Решение № 12094 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1017/2013 г.

Решение № 12094 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1017/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Христов Калев от гр. Варна срещу решение № 2953 от 7.12.2012 г. по адм. дело № 3356/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № ЗДОИ-29 от 21.08.2012 г. на директора на ОД на МВР гр. Варна и жалбоподателят е осъден да заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекцията. Иска се отмяна на съдебния акт и в двете му части с доводи за незаконосъобразност. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Правилна е преценката на съда, че исканата от жалбоподателя информация не е обществена по смисъла на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и не следва да се предоставя по реда на този закон. Изводът на съда е, че се касае за искане за достъп до лични данни, който достъп физическото лице може да реализира по реда на чл. 26 и сл. от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Този извод е правилен и се подкрепя на първо място от съдържанието на заявлението за достъп до информация, с което е сложено началото на административното производство пред сезирания субект и е образувана преписката. Действително лицето иска достъп до личното си кадрово досие, където се съдържат документи относно кандидатстването му за длъжност "дознател" през 2003 г. и това негово фактическо искане подлежи на правна преценка и квалификация от страна на административния орган, а впоследствие и от съда. Без правно значение е каква правна характеристика на действията си дава самият жалбоподател. В случая административният орган е отказал достъп до информация, представляваща лични данни за молителя независимо от неговите твърдения, че тази информация, която касае лично него има и обществено значение, поради което може да бъде квалифицирана и като обществена. По принцип в подобен случай съдът следва да отмени изричния отказ и да върне преписката с указания за органа да предостави исканата информация с характер на лични данни по реда на ЗЗЛД (респ. да препрати същата на компетентния по ЗЗЛД орган), макар че за лицето не е преклудирана възможността да подаде ново заявление с искане по този закон. В конкретния казус обаче, от съдържанието на постановения административен акт е видно, че по същество административният орган е отговорил на искането на молителя, като му е указал в последния абзац по каква причина не може да го удовлетвори, а именно - унищожено кадрово досие, който факт не е опроверган. По този начин е постигнат целения правен резултат, независимо как ще бъде квалифициран - като отказ за предоставяне на обществена информация или като отказ за достъп до лични данни. Решението на АС - Варна, с което същият е потвърден, е правилно като краен резултат и не подлежи на касационна отмяна, поради следва да се остави в сила. Що се касае до присъдените разноски в полза на ответника, платими от жалбоподателя, този правен резултат е изцяло съобразен с ТР № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение