Решение № 13851 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12720/2012 г.

Решение № 13851 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12720/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "Денеб" АД - гр. София, против решение № 4161 от 18.07.2012 г. по адм. Дело № 2572/2012 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответниците - Министерството на финансите и Агенция "Митници", чрез процесуалните си представители, оспорват касационната жалба с искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производството по чл. 203 АПК във вр. С чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявения от касационния жалбоподател против МФ и Агенция "Митници" иск в размер на 1 428 203,20 лв. - причинени имуществени вреди от обявен за нищожен акт на министъра на финансите, а именно т. 4 от разрешение № 31 и № 32, двете от 30.12.2003 г. по съображения, че не са доказани вреди. Прието е, че изплатените от дружеството на Агенция "Митници", за периода от м. юли 2003 г до м. декември 2008 г, ежемесечни вноски, представляващи 2% от месечния оборот на обектите, в които е извършвана безмитна търговия и които представляват претендираните имуществени вреди са дължими на основание сключените от дружеството два договора от 1991 г. и то в изпълнение на влязла в сила заповед № 196/02.12.1991 г. на министъра на финансите. Прието е, че изплащаните по тези договори ежемесечни вноски от реализирания стоков оборот за исковия период, не се дължи на т. 4 от разрешения № 31 и № 32, двете от 30.12.2003 г. на министъра на финансите. Решението е правилно като съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и обоснованите му изводи в изложените му съображения се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е установено, че дружеството ищец по предявения иск се явява заварен безмитен оператор на търговски обекти за безмитна търговия при условията на ПМС № 15/1991 г. с издадена заповед № 196/02.12.1991 г. на министъра на финансите и сключен въз основа на нея договор с ГУ "Митници" от 29.12.1991 г. за срок от 10 години. С § 15 от ЗИД на ЗА, в сила от 01.01.2002 г. редакцията на чл. 12 "в" ЗА. Издадената в изпълнение на тази законова делегация наредба № 8/03.10.2002 г. урежда статута на заварените безмитни оператори, които могат да продължат дейността си по същия ред и условия до провеждането на първия конкурс. С § 20, ал. 2 ЗА в сила от 01.01.2003 г. те могат да упражнят предоставените им права и да подновят договорите като получат ново разрешение за същите обекти. Налага се изводът, че разрешението служи като основание за подновяване на договора за продължаване на безмитната търговия. В съответствие с тази разпоредба са подадени заявления от дружеството до министъра на финансите - вх. № 26-00-720 от 08.07.2003 г. за подновяване на договора и издаване на разрешение за ползване на търговски обекти в ГКПП - Златарево и Гюешево. По подадените заявления са издадени разрешения - оспорените частично разрешения № 31 и № 32 от 30.12.2003 г. от министъра на финансите за опериране на търговски обекти за безмитна търговия в зоната на ГКПП Златарево и Гюешево. По силата на тези разрешения дружеството-жалбоподател е осъществявало безмитна търговия, реализирало е стокооборот - съответно печалба и е правило съответните изчисления от стокооборота в полза на Агенция "Митници". Разрешенията са издадени в съответствие с разпоредба на § 20, ал. 2 от ЗИД на ЗА, обн. ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., съгласно която безмитните оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, за подновяване на договорите могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 г. Срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор. По силата на тази законова разпоредба е налице материална компетентност на органа, издал разрешенията - министърът на финансите, който е овластен по закон да издаде разрешения за продължаване на безмитната търговия при същите условия и ред, при които е било издадено първоначалното разрешение на основание ПМС № 15/1991 г. на Министерския съвет. Анализът на изречение първо на посочения текст предполага заявена воля за издаване на ново разрешение от съответния безмитен оператор, която воля следва да бъде изразена до определена дата, а именно до края на 2003 г. Очевидно такава воля е била изразена от дружеството като на същото от министъра на финансите са издадени две разрешения № 32 и № 31 от 3-. 12.2003 г. за опериране на търговски обект за безмитна търговия за същите обекти. Съгласно т. 2 от издадените разрешения, същите се издават за срок от 3 години, считано от изтичане срока на заварения договор, сключен между дружеството и ГУ "Митници" на 24.12.1991 г., удължен с 10 месеца съгласно § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Съгласно т. 4 от посочените разрешения в срока на настоящото разрешение дружеството ежемесечно до 10 число на всеки календарен месец отчислява по сметка Агенция "Митници" - 2 на сто от стойността на реализирания за предходния календарен месец стокооборот в обекта по т. 1. Анализът на изречение второ на посочения текст обосновава единствено възможния извод, че лицата ще осъществяван дейността си въз основа на сключените договори от 1991 г. Аргумент в тази насока е текста, че лицата упражняват правата си за подновяването на договорите. Следователно, фактическият състав за осъществяване на дейността включва освен издаденото разрешение безспорно и наличието на договор, който договор следва да има клаузите на този от 1991 г. В тази връзка е използван и термина подновяването на договорите, което обосновава извода единствено за продължаване на срока за действие на същите, но не и за промяна на установените в същите прави и задължения. Следователно, наличието само и единствено на издадено разрешение не е достатъчно условие за осъществяване на дейността за оперирана на търговски обект за безмитна търговия, а като условие за осъществяване на тази дейност законът поставя изискването за подновяване на сключените вече договори. В тази връзка не може да бъде обоснован друг правно възможен извод освен този, че разрешението е издадено въз основа на законови разпоредби, като включително включването на т. 4 от същото е по силата на законово задължение. Именно невключването на посочения текст би обусловило евентуална незаконосъобразност на издаденото разрешение, която като такава евентуална незаконосъобразност не се е осъществила с включването но т. 4 от разрешенията. Следва да се отбележи обстоятелството, че посочената т. 4 от разрешенията е обявена за нищожна на друго основание. Едновременно с това следва да се посочи и обстоятелството, че в самите разрешения неизпълнението на т. 4 от същите не е посочено като основание за отмяна на същите, то е посочено като такова сключените договори от 1991 г., което е още един довод в полза на обстоятелството, че посоченото задължение е възникнало по силата на законова норма, обективирана впоследствие в сключените договори и впоследствие и в издадените разрешения. Следователно, при наличието на тези разрешения дружеството-ищец в производството пред настоящата инстанция е продължило да осъществява дейността си в качеството си на заварен безмитен оператор при същите условия и ред, по които му е предоставено първоначално това право с актовете, издадени на основание постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на валутния режим и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия и при същите условия на заварения договор, съгласно последващите законови разпоредби. Следва също така да се отчете обстоятелството, че дружеството е имало правото на избор дали да продължи да упражнява предоставените му по-рано права за осъществяване на тази дейност от министъра на финансите или пък да участва в конкурс за безмитни оператори, който е следвало да се проведе в срок от 45 дни от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.). След като е избрало да продължи да осъществява дейността си въз основа на предоставени му по-рано права от министъра на финансите, същото следва да осъществява тази дейност в съответствие с предвидените за тези оператори законови разпоредби, а именно тази на § 20, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите, която предвижда продължаване на осъществяване на дейността в съответствие със сключените по-рано договори чрез подновяването ми, при съществуващите условия и ред. Изборът на това право е осъществен по волята на търговското дружество, което при този избор е следвало да отчете обстоятелството и на съществуващо задължение по сключените през 1991 г. договори за отчисляване на определени суми по сметка на Агенция "Митници" 2% от стойността на реализирания за предходния календарен месец стокооборот в съответните обекти, посочени в разрешенията. Нещо повече, отново в качеството му на заварен безмитен оператор на търговското дружество са издадени безсрочни лицензи - № 10/02.07.2007 г. и № 11/02.07.2007 г. от министъра на финансите, като същите са издадени на основание § 2, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за безмитната търговия. Съгласно посочения текст лицата, които към влизането в сила на закона извършват дейност като оператори на търговски обекти за безмитна търговия, продължават да извършват дейността си на безмитни оператори само в обекти по чл. 2, като чл. 4 не се прилага, същите в 6-месечен срок от влизането в сила на закона представят пред министъра на финансите документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3 и 4, същите привеждат търговските обекти в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1, а съгласно ал. 4 лицата по ал. 1, изпълнили изискванията на ал. 2 и 3, получават безсрочни лицензи за извършване на безмитна търговия. Като е приел за изпълнени посочените условия министърът на финансите е издал на търговското дружество безсрочни лицензи за извършване на безмитна търговия на 02.07.2007 г. Следователно, отчисленията в полза на Агенция "Митници" са правени по силата на законови норми и по силата на изразена воля между двете страни, обективирани в сключени между страните договори. Така направените изводи дават отговор на въпроса доколко обявената за нищожна т. 4 от разрешение № 31 и разрешение № 32 е относима към настоящата претенция и би обусловила евентуално нейно уважаване. Обоснованият извод след направения анализ на приложимите правни разпоредби е само един и той е, че обявяването за нищожна на посочената разпоредба от разрешенията е неотносимо към настоящия спор. Следователно, обявената за нищожна т. 4 от посочените разрешения е предшествана от тестовете на заповед на министъра на финансите, която заповед не е оспорена, същата е влязла в сила и е породила правното си действие за страните включително и за ищеца в производството пред настоящата инстанция. Същата е въведена като законово изискване за осъществяване на дейността като безмитен оператор, като впоследствие дружеството-ищец е продължило да осъществява дейността си като оператор на безмитна търговия само и единствено в качеството си на лице, заварено да осъществява подобна дейност, същото се е възползвало от даденото му от закона право в тази насока и след като е имало избор и се е възползвало от това право, то за същото са безусловно приложими и законовите разпоредби, които предвиждат осъществяването на дейността му с установените вече условия и ред, включително и подновяване на сключените договори от 1991 г. При уговорените в тях права и задължения на страните. В тази връзка без значение за настоящия спор е обявяването за нищожна на т. 4 от издадените разрешения. Обявяването на нищожност на т. 4 от посочените разрешения не се отразява по какъвто и да било начин на дължимостта на направените отчисления от дружеството-ищец в полза на Агенция "Митници". Липсата на този елемент от фактическия състав на чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не позволява да бъде реализирана отговорността на държавата по посочения ред. Не е налице и другия елемент от фактическия състав на разпоредбата, а именно наличието на вреди. Претендирания размер на жалбата е формиран от направените в посочените години вноски от дружеството - отчисления в полза на Агенция "Митници" от реализирания оборот в обекти, които се намират в съответните гранични пунктове. Установените и обсъдени по делото доказателства не дават каквото и да било основание да се приеме, че така правените вноски представляват имуществени вреди за дружеството ищец. Задължението за правенето на същите е възникнало и се е осъществило за целия претендиран период въз основа на законови разпоредби и въз основа на текстове от сключените договори от 1991 г. На волята на дружеството е принадлежало правото да реши дали да прави отчисления или не, доколкото същите произтичат от сключен договор - договорите от 1991 г. Още повече, че както се посочи и по-горе невнасянето на посочените отчисления не е предвидено като основание за отнемане на разрешенията и като такова не е посочено в самите издадени разрешения. Следователно, в процесния случай не е налице и една от предпоставките за прилагане на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а именно, че претърпените вреди следва д аса в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Разпоредбата на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Следователно, не е налице причинна връзка между акта и направените вноски, тъй като същите са направени в изпълнение на уговорено условие по сключени между ГУ "Митници" и дружеството договори за упражняване на безмитна търговия. Със закона за безмитната търговия (ЗБТ), обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г. в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 01.01.2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 06.06.2008 г., се определят условията и редът за лицензиране и организиране на безмитна търговия, изискванията за издаване, отказ и отнемане на лиценза и изискванията към обектите за безмитна търговия. За преходния период до влизане в сила на ЗБТ, завареният безмитен оператор е осъществявал дейност по силата само на оспорените разрешения в обектите на ГКПП Златарево и Гюешево при същите условия и ред, при които е упражнявал дейността до изтичане срока на договора с Агенция "Митници", на чиято територия са разположени търговските обекти. Доколкото завареният безмитен оператор е ползвал правата от издадените му разрешения, за него са съществували и задълженията по същите разрешения, тъй като продължаването на дейността е при същите условия и ред, по които е била упражнявана до издаване на разрешенията по § 20, ал. 2 от ПРЗ на ЗИД на ЗА. В този смисъл е без значение обявяването аз нищожна на т. 4 от двете разрешения на министъра на финансите, спрямо дължимостта на отчисленията към Агенция "Митници", тъй като същите са правени в изпълнение на договорни клаузи между Агенция "Митници" и дружеството-ищец, в качеството му на заварен безмитен оператор. Това задължение е установено и със законови разпоредби обсъдени по-горе - ал. 3 от § 26 от ЗИД на Закона за акцизите (отм.). Разрешенията, които са прогласени за нищожни в частта по т. 4 са с ограничен период на действие, 3 години от изтичане на срока на действие на договора, сключен между дружеството и ГУ "Митници" на 24.12.1991 г., удължен с 10 месеца. Съобразно така вписаният в разрешенията срок на действие само за периода от време от м. 10.2002 г. до м. 10.2005 г. Искът за обезщетение в размера на вноските, правени от дружеството за периода след м. 10.2005 г. до м. 12.2008 г., както е предявен, е при липса на правно основание по чл. 204 от АПК, тъй като административните актове, които са обявени частично за нищожни са с ограничен срок на действие - до 10.2005 г. При този изход на спора на ответниците следва да се присъди юрисконсутско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на иска, разпределено по равно между двамата ответници по касационната жалба в размер на 14 750 лв. за всеки ответник. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,