Решение № 10218 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4701/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 184/18.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Монтана, постановено по адм. дело № 387/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 изх. № 02-120-2600/1638 от 01.06.2025 г. (УП № 02-120-2600/1638 от 01.06.2025 г., УП) на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която по интервенция „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“ не е оторизирана и изплатена сума общо в размер на 14272,25 лева; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото от „СЛАВЕМ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 12/170723/99720 за кампания 2023, в частта му по Еко-НИП. Решение № 184/18.02.2026 г. на АС – Монтана, постановено по адм. дело № 387/2025 г. е поправено с влязло в сила Решение № 450/14.04.2026 г. на АС – Монтана, постановено по адм. дело № 387/2025 г. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението се обжалва и като недопустимо, в частта му, в която се отменя УП в необжалваната от дружеството част – по другите интервенции за подпомагане, извън Еко-НИП. Излага подробни съображения, че изводите на решаващия съд, че УП е немотивирано са неправилни. Твърди, че мотивите се съдържат в таблиците и поясненията към тях на Приложение 19. Оспорва и изводите на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не била извършена проверка на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия на дружеството. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмено становище. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Йорданова. Ответникът по касация – „СЛАВЕМ“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решаващият съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е установил следното от фактическа страна: „СЛАВЕМ“ ЕООД е подало общо заявление за подпомагане вх. №19986394/26.04.2023г., ведно с приложения към него. Поискано е подпомагане по различни интервенции, вкл. и по Еко-НИП. С Декларация съгласно чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.), във връзка със заявено участие по Еко-НИП, оспорващият е представил разходооправдателни документи за закупени продукти за растителна защита и е декларирал, че не използва продукти за растителна защита на заявените за подпомагане площи по Еко-НИП. С писмо изх. №07-1200/6408 от 09.04.2024г., заместник изпълнителният директор на ДФЗ е поискал от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) представяне на списък на разрешените за употреба препарати за растителна защита, като се маркират съдържащите гликофозат и кои са свързани с първа професионална категория. С писмо изх. №ПРЗ-314/25.04.2024г. на изпълнителен директор на БАБХ е предоставена исканата информация в табличен вид. С писмо изх.№07-1200/6408#2 от 21.06.2024г., заместник изпълнителният директор на ДФЗ е поискал допълнителна информация във връзка с писмо изх.№ПРЗ-314/25.04.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ, като такава е предоставена с писмо изх.№ПРЗ-508/21.06.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ. При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма съгласно чл. 59, ал. 1 АПК, тъй като съдържа текстова и таблична част, и е подписан от издателя си с валиден електронен подпис към датата на издаване на акта. Приел е, че не е спазено императивно правило на разпоредба по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, която изисква административният акт да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, тоест властническото волеизявление на административния орган да бъде мотивирано. Посочил е, че видно от съдържанието на оспорения административен акт, то не съдържа конкретните фактически основания за издаването му, чрез които административният орган да обоснове разпоредения отказ на исканата сума за съответните схеми за Кампания 2023 г. В тази връзка е изложил съображения, че в оспорения административен акт е инкорпорирана Таблица 1, в която се съдържат единствено данни за крайния размер на наложеното намаление. Не били посочени конкретните площи, които са засегнати от това намаление, нито правното основание, въз основа на което е отразено намалението (отказа изцяло) на заявената сума, фактическите данни довели до приложение на това намаление, както и метода на негово изчисляване. Изложил е и съображения, че според съдържанието на приложения 19.1, 19.2 и 19.3 към административния акт може да се приеме, според табличната и пояснителната част, че в случая е отказано подпомагане по заявената еко схема, но е приел, че съдът не е в състояние да замести липсата на мотиви и да тълкува волята на административния орган, която е мотивирала издаването на оспорения административен акт. Посочил е още, че в приложения 19.1 и 19.3 в пояснение към таблици има позоваване на чл.88, т.7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., според която разпоредба ответникът намалява размера на плащането или отказва плащане в случаите, когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора на Наредбата, в случая да не използва недопустими ПРЗ, но липсвала каквато и да е конкретика и излагане на мотиви, които да бъдат обвързани с посоченото правно основание. В приложение 19.2 е направен общ извод, че вследствие на констатираното несъответствие стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане, като липсва посочено правно основание, а такова, съответно на фактическото описание се съдържа в разпоредбата на чл.87, т.2 от Наредба № 3, според която ответникът постановява пълен отказ на исканото от кандидата за подпомагане плащане, когато стопанството му не отговаря на критериите за допустимост по интервенция. От приложение 19.7. също не ставало ясно въз основа на какви фактически обстоятелства, поради каква причина и на какво основание е отказано в пълен размер финансовото подпомагане конкретно за заявените обработваеми земи и връзката им с недопустимия за прилагане ПРЗ. Решението е правилно като резултат по следните съображения: По фактическите установявания на съда страните не спорят. Касаторът не сочи погрешно установени от съда факти, поради което и предвид чл. 220 АПК прилагането на материалния закон се преценява въз основа на установеното от решаващия съд от фактическа страна. Във фактическите установявания на съда липсва установено от дневник за проведени растителнозащитни мероприятия и торене използване на забранен препарат за растителна защита. Правилен е изводът на съда, че УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Неправилно съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е., че административният акт не е мотивиран с правни и фактически основания. От посоченото в Приложение 19 „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“, таблица 19.1 „Подадена ли е декларация по Еко-НИП и има ли съответствие между данни от декларацията в СУЕ и декларираните и заредени данни в ИСАК“, таблица 19.2 „Таблица на използваните продукти“ и таблица 19.3 „Таблица с неспазени ЗИУ 7, ЗИУ 8 и условията за допустимост по интервенцията“ (таблиците и поясненията към тях) се установява, че подпомагането е отказано поради установено от декларация по чл. 46, ал 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. закупуване на ПРЗ от първа професионална категория, като не е спазено изискването да са използвани ПРЗ подходящи за Практика 1. Като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 88, т. 7 във връзка с чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Следователно таблиците и поясненията към тях в Приложение 19 към УП съдържат фактическите и правни основания за постановения отказ от финансиране. Дали тези фактическите основания отговарят на действителното фактическо положение и дали са подведени под съответстващата им правна норма е въпрос на преценка дали правилно е приложен материалният закон, както и дали са спазени административнопроизводствените правила при установяване на относимите факти от страна на административния орган. Правилен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не е изпълнил задължението си да даде възможност на земеделския стопанин, кандидатстващ за подпомагане по Еко-НИП да докаже дали е прилагал земеделски практики, подходящи за заявената Практика 1, чрез представянето на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия. В чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в приложимата ѝ редакция (преди изменението с бр. 47/04.06.2024 г. на основание § 50 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции) е предвидено, че кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. В чл. 41, ал. 3, изр. първо от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е предвидено, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в относимата за кампания 2023 г. редакция, е посочено, че размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Следователно, за да се предостави подпомагане е необходимо представянето от страна на земеделския стопанин както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, така и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Съответно административният орган дължи проверка както на разходооправдателните документи, така и на дневниците за растителнозащитни мероприятия, по аргумент от чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. По делото от ДФЗ е останало недоказано как е осигурена възможност на земеделските стопани, заявили подпомагане по Еко-НИП, да представят пред фонда дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да могат същите да бъдат проверени. В тази връзка същественото нарушение на административнопроизводствените правила се изразява в липсата на уреден механизъм и ясни указания за кандидатите за подпомагане по интервенция Еко-НИП как следва да доказват спазването на изискванията за практиката, по която са заявили подпомагане. В случая изпълнителният директор на ДФЗ, преди издаване на акта, е извършил проверка само на разходооправдателните документи и е отказал подпомагане само въз основа на посоченото в декларацията по чл. 46 от ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. В образеца на декларацията, текстът „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“ е подвеждащ и при липса на дадени ясни указания към земеделските стопани как следва да се отговори, ако няма да се използват забранени ПЗР (с „ДА“ или с „НЕ“), декларирания отговор, в случая „НЕ“, не може да се тълкува еднозначно. Поради това неправилно административният орган е изградил констатациите си само въз основа на посоченото в декларацията и представените разходооправдателни документи. Административният орган е бил длъжен да предвиди възможност за представянето на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия на кандидата за подпомагане по Еко-НИП, за да извърши проверка от документите по чл. 41, ал. 3 Наредба № 3 от 10.03.2023 г., дали са приложени земеделските практики по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в случая Практика 1 – пестициди т. 1 и т. 2 в относимата редакция на чл. 41, ал. 1). От разясненията под Таблица 19.1 и Таблица 19.2 въобще не е ясно кога (извън случаите при извършена проверка на място, каквато на „СЛАВЕМ“ ЕООД не е извършвана) следва да се проверява дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене и защо не следва винаги да се проверява. Само от закупуване на ПРЗ не може да се направи категоричен извод, че същият е използван и върху площите заявени за подпомагане по Еко-НИП, при положение, че по други интервенции, употребата на този препарат не е забранена. Наредба № 3 от 10.03.2023 г. посочва как се установява спазването на изискванията на еко схемата и в случая административният орган не е направил преценката си съобразно изискуемите от нормативната уредба документи. При това положение след връщане на преписката административният орган следва да укаже на земеделския стопанин да предостави Дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене, за да извърши проверка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в относимата за кампания 2023 г. редакция, дали заявените площи са допустими за подпомагане, съответно дали земеделският стопанин спазва изискванията на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция. От разясненията под Таблица 19.1 „Подадена ли е декларация по ЕКО-НИП и има ли съответствие между данни от декларацията в СЕУ и декларираните и заредени данни в ИСАК“ става ясно, че в нея следва да са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Пак според това разяснение за тези площи ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид това, че обжалваното решение е поправено с влязло в сила Решение № 450/14.04.2026 г. на АС – Монтана, постановено по адм. дело № 387/2025 г., доводът в касационната жалба, че решението е недопустимо, в частите, в които се отменя УП № 02-120-2600/1638 от 01.06.2025 г. в необжалваните му части, е неоснователен. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължи присъждане на разноски. Ответникът не претендира такива, поради което разноски не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение