Решение № 208 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2013 г.

Решение № 208 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илко Къдринов Мандилев, против Решение № 382/12.03.2013 г, постановено по адм. дело № 875/2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-400/21.11.2012 г. на началника на РДНСК -Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Гараж", находящ се в УПИ VI-187, кв. 5 по плана на с. Осиково, община Гърмен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна началника на РДНСК - Югозападен район взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от V категория /гаражът е строеж от допълващото застрояване по чл. 42 ЗУТ, извън тези от VI категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ/, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен и нетърпим. Така постановеното решение е правилно. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж - "гараж", изграден на етап "груб строеж" с размери: дължина 9,50 м., широчина 4,80 м. и височина 2,40 м., находящ се в УПИ VI-187, кв. 5 по плана на с. Осиково, община Гърмен, констатиран с констативни актове № 78-1/20.06.2012 г. и № 78-2/20.06.2012 г., послужили като основание за издаване на заповедта, чието съдържание не е било опровергано от другите събрани по делото доказателства. Установено е, че строежът на процесния обект е извършен при липса на одобрени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, с което е допуснато нарушение по смисъла на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и правилно е квалифициран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване, както е прието от съда и административния орган. По отношение на разпоредения за премахване строеж има издаден акт за узаконяването му № 87/23.10.2009 г. на гл. архитект на община Гърмен. Този акт е отменен със заповед на началника на РНДСК-Югозападен район, която е обжалвана и потвърдена с решение № 204/15.02.2012 г. на Административен съд - Благоевград, по адм. дело № 733/2011г, като от тази дата е влязла в сила. Отмяната заличава с обратна сила правните последици на акта за узаконяването и строежът се явява изпълнен без строителни книжа. Това квалифицира строежът като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед периода на извършването му през 2009 г. е невъзможно придобиването на статут на търпимост. Не подлежи на преценка наличието на условията по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г., защото тази материална норма е в сила от 26.11.2012 г. и няма действие по отношение на издадени преди това заповеди за премахване, каквато е оспорената. Ирелевантно за законността на строежа е притежанието на собствеността върху него, както и извършителя му. Те са от значение само за разпределяне на разноските по премахването му. На такова подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са известни извършителя и собственика му - арг. чл. 15, ал. 2 от Наредба № 3/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,