Решение № 114 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2008 г.

Решение № 114 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас при ЦУ на НАП, срещу Решение № 262 от 26.03.2008 г. по адм. д. № 1267/2007 г. на Бургаския административен съд, трети състав, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 0200717 от 25.07.2007 г., издаден от ръководител екип при Териториална дирекция на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-436/24.09.2007 г. на Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас при ЦУ на НАП в частта, с която е отменен отказа да бъде признато право на данъчен кредит за данъчен период от 1.12.2004 г. до 31.12.2004 г. в размер на 7 664,20 лв. по фактура № 63/15.12.2004 г., издадена от ЕТ "Бург ойл - Владимир Петров", както и в частта му за разноските присъдени в олза на жалбоподателя съобразно отменената част. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на атакуваното Решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Булинвест" ЕООД, гр. Бургас, представлявано от Управителя Николай Петров я оспорва чрез представено възражение от процесуалният си представител. Претендира потвърждаване на атакуваното Решение и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в пледоарията му. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, съставът на БАС е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства, от които да е видно, че проблемът с дължимостта на процесното ДДС е вече решен с влязло в сила съдебно решение и проблемът не следва да се пререшава отново. В така постановеното решение, съда е приел, че за процесния период м. декември 2004 г. ревизиращия екип неправилно не е признал право на данъчен кредит в размер на 7664, 20 лв. по фактура № 63, издадена от ЕТ "Бург ойл - Владимир Петров". В подкрепа на извода си, излага мотиви за това, че данъчните органи неправилно са приложили разпоредбата на материалния и процесуалния данъчен закон, като не са взели предвид, че процесната фактура № 63, вече е била предмет на друго производство по повод обжалването на отказ за прихващане и връщане № 30/22.02.2005 г. на ТДД Бургас, който впоследствие е отменен и на жалбоподателя е признато право на възстановяване на ДДС в размер на 99426, 01 лв., впоследствие възстановен с АПВ № 11228/31.05.2006 г. Приел е, че в тази сума е включена и спорната сума от 7664, 20 лв. Излага доводи, относно непререшаемостта на въпроса, между същите страни, тъй като спора е решен от съда със сила на присъдено нещо. Решението е правилно. Видно от обжалвания РА за данъчния период от 1.12.2004 г. до 31.12.2004 г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 93106 лв. по издадена от ЕТ "Бург ойл - Владимир Петров" - гр. Бургас фактура № 0000000063/15.12.2004 г. с предмет хотел "Клисура" в к. к. "Слънчев бряг" с данъчна основа 465 530 лв. Данъчните органи са приели, че ЕТ "Бург ойл - Владимир Петров" - гр. Бургас е начислил данък без да са налице основание за това, т. е. налице са обстоятелствата, визирани в чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.). Приел е, че според изискванията на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен за доставката, по отношение на която са налице обстоятелствата по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), поради което на жалбоподателя следва да се откаже право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС. Не се спори по делото, че при извършена данъчна ревизия за възстановяване на данъчен кредит и отказ за прихващане или връщане, е постановено решение на БОС № Т-283/19.07.2005 г. по адм. д. № 404/2005 г., по силата на което е отменен отказа за връщане и вместо него постановено възстановяване на "Булинвест" ЕООД гр. Бургас, ДДС в размер на 99 426,01 лв, така както е по справката декларация подадена на 6.01.2005 г. Сумата от 7820,90 лв., представляваща ДДС за сделката на хотел "Клисура" е била включена в общата сума от 99426,01 лв., предмет на горното адм. д.. Данъчният кредит е възстановен с влязлото в сила решение на Окръжен съд, досежно продажбата на хотел с басейн "Клисура". Решението на БОС е потвърдено с решение на ВАС № 5291/18.05.2006 г. по адм. д. № 10130/2005 г. Правилни са изводите на БАС, че проблемът с процесното ДДС е решено с влязло в сила съдебно решение и той не следва да бъде пререшаван. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По делото липсват данни ответника да е направил разноски в настоящето производство, предвид на претенцията му за тяхното присъждане и изхода от спора, поради което настоящата инстанция не присъжда разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК