Решение № 3319 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2017 г.

Решение № 3319 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по реда на чл. 193, ал. 7 във връзка с чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на М. З. - прокурор в Софийска районна прокуратура срещу решение по т. 5. 3 от протокол № 45 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 7.11.2017 г. Поддържат се доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта му. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне при съблюдаване на задължителните указания, дадени по приложението на закона. Ответникът - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., изразява становища за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ и от страна с правен интерес от оспорването. Последното се приема, тъй като с процесното решение е оставена без уважение молбата на М. З. - прокурор в Софийска районна прокуратура за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в Софийски районен съд, поради липса на освободена длъжност. Кандидатката не е била назначена, както преди постановяване на решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, така и впоследствие, което обуславя наличието на пряк правен интерес. В тази връзка не се споделя тезата на процесуалния представител на ответника, която е в противоположен смисъл. При преценката на спорните правоотношения настоящият тричленен състав съобразява, че с определение № 9319 от 9.07.2018 г. по адм. д. № 4643/2018 г. по описа на петчленен състав, ІІ колегия, е отменено протоколно определение от 7.03.2018 г. за спиране на производството по това дело. С определението на петчленния състав на ВАС е прието, че съдебното решение, с което се обявява нищожността или се отменя подзаконов нормативен акт, съгласно чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 194 АПК, действа само за напред. Правните последици, възникнали от прилагането на нормативен акт, не биха могли да бъдат засегнати от евентуалната му съдебна отмяна или обявена нищожност. До настъпването на този юридически факт породените от действието на подзаконовия акт висящи правоотношения се регулират според неговите норми. Въз основа на тях се преценява и законосъобразността на издадените (приетите) индивидуални актове, без да е изключено правомощието на съда за проверка със съдържанието по чл. 5, ал. 1 АПК по повод на конкретно дело. Прието е също така, че в случая обусловеността, която изисква чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е изключена, както от предмета на спора по определеното като обуславящо дело, който не се отъждествява с фактическия състав на заявеното от оспорващата право, така и от отреченото от АПК обратно действие на отменящото или прогласяващо нищожността на подзаконовия нормативен акт съдебно решение. От така постановеното определение се налага изводът, че то съдържа указания и относно нормативната уредба, която следва да бъде приложена спрямо спорните правоотношения, т. е. по приложението на материалния закон, в контекста на приетата липса на преюдициалност на адм. д. № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на ВАС, Първа колегия, спрямо настоящето дело. Предвид задължителността на указанията на петчленния състав на ВАС за този състав, съгласно чл. 235, ал. 2 АПК, последният статуира в посочените определение № 9319 от 9.07.2018 г. по адм. д. № 4643/2018 г. по описа на петчленен състав, ІІ колегия предели, без да го коментира. При преценка на събраните доказателства, съдът приема следното: От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателката е участник в конкурсната процедура за преместване чрез събеседване и заемане на свободните длъжности за "съдия" в районните съдилища, обявен с решение по т. 6. 1 от протокол № 27 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.05.2015 г., включително за шест свободни длъжности в Софийски районен съд, обн. в ДВ, бр. 39 от 29.05.2015 г. З. е кандидатствала за цитирания съд, но не е била назначена, поради попълване на местата – решение по т. 48. 14 от протокол № 2 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 20.01.2016 г. Жалбоподателката твърди, че на 3.11.2017 г. е входирала в деловодството на ВСС становище рег. № ВСС-14711 относно т. 5 от дневния ред на заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СКВСС), насрочено за 7.11.2017 г. Видно от съдържанието му, в цитираното становище се съдържа искане за разглеждане на нейния случай в това заседание, тъй като нямало решение по молбата й около осем месеца. Изложени са и съображения относно правото й да бъде назначена за съдия в Софийски районен съд при условията на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, тъй като в 9-месечен срок са се освободили две места, поради смъртта на двама магистрати от цитирания съд. От административната преписка се установява, че на 7.03.2017 г. З. е подала заявление вх. № ВСС-3455 до Съдийската колегия на ВСС, с което е поискала, в качеството си на участник в посочения по-горе конкурс и на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, да бъде назначена на длъжността "съдия" в Софийски районен съд, като е изтъкнала същите съображения относно освободените две места. Съдът приема, че това е датата на заявяване на спорното право. Предмет на настоящия спор е отказ за назначаване, обективиран в процесното решение. Във връзка със становище рег. № ВСС-14711 от 3.11.2017 г., в т. 17. 1 от решение № Р-17 от заседание на Комисията по атестиране и конкурси към Съдийската колегия на ВСС, проведено на 6.11.2017 г., са изложени подробни мотиви относно предложението на помощния орган до СКВСС да остави молбата на З. без уважение. Коментиран е обявения с решение по протокол № 27 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.05.2015 г. конкурс, в който жалбоподателката е участвала. Посочено е също така, че класираните по този конкурс кандидати за Софийски районен съд са преместени с решения по протоколи № 2 от 20.01.2016 г. и № 3 от 21.01.2016 г. и конкурсната процедура е приключила на 15.03.2016 г., съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, а 9-месечния срок по чл. 193, ал. 6 ЗСВ е изтекъл на 15.12.2016 г. Цитираните протоколи и актове за встъпване в длъжност се съдържат по настоящето дело. Изложени са съображения, че на длъжностите, които са освободени от двамата починали магистрати, са назначени М. О. Л., който с решение по протокол № 28 от 13.12.2016 г. освободен от длъжността "Административен ръководител – Председател на Софийски районен съд" и е възстановен на длъжността "съдия", както и младши съдия М. П. И., назначена с решение по протокол № 9 от 21.06.2016 г., след изтичане на срока по чл. 243, ал. 1 ЗСВ. Следователно от цитираните мотиви на КАК, противно на твърдяното от жалбоподателката е ясно в кои моменти са били заети длъжностите, за които тя е кандидатствала. Липсват и сочените от жалбоподателката вътрешни противоречия между решение № Р-17 от заседание на Комисията по атестиране и конкурси към Съдийската колегия на ВСС, проведено на 6.11.2017 г. и предходното решение на КАК по т. 7. 3 от протокол № 47 от 30.10.2017 г., тъй като и с двете решения е предложено на СКВСС да остави без уважение молбата на М. Златарева - прокурор в Софийска районна прокуратура за преместване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ в Софийски районен съд, поради липса на освободена длъжност. Искането на жалбоподателката е разгледано от Съдийската колегия на ВСС на 7.11.2017 г., видно от съдържанието на протокол № 45 от заседанието, проведено на тази дата. В цитирания протокол се съдържа изричен доклад относно случая на Златарева, а именно че тя кандидатства да бъде назначена на едно от двете места, освободили се вследствие на смъртта на двама магистрати от Софийски районен съд и че на тези места са били назначени съдиите Л. и И. Посочено е също така, че кандидатката изрично е отказала да встъпи като съдия в Районен съд - Луковит, за който е било второто й желание. Следователно, както в т. 17. 1 от решение № Р-17 от заседание на Комисията по атестиране и конкурси към Съдийската колегия на ВСС, проведено на 6.11.2017 г., така и в протокола от 7.11.2017 г. са изложени мотиви относно двете освободени длъжности за съдия в Софийски районен съд, за които жалбоподателката и кандидатствала. Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗСВ решенията на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Не е налице и твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. С решение по т. 5. 3 от протокол № 45 от заседание, проведено на 7.11.2017 г. е оставена без уважение молбата на М. Златарева - прокурор в Софийска районна прокуратура за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в Софийски районен съд, поради липса на освободена длъжност. Решението е постановено от компетентния орган по чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ, при наличие на кворум по чл. 34, ал 1 ЗСВ и мнозинство по чл. 33, ал. 4 ЗСВ. Спазена е разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, като в решението на КАК и в решението на СКВСС са изложени мотиви относно двете длъжности за съдия в Софийски районен съд, за които жалбоподателката е кандидатствала. При преценка на оспореното решение и с оглед на основанията по чл. 146 АПК, с оглед на събраните доказатества и в изпълнение на задълженията му по чл. 168 АПК, съдът съобразява следното: От т. т. 57. 1 и 57. 2 от извлечение от протокол № 28 от 13.12.2016 г. се установява, че М. О. Л. е освободен от длъжността "Административен ръководител – Председател на Софийски районен съд", на основание чл. 175, ал. 1 ЗСВ, считано от 1.02.2017 г. и е преназначен на длъжност "съдия" в същия съд, считано от 1.02.2017 г., поради което освободената на 8.08.2016 г. длъжност фигурира в справката на свободните длъжности към 15.12.2016 г., находяща се на лист 258 от делото. В нея са посочени още три свободни длъжности, овакантени съответно към 26.07.2016 г., към 1.11.2016 г. и към 2.11.2016 г., но на същите са встъпили съответно на 10.01.2017 г. и на 1.02.2017 г. освободени от длъжност зам. -председатели на СРС. Съгласно чл. 169, ал. 5 ЗСВ след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. Последната хипотеза в случая не е налице, предвид факта, че се касае до районен съд. Във връзка с цитираните три длъжности се съобразява, че жалбоподателката не е кандидатствала за тях, подала е заявление за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ едва към 7.03.2017 г., когато тези длъжности вече са били заети и то от магистрати от същия съд, които са били на ръководни длъжности в него и по силата на чл. 169, ал. 5 ЗСВ им се дължи възстановяване (връщане) на заеманата преди избора длъжност. От т. 2. 8 от протокол № 9 от заседанието на СКВСС, проведено на 21.06.2016 г. се установява, че на основание чл. 160 във връзка с чл. 243 ЗСВ е била назначена М. П. И. - младши съдия в Софийски градски съд на длъжност "съдия" в Софийски районен съд, считано от 25.06.2016 г. Съгласно чл. 243, ал. 1 ЗСВ (изм. ДВ. бр. ЗЗ от 30.04.2009 г.) след изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия се назначава на длъжност съдия в районен съд без провеждане на конкурс. Втората алинея на същия текст сочи, че само ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район. Жалбоподателката е кандидатствала за заемане на една от двете освободени от починали магистрати длъжности, на които са назначени М. О. Л. и М. П. И., а и е подала заявление за назначение по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ едва към 7.03.2017 г., когато всички коментирани в тези мотиви длъжности вече са били заети, от съдии, които имат законово предимство спрямо нея. Що се касае до обявения по т. 14. 1 от протокол № 49 от 5.12.2017 г. конкурс за 59 свободни длъжности за съдия в районните съдилища, от които 9 свободни длъжности за съдия в Софийски районен съд, то те са обявени след издаване на процесното решение и не са относими към спора. Това е така и защото тези длъжности са разкрити за целите на този конкурс, на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 178, ал. 3 и чл. 190 ЗСВ, в който жалбоподателката не е участвала и тези свободни длъжности не могат да се заемат по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Казаното се отнася и до обявените по т. 16. 1 от същия протокол длъжности за съдия, на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 180 и чл. 189, ал. 3 ЗСВ, от които 10 за Софийски районен съд, който е за първоначално назначаване. В разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, на която се е позовал кадровия орган, е посочено, че съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура. Цитираната норма е нова, обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г. В конкретния случай предходната конкурсна процедура, в която е участвала жалбоподателката, е приключила на 15.03.2016 г., т. е. преди влизане в сила на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Новата уредба изисква регламентация на висящите към момента на публикуване на изменителния закон правоотношения. При спазване правилото на чл. 33 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове това е направено с преходната разпоредба на § 210 от ЗИДЗСВ от 9.08.2016 г. Съгласно последната, започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Следователно новата ал. 6 на чл. 193 ЗСВ ще се прилага само за откритите (и приключили) конкурси след 9.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. В този смисъл следва да се тълкува и прилага текста "предходната конкурсна процедура". След като конкурсът, в който жалбоподателката е участвала е приключил преди влизане в сила на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, а именно на 15.03.2016 г., то за нея не е възникнало субективното материално право да бъде преместена при условията на тази разпоредба. В решение № 12 от 27.07.2018 г., постановено по конст. д. № 1/2018 г. обн. ДВ. бр. 65 от 7.08.2018 г., е казано следното: "... Атакуваната норма на чл. 193, ал. 6 ЗСВ идва да удовлетвори евентуално възникнала в 9-месечен срок от приключване на предходна конкурсна процедура обективна потребност от заемане на овакантена длъжност в орган на съдебната власт. Възприетото от законодателя разрешение е предпоставено от легитимна и конституционно оправдана цел - да се предвиди надежден и работещ механизъм за преодоляване на евентуални кадрови дефицити в системата на съдебната власт. Това е така, защото нормалното функциониране на нейните органи е онази търсена и необходима предпоставка за постигане на конституционното изискване за ефективна защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата... ". "... Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в максимална степен гарантира независимостта на съдиите, прокурорите, следователите, тъй като осигурява тяхното повишаване чрез механизмите на един публичен конкурс, в който те са показали високи резултати. В същото време тя предлага един разумен и балансиран изход при необходимост от своевременно запълване на овакантени в рамките на един точно фиксиран, не продължителен срок длъжности в конкретен орган на съдебната власт. Важно е изрично да се подчертае, че тук поначало става дума за възникване на кадрова ситуация с характер на извънредна, оставаща извън регулярното планиране, която несъмнено трябва да бъде преодоляна. Последното е наложително с оглед осъществяване целите на правосъдието - съдебната власт следва да е в състояние, позволяващо ? пълноценно да изпълнява конституционните си функции... ". В цитираното решение на Конституционния съд се съдържа тълкуване на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, включително и целта на тази норма. Целта на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е да се използват резултатите от проведен вече конкурс за повишаване или преместване, като на освободената длъжност, се назначи участник при наличие на кумулативно изискваните предпоставки, посочени в хипотезата на правната норма, като се имат предвид времетраенето на провеждането на един конкурс, неговото приключване и времето до следващия. Безспорно е, че процедурата приключва в един продължителен период от време, който може да бъде продължен още повече, при обжалване. Изложеното в тези мотиви сочи, че в случая в Софийски районен съд не е възникнала "кадрова ситуация с характер на извънредна, която несъмнено трябва да бъде преодоляна", нито "кадрови дефицити" по смисъла на решение № 12 от 27.07.2018 г., постановено по конст. д. № 1/2018 г. обн. ДВ. бр. 65 от 7.08.2018 г., тъй като освободените длъжности са били заети от съдии от същия съд и от младши съдия с изтекъл срок по чл. 240 ЗСВ, и това е станало още преди подаването на заявлението на З. от 7.03.2017 г. Нейното преместване в цитирания съд при условията на чл. 193, ал. 6 ЗСВ не е самоцелно, а трябва да бъде продиктувано от потребност на съда. Кадровият орган е изложил съображения за липса на освободена длъжност, който вариант на разглеждане на спорните правоотношения несъмнено е по-благоприятен за жалбоподателката, която счита, че черпи права от отменения § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 5 от 9.02.2017 г. и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г. Но и при този вариант за нея не е съществувало право да бъде преназначена на желаната длъжност за съдия в Софийски районен съд. Отричайки това право с процесното решение Съдийската колегия на ВСС е постановила като краен резултат законосъобразен административен акт. В тази връзка съдът съобразява цитираното в тези мотиви отменително определение на петчленен състав на ВАС и липсата на обнародване на решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. на петчленен състав на ВАС към момента на даване ход по същество по настоящето дело. Освен това отмяната на решението и връщането на преписката на СКВСС за ново произнасяне противоречи на чл. 11 АПК и би довело до същия резултат, макар и с други мотиви. По изложените съображения подадената срещу процесното решение жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед на изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Жалбоподателката следва да заплати на ВСС разноски в размер на 100 лв., определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 187, ал. 3 ЗСВ във връзка с чл. 193, ал. 6 и 7 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. З. - прокурор в Софийска районна прокуратура срещу решение по т. 5. 3 от протокол № 45 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 7.11.2017 г. ОСЪЖДА М. З. с адрес [населено място], [жилищен адрес] да заплати на Висшия съдебен съвет гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" № 12 сумата 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.