Решение № 11438 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2009 г.

Решение № 11438 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5863/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Д "ОУИ" - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 77/12.03.2009 г. по адм. д. № 697/2008 г. на Великотърновския административен съд в частта ЗДДС , с която е отменен РА № 800105/4.06.2008 г. на ТД - Враца за непризнат данъчен кредит 21 569 лв. по ЗДДС, в частта за отменен корпоративен данък 2925 лв. по ЗКПО за 2006 г. и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор по касационната жалба на дружеството моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от "Компо" АД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт като неправилно. Поддържа, че са издадени 6 бр. ДАПВ и АПВ, с които са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО за част от обжалваните периоди и в тази част РА е нищожен. В решението били допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата му против РА да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 800105/4.06.2008 г. на ТД - Враца в частта по ЗДДС , с която не е признат данъчен кредит и са начислени лихви по фактура от м. 8.2006 г. на "Балкан трейд груп" ЕООД, по две фактури от м. 9 и 10.2006 г. на ДП. "А. Т. Строй" ЕООД, по четири фактури от м. 12.2006 г. на "Марк консултинг" ЕООД, по две фактури от ч. 3 и 4.2007 г. на "Техноприм" ЕООД и е признат данъчен кредит по тези фактури в общ размер 21 569 лв., РА е отменен и в частта по ЗКПО (отм.) в частта, с която е определен корпоративен данък над 1488,03 лв. и съответни лихви, поради преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) с разходи по фактури на "Техноприм" ЕООД, а жалбата в останалата й част е отхвърлена. В мотивите си съдът е приел, че с РА в частта по ЗДДС не е признат данъчен кредит в общ размер 105 022,54 лв. и са начислени лихви за периодите: м. 9.2005 г., м. 1 - 2, 8 - 10 и 12.2006 г., м. 1-9.2007 г., а в частта по ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. е определен корпоративен данък за внасяне общо 8006,43 лв. с лихви. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител и е валиден. Обсъдил е приложените ДОПВ и 5 бр. АПВ, засягащи част от процесните периоди и облагането по ЗКПО и е приел, че издадените АПВ не са основание ревизията да се провежда по реда на чл. 133 ДОПК, тъй като текстът има предвид задължения установени с влязъл в сила ревизионен акт, какъвто АПВ не е. Приел е също, че е приложим текстът на чл. 129, ал. 3 ДОПК в новата редакция, която е в сила от 19.12.2007 г., тъй като РА и последната заповед за възлагане на ревизия № 800105/20.2.2008 г. са издадени след 19.12.2007 г. Изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК е процесуална норма и следва да се приложи към висящите заварени производства. Два от АПВ са издадени след 19.12.2007 г. и за тях следвало да се приложи чл. 129, ал. 3 ДОПК в новата редакция. Изводите на съд за валидност на целият ревизионен акт са неправилни. С ревизионният акт са определени ДДС с лихви за внасяне за периода м. 8.2005 г. - м. 9.2007 г. и корпоративен данък с лихви за 2005 г. и 2006 г. За м. 9.2005 г. дружеството е подало справка-декларация с резултат за периода ДДС за внасяне 0,14 лв. За м. 1.2006 г. дружеството е подало справка-декларация с резултат за периода 1391,12 лв. ДДС за възстановяване. Бил е издаден АПВ № 183/22.02.2006 г., с който от сумата за възстановяване са прихванати 0,14 лв. ДДС за внасяне за м. 9.2005 г. и 614,83 лв. дължими лихви, а с оставащите 776,15 лв. е започнала процедура по чл. 77, ал. 1 ЗДДС (отм.) на приспадане. За м. 3.2006 г. дружеството е подало справка-декларация с резултат за периода 3537,98 лв. за възстановяване. В годишната данъчна декларация за 2005 г. е деклариран корпоративен данък за 2005 г. 10758,23 лв. С АПВ № 515/10.5.2006 г. е извършено прихващане декларираният ДДС за възстановяване 3537,98 лв. за м. 3.2006 г. с този размер от декларираният корпоративен данък и от него остават 7220,25 лв. за внасяне. С АПВ № 610/26.05.2006 г. от остатъкът от процедурата по приспадане започнала през м. 1.2006 г. и приключила през м. 4.2006 г. в размер 8775,71 лв. е прихванат остатъкът от 7220,25 лв. от декларираният по ГДД като дължим корпоративен данък за 2005 г. и 189,73 лв. лихви, и остатъкът от 1365,73 лв. е възстановен на дружеството. За м. 5.2007 дружеството е подало справка-декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване 20 376,87 лв. По справка. декларация за м. 12.2006 г. е деклариран резултата за периода ДДС за внасяне 11,70 лв. С АПВ № 515/10.05.2006 г. от декларираните 20 376,87 лв. ДДС за възстановяване за м. 5.2007 г. са прихванати 11,70 лв. ДДС за внасяне за м. 12.2006 г. и 20 365,17 лв. от дължимият корпоративен данък за 2006 г. както е деклариран по годишната данъчна декларация. С цитираните АПВ данъчните органи са признали, че декларираните от дружеството суми за възстановяване или внасяне по ДДС и декларираните корпоративни данъци за 2005 г. и 2006 г. са в размерите, посочени в съответните справки-декларации и годишни данъчни декларации. С АПВ се установяват права и задължения на проверяваното лице за съответния период. По чл. 129, ал. 7 ДОПК акта за прихващане или възстановяване е приравнен по последици на ревизионен акт, щом е обжалваем. След влизането в сила на акта за прихващане или възстановяване, щом с него са признати права или задължения на лицето, може да бъде изменян по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Неправилно съдът е позовал на новата редакция на чл. 129, ал. 3 ДОПК, която е в сила от 19.12.2007 г. и не може да промени характера на вече издадените и влезли в сила АПВ, касаещи процеса. В случая ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия № 756/12.11.2007 г., издадена от Валентин Николов - началник отдел "Контрол" в ТД - Враца, който не е компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизии по чл. 133 ДОПК и определените от него ревизиращи органи и актосъставител - по заповед за определяне на компетентен орган № К 800105/7.4.2008 г., не са овластени от компетентен орган, а РА е нищожен в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС за м. 9.2005 г., м. 1 - 4 и 12.2006 г. и м. 5.2007 г., а също и в частта, с която са определени данъчни задължения за корпоративен данък с лихви за 2005 г. и 2006 г. В останалата част РА е издаден от редовно овластен актосъставител и е валиден. Решението в частта, с която е отменен РА в частта за непризнат данъчен кредит по 4 бр. фактури от м. 12.2006 г. на "Марк консултинг" ЕООД и е признат данъчен кредит по тях следва да бъде отменено. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отменен РА в частта за определен корпоративен данък за 2006 г. над 1488,03 лв. Следва да се отмени решението и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 9.2005 г., м. 1 - 4 и 12.2006 г. и м. 5.2007 г. и корпоративен данък с лихви за 2005 г. и 2006 г. и вместо него в тези изброени части следва да се постанови обявяване на РА за нищожен. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, възприел е фактическа обстановка съобразена с тях, от правилно установените факти е направил обосновани и законосъобразни изводи относно осъществена реална доставка по фактура № 221/1.08.2006 г. на "Балкан трейд груп" ЕООД и законосъобразно е приложил чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Осъществяването на доставката е установено от техническата експертиза и приложените договор, протокол за приемане на СМР, платежни документи за плащане на стойността и данъка. По фактурите на ДП "А. Т. Строй" ЕООД от м. 9 и 10.2006 г. обосновано съдът е приел, че доставките са извършени и поради плащане на данъка по сметка на доставчика в срок е приложим чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Регистрирането на работниците на доставчика за м. 10.2006 г. не може да доведе до извод за липса на доставка СМР само за труд, след като е представен договор, протокол със стойностни сметки за приемане на извършените СМР и вещото лице е установило осъществяване на ремонта и въвеждане в експлоатация на строежа на 13.10.2006 г. По фактурите на "Марк консултинг" ЕООД от м. 2, 7 - 8.2007 г. изводите на съда за липса на реално осъществяване на доставки с предмет: услуга по договор за намиране на инвеститор са обосновани и правилни. По фактурите на "Йовков вижън" ЕООД по договор за рекламни услуги законосъобразно съдът е приел, че не са представени доказателства за осъществяване на фактурираните рекламни услуги и е отхвърлил жалбата. Обосновани са изводите на съда относно липсата на доставки по фактурите на останалите фирми, които не са намерени на адресите им от данъчните органи и вещото лице и не са представили поискани доказателства за осъществяване на доставките и начисляване на данъка. По фактурите на "Техноприм" ЕООД от м. 3 - 4.2007 г. при липса на протокол за приемане на извършената работа, при непредставени поискани доказателства за наети лица, изводът на съда, че доставките на СМР - монтаж на тента, дървен под и стъклен парапет са реално осъществени е необоснован. При липса на количествено-стойностна сметка към фактурата, тя не може да се прави от вещото лице. В този случай е налице фактура съставена в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗСч, тъй като няма предмет и натурално и стойностно изражение на стопанската операция. По тези фактури неправилно е отменен РА в частта за непризнат данъчен кредит 1500 лв. и 1950 лв. съответно за двата периода. Решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. в тази част. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде отменено. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Уважената част от жалбата по присъдените главници е в размер 71 217,89 лв. Отхвърлената част от жалбата е в размер 41 815,08 лв. Дружеството има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата за 3922,55 лв. Данъчната администрация има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 1286,30 лв. или по компенсация Д "ОУИ" - Велико Търново следва да заплати разноски на дружеството в размер 2636,27 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,