Решение № 1384 от 8.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Родопи против решение 1142 от 17.06.2022 г., постановено по адм. д. 1707/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Н. Стоянова, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед 513 от 11.05.2021 г. на кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Стоманобетонов ивичен фундамент, находящ се в УПИ І-14, кв.5 на с. Брестовица, вилна зона Бряновщица, Община Родопи Пловдив. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на материалния закон и целта му, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Посочва, че по делото не е спорно, че за наредения за премахване строеж не са налице строителни книжа, както и не се спори, че същият е изграден след 2020 г. Излага съображения, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, изграден от съпруга на Стоянова. Приема, че описаният в заповедта бетонов фундамент е изпълнен според представен по делото технически проект, който не е одобрен по съответния ред, но съсобствениците са имали намерение за това, като местоположението и габаритите на процесния строеж попадат изцяло в границите на допустимото застрояване, според действащия ПУП-ПРЗ. Посочва, че административното производство е започнало по повод жалба на бивш съсобственик на имота, споровете с който са приключили след проведена съдебна делба и имотът е възложен изцяло на жалбоподателката и съпруга й, с оглед на което приема, че нареждането да се премахне незаконния строеж влиза в противоречие с принципа на съразмерност, посочен в чл. 6 АПК. Приема, че се касае за етап на бъдещо строителство, което е допустимо и за което няма как да се издадат надлежни строителни книжа при действието на оспорената заповед, а бетоновият фундамент и проектираната сграда не пречат на никого, а действията по премахването на фундамента може да доведат до нанасяне на по-големи щети на заобикалящата среда. Прави извод, че действията на администрацията се явяват недопустима намеса, тъй като процесния незаконен строеж и съответно извършеното от адресата на заповедта нарушение по никакъв начин не засяга националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, няма опасност от безредици или престъпление, не е застрашено здравето и морала, нито правата и свободите на другиго. Стига до заключението, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа на съразмерност и в случая е налице неблагоприятна намеса в правната сфера на Стоянова, която няма да постигне справедлив баланс между нейния интерес и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителство без разрешение. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган кметът на Община Родопи, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Обоснован е изводът на съда, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилен и необоснован е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и несъответствието й с целта на закона. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесният строеж - Стоманобетонов ивичен фундамент, находящ се в УПИ І-14, кв.5 на с. Брестовица, вилна зона Бряновщица, Община Родопи Пловдив, изграден над нивото на терена, с размери 8,80м/10.00 м. и дебелина около 0,30 м., представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъдат издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства в т.ч и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че описаният строеж в заповедта и съставения констативен протокол е идентичен с установения на място от вещото лице и същият е индивидуализиран. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесния строеж няма издадени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Необосновано първоинстанционният приема, че съществува спор относно това дали констатираният като незаконен строеж подлежи на премахване или не и излага мотиви, че не подлежи на премахване установен незаконен строеж, предвид, че същият е изграден в границите на допустимото застрояване според действащия ПУП-ПРЗ и предвид, че производството е започнало по жалба на бивш съсобственик на имота, споровете, с който са приключили. В случая направените изводи за съответствие с действащия ПУП, са относими към разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, на каквото основание оспорената заповед, не е издадена. Последната е с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно който строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е извършен без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая е ирелевантен фактът по чия инициатива започва административното производство по издаване на оспорената заповед. По делото не е спорно, че строежът е извършен след 2020 г., поради което същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. Незаконосъобразен е изводът на съда, че действията на администрацията при констатирания незаконен строеж са недопустима намеса и с издаването на заповедта са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта като посочва, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Премахването на незаконните строежи е предвидено в закона средство за намеса на държавата, което служи за осигуряване на законност, сигурност и защита на здравето и правата на цялото общество. Тази намеса е необходима и в случая пропорционална, тъй като предвижда премахването на строеж, изграден без липсата на изискуемите строителни книжа (одобрени проекти и разрешение за строеж). Разрешителният режим за строежите е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивни изисквания, устойчивост на строежите като е въведен с цел именно опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. Изложеното налага извода, че намесата на администрацията е съразмерна и пропорционална и не засяга права и законни интереси на Н. Стоянова в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Н. Стоянова против заповед 513 от 11.05.2021 г. на кмета на Община Родопи да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Н. Стоянова да заплати на община Родопи сумата 170 лв., от които 70лв., представляващи заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,