Решение № 7293 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Григорова, против Решение 757/08.12.2023 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. д. 746/2023 г., с което е отменен Акт за дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) 130992302155912/02.05.2023 г., издаден от началник отдел Услуги за клиенти в офис Пазарджик при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 264/14.07.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 250 лв. С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ГАБЕР 1 ЕООД, ЕИК 112605848 със седалище и адрес на управление: гр. Септември, Стопански двор не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е Акт за дерегистрация по ЗДДС 130992302155912/02.05.2023 г., издаден от началник отдел Услуги за клиенти в офис Пазарджик при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 264/14.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Със същия е разпоредено на основание чл. 176, т. 6 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б) ЗДДС прекратяване на регистрацията по ЗДДС на ГАБЕР 1 ЕООД на датата на връчването му. Първостепенният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо. Обосновал е изводи за неговата материална законосъобразност въз основа на установените от него факти, по които не е налице спор между страните по делото. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно, поради следното: Съгласно чл. 176, т. 6 ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите. Според изложените в акта фактически основния за издаването му на дружеството е връчено по електронен път на декларирания електронен адрес искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПО). В отговор по електронен път задълженото лице е представило част от поисканите му документи без необходимите заверки с подпис и печат на дружеството. Връчено е отново по електронен път на декларирания електронен адрес второ ИПДПО и със същото са изискани копия на изброените документи, заверени с подписи и печати от страна на дружеството. Представени са от дружеството документи по електронен път и входирани в деловодството на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик с входящ номер и дата, но същите отново са без заверка от представляващия ГАБЕР 1 ЕООД или упълномощено от него лице. Регистрацията с идентификационен номер по ДДС, регламентирана в глава девета от част шеста на ЗДДС и предвидена в член 214 от Директива 2006/112, както и предвиденото в член 213 от тази директива задължение на данъчнозадълженото лице да декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност, представляват формални изисквания за целите на контрола на облагането с ДДС (виж например Решение на СЕС от 12 септември 2018 г. по дело С-69/17, Gamesa, т. 35). Тъй като съгласно чл. 106, ал. 1 ЗДДС след дерегистрацията лицето няма право да начислява и приспада ДДС, то актът за дерегистрация безспорно засяга правата и законните интереси на неговия адресат, поради което подлежи на контрол за законосъобразност по реда, по който този контрол се осъществява върху ревизионните актове (чл. 83, ал. 4 ДОПК). Ако в хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 ЗДДС органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, то в тези по чл. 176 упражнява дискреция. Доколкото в глава деветнадесета от дял трети на ДОПК не се съдържа правна норма, регламентираща предмета на съдебната проверка на актовете, издадени при условията на оперативна самостоятелност, а и чл. 83, ал. 4 препраща само към реда за оспорване на РА, то дори и по аргумент на § 2 ДР ДОПК следва да намери приложение текстът на чл. 169 АПК, изискващ при съдебния контрол съдът да провери дали приходният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Оспореният пред административния съд Акт за дерегистрация по ЗДДС е издаден от компетентен орган по приходите, каквото е изискването на чл. 176 ЗДДС, а именно от началник отдел Услуги за клиенти в офис Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, на когото директорът на компетентната ТД в изпълнение на правомощието си по чл. 11, ал. 1 ЗНАП е възложил издаването на такива актове в случаите, когато проверката по чл. 176 ЗДДС се извършва в офисите на ТД, според изменената т. 5 в неговата Заповед РД-09-535/14.04.2015 г. При проверката за материална законосъобразност на оспорения акт съдът следва стриктно да тълкува и прилага законовата норма, регламентираща предпоставките, при наличието на които компетентният орган може да избере да дерегистрира лицето пред възможността да не го направи. Няма спор между страните по делото за това, че актът не е издаден в хипотезата на неосигурен достъп до издадени или съставени от лицето оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите. Втората хипотеза е на непредставяне на издадени или съставени от лицето оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите. За да е налице тя, е необходимо първо органът по приходите да е изискал оригинални счетоводни документи от лицето, което ги е издало или което ги е съставило, и то да не му ги е представило. Оригинални счетоводни документи обаче с двете си искания органът по приходите не е изискал от ГАБЕР 1 ЕООД. Освен това, когато поисканите счетоводни регистри се съхраняват в електронна форма и са електронни документи по определението в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 няма как да се иска те да бъдат представени в оригинал като заверени разпечатки на данни от технически носители. По така изложените съображения настоящият състав преценява като правилни, логически обосновани и съответни на материалния закон изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорения акт, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение