Решение № 6117 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 694/2021 г.

Решение № 6117 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 694/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на БИТ ЕООД, град П., чрез адв. В. Л. против решение № 1975/04.11.2020 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1646/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-226-041297/13.03.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - П., при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при установяването на фактите и преценката на доказателствата, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че протоколът от с. з. на 14.08.2020 г. не съдържа изложената от него фактическа обстановка по случая. Счита, че от приложените и приети по делото доказателства се установява, че не е извършена продажба по установения ред, а преднамерено самообслужване от страна на проверяващата, която взема една минeрална вода и оставя един лев на плота. Не е обсъдено писмено доказателство, приложено по делото - книга за касов апарат от 09.03.2020 г. Установената неотчетена касова наличност в размер на 59. 90 лева е предмет на АУАН и НП, които са оспорени в друго производство. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" - П., при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез юрк. В. З. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представен писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-226-041297/13.03.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - П., при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на БИТ ЕООД, гр. П. е приложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - кафе "Лекси", находящ се в гр. П., бул. "П. шосе" № 78 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при условията на заместване, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на доказателствата по делото съдът е преценил, че фактическите констатации на органа по приходите са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи съответстват на материалния закон. Според съда по делото няма спор, че сумата от 1. 00 лева е платена брой, за покупка на 1 брой минерална вода, поради което получаването й е следвало да бъде документирано съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. чрез издаването на фискален бон или касова бележка от кочан. От приложения по делото КЛЕН съдът е установил, че сумата от 1 лев не е отчетена чрез работещото в обекта фискално устройство. Отделно от това при проверката е констатирана и неотчетена касова наличност в размер на 59. 90 лева, която според писмените обяснения на бюфетчика Б. Х. се дължи на наличието на начална сума от 30 лева като стартова за оборота сума и на пропуски да маркира някои от закупените стоки. Съдът е приел, че описът на наличните парични средства е част от протокола за извършена проверка по чл. 50, ал. 1 ДОПК и се ползва с материална доказателствена сила. При така установените факти, съдът е обосновал извод, че нарушението за което е приложена принудителната административна мярка е извършено. По отношение на определения срок за запечатване на обекта и забрана достъпа до него от 14 дни, съдът е приел, че в конкретния случай продължителността му е мотивирана с конкретни обстоятелства от дейността на дружеството и съответства на целите на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН и принципа за съразмерност по чл. 6 от ЗАНН. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил жалбата на БИТ ЕООД. Решението е неправилно постановено. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС (в приложимата по време редакция, преди изм. с ДВ бр. 104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни, независимо от наложените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС в този случай се забранява и достъпът до търговския обект. В конкретния случай, принудителната административна мярка е приложена по отношение на БИТ ЕООД, за неиздаване на фискален бон за контролна покупка на 1 бр. минерална вода, платена в брой от орган по приходите. За същото нарушение на дружеството е издадено и наказателно постановление № 518620-F549944/17.06.2020 г. от началник отдел "Оперативни дейности" - П. при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС. С касационната жалба е представено съдебно решение № 260529/10.11.2020 г. на Районен съд - П., постановено по АНД № 4022/2020 г., с което наказателното постановление е отменено, поради липса на нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. От интернет страницата на Административен съд - П. се установи, че посоченото съдебно решение е влязло в сила на 08.04.2021 г., когато е потвърдено с решение № 698/08.04.2021 г. на Административен съд - П. по АНД № 98/2021 г. От така представените доказателства е видно, че с влязъл в сила съдебен акт между същите страни, при същата фактическа обстановка е установено, че нарушението от 09.03.2020 г., което е послужило като фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, не е извършено. От това следва, че обжалваното съдебно решение, с което мярката е потвърдена като законосъобразна, е постановено в нарушение на материалния закон. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, за което касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно. С оглед на изложеното решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да отмени оспорения индивидуален административен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. На дружеството следва да се присъдят разноски за платени държавни такси в двете съдебни инстанции в размер на 420 лева. Разноски за адвокатска защита в касационното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА не следва да се присъждат, тъй като не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,