Решение № 9032 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3159/2018 г.

ВАСVI отделение03.07.2018 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 309/12.01.2018 г. по адм. дело № 5483/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА Държавната агенция за закрила на детето да заплати на Д. Н. Н.-Котова съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 500,00/петстотин/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9032 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3159/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), подадена чрез юрисконсулт М. К., срещу решение № 309/12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 5483/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу задължителното предписание на ДАЗД. Ответникът - А. А. М. чрез своя родител и законен представител Д. Н. Н.-К., чрез упълномощения адв. П. П. - с писмен отговор оспорват касационната жалба. Ответникът -Д. Н. Н.-Котова - рез адв. П. П. и адв. М. И., с писмен отговор и становище оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - А. М. М. - в съдебно заседание иска да се отмени решението и да се потвърди задължителното предписание на ДАЗД- Дирекция "Социално подпомагане" - Младост. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С обжалваното решение, Административният съд С.-град е отменил задължително предписание № РД-14-67/03.05.2017 г. на заместник-председател на ДАЗД в частта, с която на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. С., е наредено да предприеме действия за насочване на двамата родители на детето А. към ползване на социална услуга за оценка на родителския им капацитет, както и да бъде изследвано наличието или липсата на емоционална връзка между бащата и детето и оценка на степента на подготовка за срещи на А. с бащата и оценка на наличие или липса на манипулиране детето от страна на неговата майка и да се отвори работа по случай за детето А. М.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ЗП е издадено в установената форма и от компетентен орган, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на които ЗП не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Изложил е, че процесното ЗП има за адресат директора на ДСП, спрямо когото се явява акт с естество на методическо указание, но последното е постановено в повелителна форма като задължително предписание директорът да предприеме конкретни действия спрямо споменатите лица, а не да съобрази общи методически указания. Приел е, че така обективираното волеизявление пряко засяга личната сфера на детето и двамата родители, и се явява ЗП и спрямо тях. Според съда, не се установяват фактически обстоятелства, обосноваващи постановяването на такава мярка със задължителен характер. Извел е извод, че предписанието не се явява в интерес на детето съобразно обстоятелствата, изброени в т. 5 на § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето, и го е отменил. Решението е правилно. От данните по делото е видно, че родителите на детето - А. А. М. - А. М. М. и Д. Н. Н.-К., са разведени с решение на Софийски районен съд от 21.10.2010 г., влязло в сила на 03.04.2013 г. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения между бащата и детето, и месечна издръжка. При извършена планова проверка за спазване правата на детето на 18 и 19 април 2017 г. в ДСП - Младост, комисията констатира, че в посочената дирекция няма нито един отворен случай на дете, чиито родители имат конфликт помежду си или е нарушен режимът на контакти, определен със съдебно решение. При прегледа на досиетата на деца, за които към момента не е бил отворен случай, но е наличен родителски конфликт и е имало отворен случай в миналото, е констатиран и случаят относно А. А. М., роден на 15.12.2007 г. В протокола е отбелязано, че на 24.07.2010 г. в ДСП - Възраждане е отворен случай за работа в семейна среда (закрила в семейна среда) поради установен конфликт в семейството, който нарушава психо-емоционалното му състояние. Случаят е затворен след прехвърлянето му към ДСП - Младост, поради липса на установен риск за детето. На 26.02.2015 г. е било издадено направление за работа с психолог, който да прецени, дали детето е отчуждавано умишлено от другия родител. Установено е, че майката полага адекватни грижи за детето, отговаря с необходимото внимание и търпение на потребностите, нуждите на детето, осигурени му са дом, храна, задоволени са образователните потребности на детето, а също и потребностите от здравни грижи. Установено е, че до момента майката на малолетното дете съдейства при всички извършени от ОЗД при ДСП - Младост проверки. Бащата не е ползвал до край нито една от предоставените му услуги. На 07.04.2017 г. по повод искане от страна на бащата за социална услуга бил обективиран отказ на майката, мотивиран с твърдения, че от страна на фондацията - доставчик на социалната услуга нееднократно е проявявано пристрастие в полза на бащата, който не се възползва от възможността за срещи с детето, съобразно решението на съда. Нежеланието на бащата било единствената пречка за срещите. При постъпване на досието от ДСП-Л. в ДСП - Младост на 14.09.2014 г. всички сигнали от страна на бащата своевременно са проверени, но изнесената в тях информация не се потвърждавала. Между родителите са се водили многобройни съдебни производства. Според служителите на ДСП - Л., поведението на бащата спрямо А. и майка му било притеснително, невъздържаните му прояви и гневни изблици биха могли да се отразят неблагоприятно на бъдещото му развитие. С цел предотвратяване на риска от увреждане на детето от ДСП - Л. са издадени задължителни предписания на родителите за ползване на социална услуга "Оценка на родителския капацитет", за срок от 6 месеца. Майката - Н.-К. е подписала договор с доставчика на социални услуги "Център за обществена подкрепа на Сдружение "SOS Детски селища България" и са проведени консултации, бащата - М., не е подписвал договор, обжалвал е задължителното предписание, като жалбата му е отхвърлена от РДСП С.-град. Процесният акт - задължителното предписание - е постановен в резултат на проверка, имаща характер на вътрешно-ведомствена. Същият има за адресат директора на ДСП - Младост, спрямо когото се явява акт с характер на методическо указание, но е постановено в повелителна форма като задължително предписание, директорът на ДСП - Младост, да предприеме конкретни действия спрямо посочените лица. Обективираното волеизявление се явява задължително предписание и спрямо детето и двамата родители, тъй като пряко засяга личната им сфера. С издаденото ЗП се нарежда майката и детето да бъдат насочени за ползване на социална услуга, въпреки че, видно от данните по делото, до този момент те са били насочвани и доброволно са посещавали заедно с детето голяма част от социалните услуги на територията на гр. С.. В хода на проверката не са установени безспорни доказателства за наличие на риск за детето А., както и какви точно вреди са нанесени на детето от незаконосъобразни действия на директора на ДСП - Младост. В касационната жалба се твърди, че отношенията между родителите са влошени, комуникацията помежду им е нарушена, а "майката принципно сътрудничи на ОЗД", като е налице "привидно сътрудничество от нейна страна". Така наведените доводи са неоснователни. Както се посочи по-горе, майката е оказвала пълно съдействие на всички институции във връзка с многобройните подадени сигнали от страна на бащата. След анализ на съвкупния доказателствен материал е обоснован извод досежно невъзможността да се приеме за безспорно, че детето А. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие) като в случая конкретно да има вероятност за синдром на родителско отчуждение. Въз основа на логическото тълкуване на разпоредбите на Закона за закрила на детето и Правилника за неговото прилагане, касаещи прилагането на мерки за закрила в семейна среда, решаващият съд обосновава извод, съгласно който налагането им има задължителен характер в хипотезата само на установен риск, а не при вероятен такъв. Мерките за закрила в семейна среда са изброени в чл. 23 ЗЗДет. Тяхната цел е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за неговото отглеждане и възпитание - чл. 18, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Затова тези мерки могат да бъдат осъществени и чрез социални услуги (чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет.). Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет., "услуги" по смисъла на чл. 23 от с. з. са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане (ЗСП), а според чл. 16 ЗСП социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. Правилно първоинстанционният съд е приел, че издаденото ЗП не е съобразено с целта на закона. Съобразно правилата на ЗЗДет., всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е дефинирана като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет.), при спазване на установените от закона принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Съгласно чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че в настоящия случай при издаване на предписанието не са взети предвид горните изисквания. За детето А. не е възникнал риск от увреждане на психо - емоциалното му стабилност и развитие. При детето не се наблюдават отклонения в социалното му поведение, осигурена му е нормална битова среда, посещава редовно училище. Правилен е изводът на съда, че многократните проверки и поведението на бащата в случая са във вреда на детето. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника Д. Н. Н.-К., представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, касаторът следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на 500 лева (петстотин) - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 23