Решение № 13595 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16378/2009 г.

Решение № 13595 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16378/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Валентина Илиева Юрукова от гр. София, кв. Челопечене против решение № 58/6.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1450/2009 г. на Административен съд - София-град. В жалбата не са посочени конкретни касационно-отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК, поради което съдът следва служебно да провери обжалваното решение съобразно чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон. Ответната страна - Министерство на отбраната чрез процесуален представител юрк. Якимова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предявената искова претенция по ЗОДОВ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по исковата молба на Рая Рангелова Юрукова чрез законните й представители Валентина Илиева Юрукова и Рангел Василев Юрукова против Министерството на отбраната с искане да бъде осъден ответника да заплати сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неполагане на достатъчно грижи по опазване и съхранение на боеприпаси, в резултат на което на 3.07.2008 г. е възникнал взрив в складовете за съхранение на боеприпасите във военното поделение, находящо се в кв. Челопечене. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Министерството на отбраната да изплати претендираното обезщетение. С решението си съдът е отхвърлил изцяло така предявения иск, като е приел, че претенцията е недоказана по основание и размер, а именно не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие и пряката му причинно-следствена връзка с претендираните причинени вреди. Решението е допустимо, валидно и правилно. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди да са в наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от административния орган. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е много подробно фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Бездействието като проява на незаконосъобразна административна дейност и свързаната с това отговорност не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Въпросът за незаконосъобразната административна дейност ( или бездействие в нарушение на закона) е винаги преюдициален спрямо иска за обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ във вр. чл. 203 АПК и след като установи по надлежен процесуален ред незаконосъобразното бездействие следва да се установи пряката му връзка с претендираните вреди на посочените понастоящем основания. Поради това, при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Служебното начало в процеса е ограничено и съдът не може да замества страните при събиране на доказателствата в подкрепа на твърденията им. По силата на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, което в конкретния случай е сторено. С оглед на изложеното процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното атакуваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,