Решение № 8502 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13388/2009 г.

Решение № 8502 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13388/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по касационната жалба на "Бил" ЕООД, с. Соколица против Решение № 1138/26.01.2009 г. по адм. д. № 689/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 8-ми състав, с което е отхвърлена жалбата на "Бил" ЕООД против Ревизионен акт (РА) № 1000291 от 28.08.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, мълчаливо потвърден с решение на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта с която на дружеството са доначислени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 05, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11/2003 г.; м. 02, м. 03, м. 09,/2004 г.; м. 06, м. 08, м. 09/2005 г.; м. 01, м. 05/2006 г.; в частта на определен данък за общините и данък печалба 2002 г.; както и в частта на определен корпоративен данък за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и е осъдено дружеството да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 572,38 лв. Касаторът "Бил" ЕООД оспорва изцяло съдебното решение като твърди, че е неправилно и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП оспорва жалбата в подробно изразено писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 1138/26.01.2009 г. по адм. д. № 689/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 8-ми състав е отхвърлена жалбата на "Бил" ЕООД, с. Соколица против Ревизионен акт (РА) № 1000291 от 28.08.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, мълчаливо потвърден с решение на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта с която на дружеството са доначислени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 05, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11/2003 г.; м. 02, м. 03, м. 09,/2004 г.; м. 06, м. 08, м. 09/2005 г.; м. 01, м. 05/2006 г.; в частта на определен данък за общините и данък печалба 2002 г.; както и в частта на определен корпоративен данък за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Административният съд е приел, че РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. В хода на ревизията, за която е издаден процесния РА е установено, че при продажбата на автомобили втора употреба, лицето е начислявало ДДС в нарушение на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.). За данъчна основа е ползвало застрахователната стойност, като е приело, че в нея е включен ДДС. По този начин, същото незаконосъобразно е определило данъчната основа като е начислило ДДС върху по-ниска стойност от така определената от застрахователя "застрахователна стойност". Застрахователната стойност е удостоверена със застрахователни удостоверения представени от самото ревизирано лице. От приложените към възражението срещу РД фотокопия от застрахователните удостоверения е видна изричната забележка, че определените застрахователни стойности са без ДДС. В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че тези удостоверения отразяват крайна цена на стоките с включен данък е неоснователно. Съгласно чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.), разпоредбата на алинея 5 не се прилага при продажба на стоката по пазарна цена, определена по методите, посочени в чл. 20, т. 5, букви "а" и "б". С текста на чл. 29, ал. 7 /в сила от 1.01.2003 г./ е постановено, че разпоредбата на ал. 6, т. 1 не се прилага по отношение на доставки на леки автомобили, освен ако при вноса им в страната са били нови. Предвид обстоятелството, че продаваните от ревизираното лице автомобили са втора употреба, т. е. при вноса им в страната не са били нови, по силата на нормата на чл. 29, ал. 7 от ЗДДС (отм.) аргументът на жалбоподателя за приложимост на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС е незаконосъобразен. Понятието за "данъчна основа", дефинирано в чл. 28 от ЗДДС (отм.) и изискванията за определянето й, визирани в чл. 29 - чл. 31 от същия закон, въвеждат изискването за всяка последваща доставка на автомобили втора употреба данъчната основа да не бъде по-ниска от застрахователната им стойност или данъчната основа определена по чл. 29 от закона. Предвид изложеното, извършеното със спорния РА доначисляване на ДДС за продадените от лицето леки автомобили втора употреба, до митническата или застрахователната стойност, в зависимост от това, коя е по - висока е законосъобразно на основание чл. 29, чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.). За извършените през процесия период продажби на товарни автомобили представените от жалбоподателя експертни оценки от лицензиран оценител за 3 бр. МПС са взети предвид от органа по приходите при издаването на ревизионния акт. Жалбата в частта й за данъчен период м. 08. и м. 09/2003 г. е неоснователна, доколкото в ревизионния акт е направено само прехвърляне на данък, начислен от лицето с протокол от м. 11.2003 г. и отразен в този период, в резултата за данъчен период 08.03 г., когато е бил дължим на основание чл. 55 от закона. Видно от изложеното в мотивите на акта и доклада за данъчен период 11.03 г. е направено намаление на начисления данък от ревизираното лице, поради прехвърлянето му за м. 08 от ревизията. Жалбата в частта й за данъчен период м. 10/2003 г. е неоснователна, защото за единият от двата описани в мотивите автомобили лицето само е доначислило данък с протокол от м. 11.2003 г. Този данък е намален с ревизионния акт от резултата за м. 11/03 г. Жалбата в частта й за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2005 г. относно подадени писма за 9-месечна процедура по приспадане е неоснователна. Жалбоподателят сам потвърждава, че такива писма са завеждани с входящи номера. От приложения към преписката АПВ от 2007 г., цитиран от жалбоподателя е видно, че в него не са коментирани писма или други документи, относно 9-месечна процедура по приспадане. Промяната на дължимият данък за общините и данък печалба за 2002 г. и дължимият корпоративен данък за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. се дължи на увеличен финансов резултат за съответните години. Жалбоподателят оспорва установените задължения за данък за общините и данък печалба за 2002 г. с мотив, че ревизиращият екип неправилно е формирал себестойността на придобитите от дружеството автомобили. Твърди, че част от автомобилите са доставени от него на собствен ход и разходите за това следва да се включат към цената на придобиването. Не е посочил размер на такъв вид разходи и не е цитирал разходно-оправдателни документи, доказващи такива. Увеличението на финансовия резултат, което води до определяне на спорните задължения се дължи на установеният факт, че със сторно-операция в дневника за продажби за м. 02.2002 г. дружеството е сторнирало сумата от 2074 лв. като задължение към бюджета, но не е отчело тази сума като приход в Отчета за приходи и разходи (ОПР) към годишния счетоводен отчет (баланс) и в Годишната данъчна декларация. Органът по приходите е констатирал, че доставките на леки автомобили не са били основна дейност на дружеството през този период. Във връзка с това на основание чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), то не е имало право на приспадане на данъчен кредит при придобиването им, а на основание чл. 62 от същия закон не е имало задължение да начислява данък при продажбата им. Поради това не се оспорва направеното сторниране на данъка за продажба на леки автомобили като задължение към бюджета, но сумата е останала като приход на дружеството /тя е приход от продажба независимо, че не се облага с ДДС/. В тази връзка е следвало да намери отражение в Отчета за приходите и разходите и годишната данъчна декларация. Увеличението на финансовия резултат за 2002 г. с 2704 лв. е законосъобразно на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.) Увеличението на финансовия резултат за финансовите 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е предвид на това, че придобитите през тези години леки автомобили не са заприходени от дружеството в счетоводна сметка 304 "стоки" по доставна стойност, т. е. покупна цена заедно с разходи по доставка, а по статистическата им стойност, която не е реално документално доказана. От друга страна разходите по доставките - превози, вносни мита, такси и др. са отчитани в сметка 602 "разходи за външни услуги", а не са включвани в доставната стойност на придобитите автомобили. Това е довело до неправомерното отчитане на разходи за транспорт на автомобили, които още не са продадени и не отчетени приходи съпоставими на разходите за придобиването им, в т. ч. на разходите за транспорт. В тази връзка има неправилно формиране на финансовия резултат за данъчни цели. Всички документално доказани разходи за транспорт са признати в хода на ревизията, но е прието, че не следва да се отчитат текущо, а към момента на продажба на автомобилите. Жалбоподателят претендира разходи в по-голям размер, но за тях не е представил първични счетоводни документи. С оглед законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество, органът издал спорния РА, е изискал допълнителни справки и данни от дружеството с оглед установяване точното прилагане на счетоводното законодателство и по-конкретно изискванията на НСС 2 за отчитане на стоково-материалните запаси, както и принципа за документална обоснованост. Въз основа на представите от лицето справки и след преглед на първичните счетоводни документи, органът по приходите е констатирал, нарушения на счетоводното законодателство при отчитане на заприходяването и отписването на продадени леки автомобили, липса на документална обоснованост на отчетени разходи и др., подробно изложени в мотивите на РА за всяка от финансовите години. Нарушенията се състоят основно в недоказаност на "статистическата стойност" по която са заприходени и в последствие изписани като разход леките автомобили. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) един от основните принципи за осъществяване на счетоводството е съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Съгласно чл. 13 от ЗСч, активите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. В т. 4 от НСС 2 е определено понятието "доставна стойност", а т. 5.1. определя "разходите по закупуване". Констатираните от органът по приходите нарушения при заприходяването на придобитите стоки - леки автомобили и отписването им при тяхната продажба доказват нарушения на горе цитираните норми от счетоводното законодателство. Предвид изложеното, и тъй като жалбоподателят не е представил в хода на производството по обжалване доказателства опровергаващи констатациите на РА жалбата е неоснователна и първоинстанционното решение следва да се остави в сила . По изложените съображения Върховният административен съд, Първо "А" отделение