Решение № 1039 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12505/2015 г.

Решение № 1039 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12505/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на В. Л. в качеството и на особен представител на М. В. срещу решение № 9117 от 29.07.2015 г. по адм. д. № 8872/2014 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска отмяна на същото. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на В. Н. Л. от град София, в качеството й на особен представител на М. Й. В. срещу решение № РД-49-206/3.06.2014 г. на министъра на земеделието и храните. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма като отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваният административен акт е издаден и в съответствие с материалноправните норми на ЗГ. Съгласно правилото на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ, на който се е позовал административния орган, не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Нормата на § 3, ал. 2, регламентира, че ограничението по ал. 1 се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата. Изложените в заповедта мотиви (фактическите основания за издаването му) сочат за наличие на хипотезата на § 3, ал. 1 вр. ал. 2. В случая описания в решението имот в горска територия е придобит от заявителя по силата на заповед № РД-46-638/13.04.2001 г. на министъра на земеделието и горите чрез извършена замяна на основание § 3 ПРЗ на ЗГ, във връзка с § 6 от ПЗР на ППЗГ, в резултат на която замяна Манол Велев е придобил собствеността върху 1,922 дка от горския фонд в местността Пампорово. При тези данни законосъобразно административният орган се е позовал на изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, които са изпълнени - имотите, на които се иска промяна на предназначението са придобити от жалбоподателя чрез замяна от държавата и това е направено до обнародване на ЗГ, влязъл в сила на 9.04.2011 г., поради което същите попадат в приложното поле на забраната по цитирания текст. Ето защо решението, с което на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ е отказана промяна на предназначението на описания в акта имот, е издадено в съответствие с материалноправните норми. Обстоятелството, че едно от основанията за прекратяване на производството е оттегляне на искането от заявителя, не рефлектира върху законосъобразността на решението, предвид обстоятелството, че дори и да не е направено оттеглянето му, органът не би могъл да се произнесе по искането по изложените по-горе мотиви. Крайният извод на съда е, че оспореното решение е законосъобразно и жалбата срещу него като неоснователна, следва да се отхвърли. Решението е незаконосъобразно с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 АПК. Съгласно този текст от кодекса административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. В производството пред първоинстанционният съд е установено, че такова искане на страната, по чиято инициатива е започнало производството по реда на чл. 14в от ЗГ (отм.), за изключване на гори и земи от горския фонд, няма. Чрез графологическа експертиза, която е дала заключение, че не може да се установи, дали подписа след "С уважение" в заявление с рег. индекс "ИАГ - 14351/1.04.2013 г." относно преписка рег. индекс "94-ЕЕ-37/13.11.2008 г." е положен или не от Е. К. Н. и разпита на последната като свидетел е установено, че такова заявление, чрез упълномощения адвокат, от В. Л. няма. В такъв случай процесното решение е издадено без правно основание и следва да бъде отменено, след отмяната на незаконосъобразното решение на съда. Позоваването на § 3, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗГ не води до законосъобразност на процесното решение, тъй като той е относим към промяната на предназначението и строителство в горски територии, а административното производство е за изключване на гори и земи от горския фонд. Заявленията за изключване на площи от горския фонд, каквото е в случая, са уредени в § 5 от ПЗР на ЗГ, но позоваване на тестове от закона, няма отношение към производството по чл. 56, ал. 1 АПК. Всъщност административният орган, чрез прекратяване на производството, се е произнесъл по същество относно изключването на гори от горския фонд, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - II колегия