Решение № 3712 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 681/2013 г.

Решение № 3712 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 681/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5359 от 11.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1177/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, 2-ри състав, е отхвърлил изцяло жалбата на "Аван"-ООД- гр. София, срещу ревизионен акт № 2251100085/08.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2194/05.12.2011 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. София, в частта относно отказано възстановяване на ДДС за данъчни периоди 01.01.2008 г. - 30.06.2010 г., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. София разноски по делото в размер на 8 900 лв. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Аван"-ООД-гр. София, чрез пълномощника му адв. Светослав Димов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и да реши спора по същество, като отмени обжалвания ревизионен акт. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил изцяло жалбата на "Аван"-ООД- гр. София, срещу ревизионен акт № 2251100085/08.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2194/05.12.2011 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. София, в частта относно отказано възстановяване на ДДС за данъчни периоди 01.01.2008 г. - 30.06.2010 г. Съдът е описал подробно фактическите действия, извършени по време на ревизията - издадените заповеди за възлагане, съответно за изменение на ревизия, съставеният ревизионен доклад, основанията, поради което е прието, че не са извършени ВОД по отношение на румънските дружества "Bolkan Forum"S. R. L. и "Тzvet Komert" S. R. L., в резултат на което са определени задължени по ЗДДС в размер на 20%данък върху основата от 1 528 702,23 лв. Описания са и извършените действия по отношение на доставките на "Ка Ем Ко груп"-ЕООД, ЕТ "Владко Павлов - Влади" и "Хит Транс" - ООД и основанията за непризнаване на право на данъчен кредит, заповедта за определяне на компетентен орган, възраженията на жалбоподателя срещу ревизионния доклад, съставения ревизионен акт, постановеното решение по административното обжалване на акта. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му. Съдът е определил начина на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, и като е възпроизвел съответните материално-правни разпоредби от ЗДДС и ППЗДДС за обстоятелствата, които следва да са налице, за да се докаже осъществяване на вътрешно-общностна доставка /ВОД/ е посочил, че ревизираното лице е длъжно да установи тяхното съществуване. Отделно са описани и ангажираните в хода на съдебното обжалване писмени доказателства - фактури, стокови разписки и международни товарителници, свързани с извършените ВОД-ве. По отношение на тяхната доказателствена стойност са изложени мотиви, че те съставляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва да се обсъдят съвкупно с останалите доказателства по делото. По тази причина съдът е направил подробен анализ на всички събрани доказателства във връзка с извършените ВОД, възпроизвел е съдържанието на материалния закон и съобразявайки практиката по тълкуване на закона, дадена в решение от 06.09.2012 г. по дело № С - 273/2011 год. на Съда на Европейската общност, е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Прието е, че по отношение на получателя "Тzvet Komert" S. R. L. в отговора на румънската приходна администрация е посочено, че дружеството е декларирало ВОП, но физическото получаване на стоките не може да бъде доказано предвид неосъществяването на контакт с лицето. Посочено е още, че съгласно обясненията на управителя на жалбоподателя той е3 контактувал с представители на румънските дружества, без да посочва имена или копия от пълномощни. С оглед на събраните доказателства за механизма на плащане на доставките е прието, че дори да са налице сделки, то стоките не са напускали територията на страната. С оглед на констатациите, че не представени доказателства, установяващи по безспорен начин разплащанията по доставките, е изграден извод, че не е безспорно доказано извършване на плащане, независимо, че е налице редовно водено счетоводство. Отбелязано е още, че в съдебното производство не е извършвана проверка в счетоводството на жалбоподателя относно заприходяване на стоките, отчитане на приходи и разходи във връзка за конкретните сделки, за което са представени писмени доказателства в съдебно заседание на 31.05.2012 г. Изграден е генерален извод, че съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото води до констатации, че не е доказано наличието на предпоставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС по отношение на двете румънски дружества "Bolkan Forum"S. R. L. и "Тzvet Komert" S. R. L., тъй като задълженото лице не е извършило пълно доказване, че стоките, предмет на процесните фактури, физически са напуснали територията на Република България по смисъла на задължителното тълкуване, дадено в решение на Съда на Европейския съюз от 27.09.2004 г. по дело № С - 409/2004 г. По тези съображения е квалифицирано като правилно извършеното начисляване н данък по чл. 66 от ЗДДС по процесните доставки и като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена в тази й част. По отношение на транспортните услуги, предмет на фактурите издадени от ЕТ "Владко Павлов - Влади" и "Хит транс"-ООД е посочено, че за доказване на същите са представени международни товарителници /CMR/ и фактури с предмет "транспортна услуга", но няма представени данни относно как е оформена цената на транспортната услуга, няма представени пътни листи, заповеди за командироване и доказателства съгласно Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари. Маркирано е още, че в хода на ревизионното и съдебното производство не е установена редовност на водените счетоводства, като изложените обстоятелства, преценени ведно с фактите, установени по време на ревизията, че липсват доказателства за плащания на пътни такси на ГКПП за посочените МПС, данни за извършени разходи за гориво и възнаграждение за наети лица, което указва на категоричен извод за липса на реални доставки на транспорти услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, което е основание да се откаже право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Отбелязано е и обстоятелството, че по делото не е установена кадровата и техническата обезпеченост на двамата доставчици, което е допълнителна подкрепа в полза на гореизложеното. За непризнатото право на доставки от "Ка Ем Ко груп"-ООД по аналогични мотиви е прието, че ревизионният акт се явява законосъобразен в тази си част, тъй като няма представени доказателства за извършено плащане, за наличие на материална и кадрова обезпеченост, а представените доказателства в съдебно заседание на 31.05.2012 г. не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Аван"-ООД- гр. София се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Като са възпроизвежда съдържанието на разпоредбите на ППЗДДС относно необходимите писмени доказателства за установяване извършването на вътрешно-общностни доставки се излагат аргументи, че административният съд неправилно е приел, че представените по делото доказателства не установяват реалността на доставките, като не се съобразява обстоятелството, че лицата, които са дали обяснения по време на ревизията като собственици на румънските дружества "Bolkan Forum"S. R. L. и "Тzvet Komert" S. R. L. са придобили собствеността върху същите след есента на 2010 г., т. е. след извършване на ВОД, поради което са логични обясненията им, че нямат информация за извършените доставки. Твърди се и това, че неправилно първоинстанционният съд приема, че писмените потвърждение за приемане на стоката не носят съдържанието по чл. 45, ал. 2, б. "а" от ППЗДДС относно вида на стоката, марката е регистрационния номер на превозното средство, които данни се съдържат в invoice. Като съществено процесуално нарушение се твърди обстоятелството, че съдът е отказал да допусне свидетелски показания за установяване на фактическото предаване на стоките, както към румънските дружества, така и от "Ка Ем Ко груп"-ООД. На отделен ред се правят оплаквания относно изводите на съда за липса на реални доставки от "Ка Ем Ко груп"-ООД, ЕТ "Владко Попов - Влади" и "Хит транс"-ООД, като се посочва, че в тази част решението противоречи на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е положил сериозни усилия при решаването на спора за законосъобразността на ревизионния акт относно непризнаване извършването на ВОД по отношение на горепосочените две румънски дружества, а така също и за непризнатото право на данъчен кредит по отношение на доставките на "Ка Ем Ко груп"-ООД, ЕТ "Владко Попов - Влади" и "Хит транс"-ООД. Възпроизведена е подробно установената фактическа обстановка по спора, описани са подробно ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, предвид на процесуалните разпоредби е обосновано защо данъчно-задълженото лице има задължението да докаже твърденията за реалното извършване на доставките, дадено е тълкуване на материално-правните разпоредби относно необходимите документи за доказване на извършването на вътрешно-общностна доставка. Административният съд е извършил и задълбочен анализ на представените от жалбоподателя писмени доказателства, в това число неоспорването им от страна на процесуалния представител на приходната администрация и доказателствената им стойност с оглед характера им на частни документи. При така изяснената фактическа обстановка и събраните писмени доказателства решаващият съд правилно е стигнал до извода, че следва да бъде съобразено тълкуването на закона, дадено в решение на Съда на Европейския съюз от 06.09.2012 г. по дело № С - 273/2011, където е прието, че след премахването на граничния контрол между държавите членки на Европейския съюз за данъчната администрация е трудно да провери дали стоките физически са напуснали територията на дадена държава членка, поради което данъчните органи извършват проверка главно въз основа на информацията, предоставена от данъчно-задължените лица и от техните декларации, като изцяло в областта на националното право на държавата членка е да прецени дали предоставените доказателства са достатъчни за обосноваване на ВОД. При това тълкуване на закона и с оглед на обстоятелство, че представените писмени доказателства от жалбоподателя са частни такива без обвързваща съда доказателствена сила административният съд е приел, че следва да ги обсъди съвкупно с всички останали обстоятелства по делото. При тази преценка съдът е стигнал до извод за липса на реално извършване на ВОД към двете румънски дружества по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, от което се презумира, че стоките са реализирани на територията на страната и при условията на чл. 66 от ЗДДС е начислен данък ведно с лихви за забава. Този извод е логически обоснован на фактите по делото и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Той не е изграден единствено при пренебрегване на обстоятелството, че сегашните собственици на дружествата не са били такива към момента на извършване на доставките, каквито оплаквания са развити в жалбата, а на база на анализ на всички обстоятелства по делото, подробно възпроизведени в мотивите на съдебния акт. Не може да бъде споделено оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, свързано с не допускане на гласни доказателства за установяване на фактическото предаване на стоките към румънските дружества и от "Ка Ем Ко груп"-ООД, тъй като тези обстоятелства се установяват с писмени доказателства. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя по отношение на изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Ка Ем Ко груп"-ООД, ЕТ "Владко Попов - Влади" и "Хит транс"-ООД. Въз основа на фактите и обстоятелствата по делото решаващият съд е направил обоснован извод, че представените в съдебното производство от жалбоподателя писмени доказателства не опровергават констатациите на ревизионния акт за липса на реални доставки от посочените доставчици, като те не установяват наличието на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Направеното позоваване на решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11 е неотносимо в случая, тъй като по тях не е било спорно обстоятелството относно реалността на доставките, какъвто не е настоящия случай. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд -София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса "Аван"-ООД следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП"-гр. София сумата от 150 лв. юрисконсулско възнаграждение за явяване на процесуалния му представител пред касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,