Решение № 15505 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2010 г.

Решение № 15505 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8240/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ивайло Кирилов Занев срещу решение № 1230 от 03.05.2010 г. по адм. д. № 1394/2010 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 14 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Главният директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено оспорването по жалбата на Ивайло Кирилов Занев срещу заповед рег. № ЧР - 3 от 27.01.2010 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, чл. 228, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с § 1 от ПЗР на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "Изпълнение на наказанията" и ГД "Охрана", утвърден със заповед № ЛС-04-755/17.08.2006 г. на Министъра на правосъдието, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като полицай I степен - сътрудник по охраната I степен в ОЗ "Охрана - София - град" към ГД "Охрана" при МП, и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания за оспорване по чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка и подробен анализ на събраните доказателства, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на Закона за Министерството на вътрешните работи. В настоящето производство, в подкрепа на искането за отмяна, се навеждат доводите, които са наведени и вземани предвид при постановяване на решението на първоинстанционния съд. По делото правилно е прието, че са спазени нормативните изисквания за провеждане на дисциплинарното производство, включително относно спазването на сроковете по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, предвид изричните разпоредби на чл. 223, ал. 1 и 2 ППЗМВР. Съпоставянето на датите, на които Главният директор на ГД "Охрана" е бил уведомен от СРП и СДВР и датата на установяване на нарушенията на служебната дисциплина водят до извода, че е спазен срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Правилно е прието и това, че изложените в заповедта фактически обстоятелства са подкрепени от събраните и проверени по време на дисциплинарното производство доказателства. Правната квалификация на деянията е обоснована и законосъобразна. Поведението на жалбоподателя е пряко относимо към нормите на чл. 8, чл. 14, чл. 15, чл. 31 и чл. 90 от специалния Етичен кодекс, с който той е запознат и като служител на ГД "Охрана" е следвало да спазва. Нарушаването на същите е доказано, а съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, деянията несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГД "Охрана" на Министерство на правосъдието, с които се уронва престижа на службата, са тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение. От изложеното е видно, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение