършена втора проверка на място от служители на отдел РТИ при ОД София, като съобразно контролния лист към същата в забележка е констатирано наличието на 5 лехи с обща площ 779 кв.м., а гъстотата на калифорнийските червеи в тях е определена като незадоволителна, според технологиите за отглеждане на червеи и за преработка на установената квадратура с легла, както и за нормалното функциониране на фермата. В последната страница на съставения контролен лист от проверката на място въпросът кандидатът отглежда описаните в контролния лист животни? е получил отрицателен отговор. Изисканите от кандидата отговори за технологията за отглеждане на червеите установяват, че при червеите има смъртност поради високите температури и лошия дебит на вода, като той периодично закупува нови червеи, извършва съответното им хранене и две години има реализирана продукция, като е посочил, че ще допълни гъстотата на отглежданите червеи. Въз основа на резултата от проверката икономическия размер на стопанството е определен на 0 ИЕ / икономически единици/, видно от съставената докладна записка от 07.08.2017г. Съобразно отразеното в тази докладна записка Иванов е закупил развъден материал на 25.07.2017г., след проверката на място на 20.07.2017г., с който е попълнил две от лехите, при които към онзи момент не са установени червеи. След изпълнение на дължимата процедура И. Иванов е уведомен, че поради неспазване на разпоредбите на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 9 му се отказва извършването на второ плащане, както и че дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446,00 лева. Дадена му е и възможност за възражение по основателността и размера на финансовата корекция. Такова е направено. Органът го е приел за неоснователно. Вследствие на това е издал и процесното решение за налагане на финансова корекция. Като правно основание на акта са посочени разпоредбите чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 9 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Като фактическо основание е посочено, че И. Иванов не поддържа минимално изискуемия ИР на стопанството, за което е получено първо плащане и не изпълнява свои договорни задължения в частта им за наличие на 700 кв.м. ферма от калифорнийски червеи, което в икономически единици води до нарастване до 12,53 ИЕ. Съгласно чл.8, ал.1, т.2 и т.11 от Наредба 9 ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл.6, т.1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл.6, т.2 в случаите, когато: икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана (т.2), и когато бъде установено, че ползвателят на помощта не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл.9, ал.1, т.8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана (т.11). Според чл.9, ал.1, т.8 общият икономически размер на земеделското стопанството трябва да е не по-малко от 4 икономически единици. Според заключението на приетата по делото съдебна селскостопанска експертиза, на снимковия материал, представен от административния орган, с който той се е запознал, вкл. и при посещението си в ДФЗ, на снимки 1863 и 1867 се виждат ясно калифорнийски червеи в леглата, без да може по снимки да определи броя им. На снимки 1864 и 1867 според вещото лице ясно се вижда и използвания инструмент от експертите при проверката на място, за установяване наличието на червеи - вила. Вещото лице е посочило, че при избрания от експертите на ОД София метод за проверка и преброяване на червеите с вила, не може да се прецени колко червеи има в едно легло. За този извод дори не са необходими специални знания, а единствено житейски опит и логика на възрастен човек, доколкото вида инструмент е не за загребване на почва, а на сено, респ. и вида му сочи, че с него не е възможно да се извадят червеи, за да бъдат преброени (вкл. и с оглед размерите на червеите). Последното обстоятелство е лесно установимо от снимката на л.51. За да се преброят възрастни и млади червеи и яйца, според вещото лице, се използва квадратна куха тръба с размери 10/10/10/см, която се забива във всяко от леглата, с нея се загребват пръст и червеи, изважда се тръбата и се изсипва съдържанието й, след което наличните в пробата червеи млади, възрастни и яйца /кокони/, последните от които също са ясно видими, се преброяват на ръка по видове. Вещото лице сочи, че червеите живеят в дълбочина от 30 до 50 см., на повърхността на леглата няма червеи, защото те обичайно търсят влага, поради което навлизат в дълбочина, за да я търсят. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Неоснователно е възражението в жалбата, че И. Иванов не е постигнал икономически размер посочен в бизнес-плана. Съгласно §1, т.3 от ДР на Наредбата, икономически размер на стопанство е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. Според §2 от ДР на Наредбата, икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно Приложение 5, като в него за код 4030 Калифорнийски червеи е посочена мерна единица кв.м. При тази дефиниция правилно съдът е приел, че незадоволителната гъстота, приета в оспореното решение на административния орган и контролните листове от проверките, като основание да се приеме, че кандидатът не отглежда описаните в контролния лист животни не е нормативно основание да се приеме, че жалбоподателят не е увеличил размера на земеделското стопанство със съответния брой икономически единици, след като броя на отглежданите червеи в единица площ не оказва влияние върху икономическия размер на стопанството. Увеличаването на площите за отглеждане на калифорнийски червей от първоначално заложените 250 кв.м. до 779 кв.м. през третата година и до 810 кв.м. през четвъртата година (2018г.) и наличието на калифорнийски червеи в същите, не е незаконосъобразно бездействие от страна на касационния ответник да увеличи икономическия размер на стопанството. В този смисъл касаторът необосновано е определил икономическия размер на стопанство на 0. Също така, в договора между И. Иванов и ДФ Земеделие не са посочени технологични норми на гъстота при отглеждане на калифорнийски червеи, които той се задължава да постигне и поддържа, а съгласно Приложение 1 към договора - Таблица на основните дейности и цели, в срок от 3 години от датата на подписване на договора, жалбоподателят следва да създаде 700 кв.м.калифорнийски червеи. Установената при проверката на 02.08.2017г. площ за отглеждане на калифорнийски червеи е 779 кв.м. в 5 броя лехи, от което видно, че той е изпълнил договорните отношения с ДФЗ, като към третата година е увеличил икономическия размер на стопанството поне на 779 кв.м. А икономическият размер на стопанството е увеличен на 13,94 ИЕ, изчислен от настоящия съдебен състав по реда на поясненията към Приложение 5 към §2 от ДР на Наредба 9 (779х42 разделено на 1200х1,95583). С това е изпълнено и поетото задължение за увеличение на стопанството на 12,53 ИЕ. Както и увеличение да е минимум с 4,5 ИЕ - в случая увеличението е 9,47 ИЕ (от 4,47 ИЕ за 250 кв.м. е станало 13,94 ИЕ за 779 кв.м.). Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не се е съобразил с констатациите от осъществените проверки на място, съдържащи се в представените по делото контролни листове, които били официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. Следва да се отбележи, че действително контролният лист представлява официален удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Тази доказателствена сила обаче може да бъде оборена. В настоящия случай констатациите от проверките, съдържащи се в контролните листове са опровергани от заключението по съдебната селскостопанска експертиза. С обжалваното решение неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е ясно защо е наложен конкретния размер на финансовата корекция от 24 446 лева, като очевидно административният орган не е изследвал и установил размера на нарушението и неговото реално финансово отражение върху отпуснатите средства от бюджета на ЕСИФ. Съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 9 ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл.6, т.1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл.6, т.2. С оспорения административен акт административният орган на това основание е отказал второ плащане по договор 23/112/09394 от 13.05.2014 година, като е изискана за възстановяване сумата от 24 446 лева, представляваща първо авансово плащане към бенефициера. Този неправилен извод на първоинстанционния съд обаче не се отразява на правилността на обжалваното решение като краен резултат. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл.143, ал.3 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, и разписка, видно от която разноските са реално платени. Направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 2200лв. не са прекомерни. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,