Решение № 12744 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8441/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. В. В., чрез адв. Даутева, против решение 2983 от 25.06.2025 г. по адм. дело 1458/2024 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против заповед УТИ-161/17.09.2024г., издадена от кмета на община Сандански. Жалбоподателката поддържа, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Сандански да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кмет на община Сандански оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Благоевград е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена, съдържа фактически и правни основания за постановяването й, издадена е след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който са установени извършените стоително- монтажни дейности и нарушените разпоредби, като в съответствие с чл. 225а, ал. 2 ЗУТ на жалбоподателката е осигурена възможност да представи възражения. Доводът на касатора, че са налице нарушения във формата на административния акт, тъй като предметът е неясен, е неоснователен. В заповедта и в предхождащия я констативен акт строежът е описан с местоположение, конкретни параметри, конструктивни характеристики и предназначение. Изпълнените строително- монтажни дейности са уточнени по вид и начин на изграждане. Действително, от заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза се установява, че части от наредения за премахване строеж попадат в съседните имоти, но това не засяга възможността предметът на заповедта да бъде еднозначно индивидуализиран, тъй като описаните конструктивните характеристики, предназначението, параметрите и начина на изграждане са достатъчни. Известните разминавания в параметрите, посочени в заповедта и тези, установени на място в хода на съдебния процес, са несъществени и не създават съмнения относно подлежащия на премахване строеж. Възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също е неоснователно. Заповедта е издадена след съставени по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативни актове 12-НН и 13НН от 12.06.2024 г., с които е установен извършеният строеж и нарушените при изграждането му разпоредби. Действително, изпратените до В. констативни актове не са получени от адресата, но това не опорочава съществено процедурата по издаване на заповедта, тъй като оспорващата може да защити правата си като направи всички доводи и възражения в хода на съдебното производство. В този смисъл са и съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. В съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед, с която на основание чл. 225а, ал.1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, на жалбоподателката В. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ: вила в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] (стар [номер]), м. [заличен текст], землище на [населено място] , е издадена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допусната съдебно техническа експертиза се установява, че в ПИ с [идентификатор] и в съседния ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] е изградена вилна сграда на две нива. Изпълнени са бетонни плочи и колони, изградени са ограждащи стени и е поставена ролетна гаражна врата. На второто ниво чрез стоманобетонови колони, греди и тухлена зидария са изпълнени три помещения, като на две от тях е поставена дограма. Покривната конструкция е изпълнена с дървени греди и подпори. Покривът е двускатен, покрит с ламарина и височина до билото 1,60м. От запад е направена стреха с дължима 1,43 м. От изток покривът покрива стълбището, изградено в ПИ с [идентификатор], по което поради денивелацията на терена се осъществява и достъпа до второто ниво на строежа, предмет на заповедта. Строителството е извършено през 2022г. без одобрен проект и разрешение за строеж. В този смисъл са събраните писмени доказателства и показанията на свид. В.. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория и съгласно легалната дефиниция на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Извършеното строителство е в противоречие и с предвижданията на ПУП- ПЗ, одобрен за имота и попада частично в съседни имоти, поради което е незаконно и в хипотезата на чл. 225, ал.2, т.1 ЗУТ. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. Строителството е извършено през 2022г. (доказателства в друг смисъл от касационната жалбоподателка не са ангажирани), поради което попада извън времевия обхват на разпоредбите на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ. Законосъобразно е отбелязано, че всички доводи на жалбоподателката, свързани с начина на премахване на строежа и с възможността за засягане на други сгради са относими към изпълнението на оспорената заповед. В този смисъл съставът на административния съд излага подробни съображения, които настоящата инстанция споделя. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в случая не се засягат законно изградени сгради, тъй като, както установява вещото лице, част от строежа в ПИ с [идентификатор] е премахнат и постройката е с нарушена цялост и конструкция. Възражението в касационната жалба за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК също е неоснователно. Смисълът на разпоредбите на Закона за устройство на територията, регламентиращи правомощията на контролните органи в хипотезите на незаконно строителство, е да не се допускат и да се премахнат незаконно извършените строежи, поради което в случая намесата на общинската администрация е предвидена в закона и е пропорционална на установената в закона цел, тъй като е съобразена с обществения интерес, насочен към съблюдаване на техническите изисквания към строежите, въведени с цел безопасност на строителството и опазване живота и здравето на гражданите. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост, е регламентираният способ, чрез който може да се постигне целта на закона. Поради това следва да се приеме, че засягането на интересите на жалбоподателката не е в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, а съображенията в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и на релевантните за спора факти и обстоятелства. Представеното по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно техническа експертиза е обсъдено съвкупно с всички събрани доказателства и правилно е кредитирано от съдебния състав, тъй като не е оспорено, включително от жалбоподателката и не се опровергава от останалия доказателствен материал. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа подробни мотиви, обосноваващи направените от съда изводи по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,