Решение № 4150 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2009 г.

Решение № 4150 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 839 от 24.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1891 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, ХI-ти състав, с което е бил отменен РА № 800195/09.10.2008 г. на ТД - гр. Ямбол на НАП, потвърден с Решение № РД-10-335 от 04.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит на "Язаки България" ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от Управителя Уве Георг Абрахам, чрез адв. Христина Кожухарова за данъчен период 01.07. - 31.07.2008 г. в размер на 240424,60 лв. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се съображения, че съдът неправилно е приложил нормите на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС относно периода на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат потвърдени така издадените актове. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Язаки България" ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от Управителя Уве Георг Абрахам, чрез адв. Христина Кожухарова я оспорва, счита, че е неоснователна. Развива доводи за правилност на постановеното съдебно решение и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 800195/09.10.2008 г. на ТД - гр. Ямбол на НАП, потвърден с Решение № РД-10-335 от 04.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит на "Язаки България" ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от Управителя Уве Георг Абрахам, чрез адв. Христина Кожухарова за данъчен период 01.07. - 31.07.2008 г. в размер на 240424,60 лв. За да отмени атакувания РА Съдът е възприел безпротиворечивата фактическа обстановка. В обжалваното съдебно решение не се съдържат мотиви по отношение спазването на срока за упражняване правото на приспадане на данъчен креди по процесната фактура, съответно за правилността на констатацията на органа по приходите. Съдът е приложил разпоредбата на § 18, ал. 1-3 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС - ДВ бр. 106/2008 г. Прието е, че с тази разпоредба правоотношенията във връзка с признаването на правото на приспадане на данъчен кредит са преуредени, като е постановено, че извършеното от данъчните субекти до влизане на закона в сила приспадане на данъчен кредит след изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, е правомерно. На това основание РА е отменен. Решението е правилно, съобразено с фактическата обстановка и законосъобразни правни изводи. По отношение на фактите не спорят и двете страни. "Язаки България" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.07. - 31.07.2008 г. в размер на 240424,60 лв. по фактура № 617/01.03.2008 г., издадена от "Строй-консулт" ЕООД с предмет на доставка "изпълнени СМР на обект "Завод за автомобилно оборудване" по договор от 25.07.2007 г., съгласно протокол обр. 19-№ 6". В конкретния случай правото на приспадане на данъчен кредит за дружеството е възникнало през данъчен период 01.03. -31.03.2008 г., съответно следващите три данъчни периода са от 01.04.2008 г. до 30.06.2008 г. Безспорно спорната фактура № 617/01.03.2008 г., издадена от "Строй-консулт" ЕООД не е отразена в дневниците за покупки за данъчните периоди от 01.03.2008 г. до 30.06.2008 г., а фигурира в резултата за периода 01.07. - 31.07.2008 г. Основното възражение на дружеството е по отношение на срока, посочен в закона, в който следва да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Лицето счита, че това право не следва да е обвързано с преклузивен срок, в каквато насока е практиката на европейските норми, като в тази връзка се цитира решение на съда на ЕО от 08.05.2008 г. по съединени дела С-95/07 и С-96/07. В тази връзка, по отношение на това решение следва да се отбележи, че то разглежда случаите на право на приспадане на данъчен кредит, преклузивните срокове, счетоводната и декларативната нередовност, но при сделки, подлежащи на режим на самоначисляване, а не на сделки, попадащи под общия режим - доставка между регистрирани лица на територията на една държава, за които не е предвиден специален ред на облагане. Следва да се отбележи, че в съответствие е това решение е инициирана законодателна промяна, съответно приети изменения в ЗДДС /ДВ, бр. 106/2008 г./ - създаден е чл. 73а, съответно § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС - ДВ бр. 106/2008 г. Настоящата инстанция счита, че нормите в ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит и неговото упражняване са категорични по отношение на срока, в който лицето следва да упражни това си право. След изтичането му, правото се преклудира. Безспорно е и основен принцип в правото, че имащия определени права може да ги упражни в определен период от време, след което правото се погасява. Европейското право по отношение на приложението на механизма на ДДС, възпроизведено и в действащия в РБългария ЗДДС, не ограничава държавите в своята национална уредба да предвидят преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Този срок следва да се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното и общностното право, като срока не следва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото. С оглед на това и в съответствие с европейските норми, ЗДДС е предвидил преклузивен срок, в който получателя по облагаема доставка може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит. Разпоредбата на § 18, ал. 1-3 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС - ДВ бр. 106/2008 г. не е приложима в конкретния случай. Тази разпоредба касае и обхваща кръга от посочените в нея лица, а именно: регистрираните лица - получатели по доставката или вносителите, за които данъкът е станал изискуем като лица -платци по глава осма, т. е. тук са обхванати случаите и са предвидени способите за упражняване на непризнато от органите по приходите право на данъчен кредит в хипотезата на самоначисляване на данъка. Разпоредбата обхваща кръга от лица, които са получатели по облагаема доставка и в същото време са и лица - платци на данъка. Такива са случаите при вътрешнообщностни придобивания, при доставките на битови отпадъци, при доставките на златни материали и др. В конкретния случай "Язаки България" ЕООД е получател по облагаема доставка, но не е лице - платец на данъка по глава осма и данъкът не е станал изискуем за него. Неупражняването на това право на приспадане на данъчен кредит по една или друга причина, в посочените данъчни периоди, се дължи изцяло на поведението на самото регистрирано по този закон лице - ответник в настоящето производство, поради което следва и да понесе неблагоприятните последици от това неупражняване на право. Преценката в тази насока на решаващия съд е неправилна и решението следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което жалбата на "Язаки България" ЕООД, гр. Ямбол срещу РА № 800195/09.10.2008 г. на ТД - гр. Ямбол на НАП, потвърден с Решение № РД-10-335 от 04.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП следва да се отхвърли. На касатора за настоящето производство разноски не се дължат, тъй като той не е бил представляван, но разноски се дължат за производството пред първоинстанционния съд. Следва да бъдат присъдени разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4800 лв. с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК - до размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение