Решение № 3466 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2011 г.

Решение № 3466 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2120/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция" на МВР против Решение № 4122/10.12.2010 г., постановено по адм. дело N 4416/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед рег. № ЗДМ-1467/15.12.2007 г., с която е разпоредено принудителното отвеждане до границата на Република България и е наложена забрана за влизане в страната за срок от 10 години на Мънацаканян Анахит, гражданка на Република Армения, родена на 19.08.1987 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в разрез с материално-правните разпоредби и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Мънацаканян Анахит, редовно призована, чрез процесуалният си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил Заповед рег. № ЗДМ-1467/15.12.2007 г. на Директора на Дирекция "Миграция" на МВР, с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на Мънацаканян Анахит, гражданка на Република Армения е наложена принудителна административна мярка "принудителното отвеждане до границата на Република България и забрана за влизане в страната за срок от 10 години". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че включването в административния акт на мотиви, представляващи част от съдържанието на друг документ, задължава органа, с цел да се обезпечи правото на защита на адресата на акта, да го запознае с този документ, а от друга страна това представлява и нарушение на императивните изисквания за посочване на фактическите основания за издаване на акта. Изложени са доводи, че е опроверган и извода на административния орган, че Мънацаканян Анахит не разполага със средства за осигурена издръжка и такива, осигуряващи и възможност за обратно завръщане. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен - издаден е от компетентен орган, в нужната форма, при несъществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. При безспорно установената фактическа обстановка решаващият съд законосъобразно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки, че към датата на издаването й не са изпълнени предпоставките на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ за налагане на предвидените принудителни административни мерки. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическия факт на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил наличието на релевантните факти, с които мотивира взетото административно решение. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. Забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 и може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 - чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧРБ. Прилагането на принудителните мерки по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 4 от ЗЧРБ е обосновано от административния орган с това, че на Мънацаканян Анахит е отказан статут на бежанец, престоят й в страната е без законно основание, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното й връщане - основание по чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, както и че при предишно пребиваване в страната е била социално подпомагана от държавата - основание по чл. 11, т. 6 (отм.) ЗЧРБ. От представените по делото доказателствата се установява по категоричен начин, че Мънацаканян Анахит, родена на 19.08.1987 г., е влязла в страната като малолетна, където е завършила основното си и средно образование. От пристигането си в България до момента не е посещавала държавата по произход, не поддържа връзки, контакти и отношения с лица от тази държава. Семейството й е в България, установила е трайни социални връзки тук и се е интегрирала изцяло в средата. Всички нейни близки и приятели са в България. Баба й по майчина линия е българка, съответно майка й е лице от български произход по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗЧРБ. По делото са представени доказателства, че има установен адрес в гр. Варна, приложена е декларация от Атанас Симеонов Атанасов - български гражданин, за осигуряване на храна, издръжка и подслон на арменската гражданка и на семейството й, представена е застрахователна полица за задължителна застраховка "помощ при пътуване", издадена на 04.06.2010 г., както и бележка за касова операция от 04.10.2010 г. за внасяне от Мнацаканян на 2000,00 лева на каса. Правото на зачитане на личния и семейния живот е основно човешко право и съгласно чл. 8, ал. 2 от КЗПЧОС, намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Административният орган е бил длъжен, при издаването на заповедта, да прецени налице ли е основание от изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 2 от КЗПЧОС, което да позволява ограничаването на правата на чуждата гражданка в степента, с която те се засягат от административния акт, и което се изразява фактически в лишаването й от правото на личен и семеен живот какъвто е съществувал през последните повече от 10 години и понастоящем - през 2001/2002 г. Мнацаканян завършва основното си образование в страната. Това би имало за резултат несправедливо и несъразмерно прилагане на административна принуда, която по последиците си се доближава до санкция, отразяваща се крайно неблагоприятно не само на адресата на мерките, но и на правото на личен и семеен живот на свързаните с нея лица - майка, баща и сестра. Предвид липсата на данни чуждата гражданка с поведението си да застрашава ценностите от значение за държавата и обществото и личността на други граждани, изброени в КЗПЧОС, обжалваната заповед е незаконосъобразна. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед на този краен извод в полза на ответницата по касационна жалба следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение