Решение № 9123 от 18.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ОД "Земеделие" - Ямбол, срещу решение 65 от 11.04.2022г. по адм. дело 19/2022г. на Административен съд - Ямбол, с което по жалба на Т. Генчева е отменена негова заповед ЧР - 25 -19/11.01.2022 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснатите съществени процесуални нарушения - липса на мотиви и необсъждане на събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Ответната страна по касационна жалба - Т. Генчева, чрез процесуален представител адв. Г. Георгиев, в писмен отговор изразява становище,че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената заповед, с която на главен експерт в ОСЗ "Тунджа - Ямбол" Т. Генчева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл.97, ал.1 от Закона за държавния служител за извършено дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. във вр. с чл.14, ал.1, чл.17, ал.1 и ал.3 и чл.9, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация във вр. с чл.28, ал.1 от ЗДСл. е незаконосъобразна. Този си извод съдът е мотивирал с допуснати според него особено съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Първото възприето от съда за съществено нарушение е посочването в заповедта на комплексна проверка от МВР - Ямбол и ТП ДАНС - Ямбол, каквато съдът е установил, след постъпил писмен отговор от двете институции, че не е извършвана. Второто нарушение посочено от съда е, че след представяне на административната преписка по делото са били заменени страници от касатора и представени нови заверени копия на доклада и решението на дисциплинарния съвет, без да е обоснована от страна на административния орган причината за подмяна на страниците. Според АС, дори само тези две нарушения са достатъчно основание за отмяна на заповедта. Изложени са и съображения за недоказаност на двете вменени в заповедта дисциплинарни нарушения на служителката, както и допуснато нарушение на чл.93, ал.2 от ЗДСл., което според съда също е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, без да се разглежда спора по същество. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на АС - Ямбол за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Първото от приетите от съда процесуални нарушение, а именно мотивиране на заповедта с извършена проверка от МВР - Ямбол и ТД ДАНС - Ямбол, не е част от предвидената процедура по издаване на заповедта, както и счел съдът, а касае преценка за законосъобразност по същество на вмененото на служителката със заповедта дисциплинарно нарушение, каквато съдът дължи, но не е извършил. Второто възприето от съда съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта, касае процесуални действия на административния орган по представяне на административната преписка в съдебното производство, а не такива извършени в административното производство по издаване на заповедта. Представяне на административната преписка пред съда не е част от производството по издаване на заповедта, а съдържащите се в преписката доказателства, следва да бъдат обсъдени и ценени от съда, както поотделно така и в тяхната съвкупност. Производството по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания е уредено в разпоредбите на чл. 92 и следващите от Закона за държавния служител, но по спазване на административнопроизводствените правила, уредени в посочените разпоредби не е извършена каквато й да е проверка и не са изложени каквито и да е мотиви от страна на АС - Ямбол, ето защо изводите му за наличието на особено съществени нарушения на процесуални правила са необосновани, изградени без обсъждане на проведеното производство по реда на чл.92 и сл. от ЗДСл. Липсват и мотиви защо съдът приема, че приетите от него за допуснати нарушения нарушават правото на защита на оспорващата и в какво се изразява това засягане. Необосновани и не кореспондиращи на събраните по делото доказателства са изводите на АС за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДСл. при издаване на заповедта, тъй като дисциплинарно наказващия орган не е изслушал държавния служител или не е приел писмените му обяснения. На стр. 110 от делото е представена писмена покана от дисциплинарно наказващия орган до държавния служител Т. Генчева от дата 23.12.2021г., връчена на същата дата на Генчева, видно от която служителката е поканена да даде писмени обяснения или да се яви на изслушване пред ДНО във връзка с воденото дисциплинарно производство, като изрично са поискани обяснения относно двете вменени със заповедта дисциплинарни нарушения, извършени от служителката. С писмо от 29.12.2021г. изпратено от служителката по електронен път в отговор на получената покана, същата е уведомила ДНО, че въпросите които се поставят са едни и същи и отговорите на тях служителката вече е депозирала както пред директора на 26.08.2021г., така и на 26.08.2021г. пред Инспектората на МЗХГ, на заседанието на ДС на 21.12.2021г. и при изслушването на 26.08.2021г. С изпратената покана от ДНО е спазил процедурата предвидена в чл.93, ал.1 от ЗДСл. по изслушване на държавния служител и му е дадена възможност за писмени обяснения, ето защо изводите на АС - Ямбол за нарушението й са неправилни и противоречат на представените по делото доказателства. Обстоятелството, че служителката не се е възползвала от предоставената й възможност да даде допълнителни писмени обяснения или да бъде изслушана от ДНО, не може да бъде възприето като нарушение на процедурата, предвид изричната разпоредба на чл.93, ал.3 от ЗДСл. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, то не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АП. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него са описани подробно становищата на страните и съдържанието на част от събраните по делото доказателства. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Съдът изобщо не е споменал в решението си събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство доказателства, сведения на служители, сигнал до инспекторат на МЗХГ, доклад на ръководител Инспекторат при МЗХГ от извършена проверка, доклад на комисия за извършена проверка в ОД "Земеделие" - Ямбол, докладни записки на служители и др. Не са обсъдени в съдебното решение изобщо показанията на разпитаните по делото четирима свидетели и липсват каквито и да е фактически установявания от страна на съда въз основа на събраните по делото доказателства и показанията на тези свидетели. Съответно няма и правни изводи относно установените и възприети от съда факти. Решението на АС не съдържа фактически установявания и мотиви, свързани с извършеното от Генчева, дали същото представлява дисциплинарно нарушение, както по пункт 1, така и по пункт 2 от заповедта, дали правилно е квалифицирано, относно законосъобразността и съразмерността на наложеното наказание, съответствието на заповедта с целта на закона. Липсата на мотиви относно горепосочените обстоятелства представлява съществено съдопроизводствено нарушение на чл.172а, ал.2 АПК, поради което и предвид забраната за касационната инстанция по чл.220 АПК да прави нови фактически установявания, решението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което се направи пълна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК и да се изложат съответните мотиви. По претенциите за разноски и юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящето производство, следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал.3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото пред него. Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение