Решение № 4291 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2012 г.

Решение № 4291 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ивет Стефанова Жаблянова срещу решение № 2093 от 20.04.2012 г. по адм. д. № 8682/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и за това следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не се налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 125 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, са отхвърлени исковете на Ивет Стефанова Жаблянова срещу Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно прекратяване на служебно правоотношение в размер на 14 218.40 лева за периода от 01.03.2010 г. до 01.01.2011 г. и 120 лева лихва за забава върху цитираната сума за периода 03.08.2011 г. до предявяването на иска, заедно със законната лихва върху главницата от цитираната дата до окончателното й изплащане; сумата 250 лева разлика между дължимото и изплатено обезщетение за неизползван отпуск заедно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата 851.72 лева възнаграждение за периода 16.06.2011 г. - датата на подаване на заявлението за възстановяване на работа до 27.06.2011 г. - датата на прекратяване на служебното правоотношение, заедно с лихва за забава в размер на 90 лева за времето от 27.06.2011 г. до предявяване на иска, заедно със законната лихва върху главницата от цитираната дата до окончателното й изплащане. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на трите обективно съединени иска. По делото е безспорно установено, че с влязло в сила на 09.06.2011 г. решение № 2057/10.02.2011 г. по адм. д. № 4075/2010 г. на ВАС, Пето отделение, е отменена заповед № ЧР-П-19/26.02.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е прекратено служебното правоотношение с ищцата. На 16.06.2011 г. тя е подала заявление да бъде възстановена на длъжността директор в дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" и е поискала да й бъде заплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Със заповед № ЧР-Н-53/27.06.2011 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма е уважил заявлението за възстановяване на работа, а със заповед № РД-16-724/27.06.2011 г. е разпоредил да й се изплати обезщетение за периода 01.03.2010 г. до 31.12.2010 г., изчислено на база месечна брутна заплата 1194.16 лева /основна заплата 1012 лева и 18 % за прослужени 18 години 182.16 лева/. Със заповед от същата дата искането на Ивет Стефанова Жаблянова за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие е удовлетворено и е разпоредено да й се изплати обезщетение съгласно чл. 61 от ЗДСл за неползван платен годишен отпуск за 2010 г. в размер на 27 работни дни. На 28.07.2011 г. на ищцата е изплатено определеното обезщетение в размер на сумата 12 113 лева. Аргументирайки се, че този размер не съответства на закона и на ПМС № 67/2010 г., на 03.08.2011 г. същата е поискала от ответника да й бъде заплатена разликата от 12 000 лева, представляваща част от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. След безрезултатното изтичане на дадения срок, тя е депозирала исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело. При тази фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че определяйки със заповед № РД-16-724/27.06.2011 г. основно възнаграждение, равняващо се на получаваното от ищцата съгласно заповед № ЧР-И-912/01.09.2008 г., министърът е спазил разпоредбата на чл. 67 от ЗДСл и чл. 5, ал. 5 от ПМС № 67/2010 г. Доводът на жалбоподателката, че основното месечно възнаграждение следва да е в размер на 1 200 лева, е неоснователен. Това е така защото индивидуалните месечни възнаграждения на държавните служители се формират не само съобразно на нивото на съответната длъжност на администрацията, но и с оглед индивидуалното изпълнение на длъжността. Обстоятелството, че основното месечно възнаграждение на конкретния служител на длъжност директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" към месец май 2011 г. възлиза на сумата 1 200 лева не означава, че органът би определил такова в същия размер на Ивет Жаблянова. Относно претенцията за изплащане на допълнително възнаграждение, правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ПМС № 67/2010 г. Право на такова месечно възнаграждение има всеки служител, който на месечна база има заетост в оперативната програма, равна на или повече от 50% от законоустановеното работно време. Заетостта се доказва с месечен отчет. А при липсата на данни за действително отработени дни не може да възникне задължение за органа по назначаване да определи и начисли допълнително възнаграждение. От тук и извода, че не е налице неизплатена част от дължимо на ищцата обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Претенцията в тази й част, както и претенцията за обезщетение за неизползван отпуск, която се основава на същото фактическо основание - че органът по назначаването е определил месечното възнаграждение /основно и допълнително/ в нарушение на закона, са неоснователни. Неоснователно е и искането за заплащане на възнаграждение за периода от датата на заявлението за възстановяване на държавна служба - 16.06.2011 г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение - 27.06.2011 г. Служебното правоотношение не се възстановява по силата на закона, а въз основа на изричен акт на органа по назначаване. В конкретния случай този акт е издаден в срока за произнасяне по чл. 57, ал. 1 от АПК и не е оспорен. Заповедта е влязла в сила на 27.06.2011 г. и е породила съответните правни последици. Вземане за възнаграждение не е възникнало, труд по служебно правоотношение не е положен, и затова претенцията и в тази част е неоснователна. Като е отхвърлил исковете по посочените съображения, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение