Решение № 9910 от 7.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община против Решение 7898/29.12.2021 г., постановено по административно дело 4074/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед РА50-918/04.12.2019 г. в оспорената част, одобряваща ИПР на м. Малинова долина, район Студентски по отношение на УПИ VII от кв. 39 по РП на м. Малинова долина за обществено обслужване, като се създават нови УПИ VI-6007за обществено обслужване, VIII-5966за обществено обслужване, IX-5966за обществено обслужване, X-5966за обществено обслужване, XI-5966за обществено обслужване, XII-5966за обществено обслужване, XIII-5966за обществено обслужване и XIVза трафопост, и се определят сервитути на инженерната инфраструктура, съгласно приложения проект. Срещу съдебното решение са подадени касационни жалби и от Н. Динев, М. Динева, Д. Бояджиева, А. Динев, чрез адвокат А. Стоев; от О. Старокин чрез адвокат К. Василев; от В. Сергеев, Г. Апостолов, С. Йорданов, Е. Венкова Йорданова, В. Божилова, Н. Петров, А. Господинова, А. Йорданов, Н. Йорданова, Н. Петров, Н. Пальова, В. Рангелова, С. Милева, Й. Трайков, Т. Манолов, В. Йончева, Г. Димитрова, А. Венева, Г. Гочева, Д. Станчева и Л. Ананиева чрез адвокат М. Владимирова; от П. Попова чрез адвокат М. Владимирова, чрез адвокат А. Машев и чрез адвокат Ц. Хаджийски; от В. Китов и К. Спасов чрез адвокат И. Костадинов. В депозираните касационни жалби се сочи неправилност на съдебното решения на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и отхвърляне на подадената жалба. Основните доводи касаят оспорване на възприетия от съда извод за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, като се оспорва надлежната легитимация на оспорващия и правото му на собственост върху имота, предмет на регулация по реда на чл. 16 ЗУТ. Касационните жалби се поддържат от юрисконсулт Механджиева, от адвокат Василев, от адвокат Костадинов и от адвокат Хаджийски, по съображенията, съдържащи се в тях и в представени писмени бележки. Ответната страна Вестрой - С ЕООД се представлява от адвокат Митова, която оспорва касационните жалби по съображения, развити в писмени бележки. Останалите ответни страни Д. Млазенова, С. Грозданова и А. Димитров, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за основателни. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съдебния състав за допустимост на първоначално подадената срещу заповедта жалба от страна на Р. Манов, който в хода на производството е заменен от правоприемника му Вестрой-С ЕООД. Оспорващият се е легитимирал като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1609.5966 по КККР, представяйки Протокол за съдебна делба по гражданско дело 3549/1983 г. по описа на Софийски районен съд и Нотариално завещание 1/15.01.2010 г. Този имот в последствие е придобит от Вестрой-С ЕООД въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е обявен за окончателен сключения между Р. Манов и Вестрой-С ЕООД договор за продажба. По делото е установено, включително и чрез специални знания, че поземлен имот с идентификатор 68134.1609.5966, за който оспорващият и неговият правоприемник представят документи за собственост, е частично идентичен с УПИ VII от кв. 39 по РП на м. Малинова долина, който е предмет на оспорената заповед и посредством разпореденото с нея се разделя на осем нови урегулирани поземлени имота. Основните доводи, съдържащи се в касационните жалби са свързани с оспорване правото на собственост на жалбоподателя върху процесния имот. Тези доводи обаче са неотносими в настоящия правен спор, тъй като посочените по-горе документи за собственост са редовни от формална страна и не са отменени по съответния ред. Недопустимо е административният съд в производство по оспорване на административен акт да се произнася по въпроса дали оспорващият е придобил по законен начин поземления имот, каквото правомощие притежава единствено гражданския съд. Първостепеният съд, както и настоящия следва да зачете посочените по-горе документи, както и отразеното в кадастъра вписване в този смисъл. Тъй като лицето, легитимиращо се за собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1609.5966, не е участвало в административното производство, и в хода му въпросът със собствеността на този имот не е бил изяснен в пълнота, правилен е изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК. Тези нарушения са довели до материална незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като същата е издадена на основание чл. 16 ЗУТ, по реда на който се одобрява подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, като с този план на всеки собственик на имот се определя равностоен УПИ, без да се съобразяват точните им кадастрални граници и се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура публична собственост. Процесният имот, който в случая е разделен на осем нови урегулирани поземлени имота за задоволяване нуждите на собственици на имоти, като се обособят УПИ за всички имоти, които по време на изработване на плана от 2007 г. не са били попълнени в кадастралната основа, е следвало да бъде безспорна общинска собственост, за да бъде законосъобразно извършено процедираното одобрение. За този имот обаче са налице частни собственически претенции, обусловени с надлежни документи, поради което административният орган е следвало да пристъпи към одобряване на план по чл. 16 ЗУТ едва след приключване на вещно-правния спор по общия исков ред. Предвид изложените мотиви, административният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,