Решение № 3169 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15696/2013 г.

Решение № 3169 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15696/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кардиологичен медицински център Велико Търново" ЕООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя д-р Даниел Пейков Трендафилов, против решение № 495/07.10.2013 г., постановено по адм. дело № 548/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана изх. № 29-04-45/26/27.05.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, без да излага конкретни основания и съображения, моли решението да бъде отменено. Предвид това касационната проверка на решението се извършва съгласно чл. 218, ал. 2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Велико Търново, оспорва жалбата чрез пълномощника адв. Аня Минчева. В представените по делото писмено възражение и писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Кардиологичен медицински център Велико Търново" ЕООД против писмена покана изх. № 29-04-45/26/27.05.2013 г. на директора на РЗОК - гр. Велико Търново за възстановяване на сумата 1061,35 лв., представляваща заплатените средства за специализирани медицински дейности /СМД/ и стойност на медико-диагностични дейности /МДД/, назначени извън определените брой СМД и стойност на МДД, при отчитане на разрешеното надвишение и задължението за компенсиране, за четвъртото тримесечие на 2012 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени на НЗОК посочените в поканата средства, заплатени за назначени извън определените брой СМД и стойност на МДД и разрешените надвишавания и задължението за компенсиране за четвъртото тримесечие на 2012 г. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че със заповед № РД 09-556/18.04.2013 г. на директора на РЗОК, на основание чл. 72, ал. 2 и чл. 73 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, е назначена финансова проверка на "Кардиологичен медицински център Велико Търново" ЕООД относно изпълнение на възложените брой СМД/стойност МДД за четвърто тримесечие на 2012 г. Въз основа на резултатите от извършената проверка, за което е съставен констативен протокол № СМ/ф/30/30.04.2013 г. и протокол за неоснователно получени суми № СМ/ф/31/30.04.2013 г., от директора на РЗОК гр. Велико Търново е издадена процесната писмена покана изх. № 29-04-45/26/27.05.2013 г. за доброволно възстановяване на НЗОК заплатените от същата средства за СМД и МДД в размер общо на 1061,35 лв. поради превишение на определения брой на СМД/стойността на МДД след отчитане на допустимото надвишение и задължението за компенсиране за четвъртото тримесечие на 2012 г. По делото е установено, че между жалбоподателя и Националната здравноосигурителна каса е сключен договор № 040607/08.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, със срок на действие от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.; с протокол № 1/01.10.2012 г. към този договор са определени броя на СМД и стойността на МДД за четвъртото тримесечие на 2012 г. В чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено, че броят на определените СМД и стойността на назначените МДД могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител в рамките на чл. 3, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 и Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г.; според ал. 3 същите могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите; а според ал. 4, през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му брой на определените СМД и стойността на назначените МДД, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В чл. 45, ал. 1 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК/ заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. В разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. От съдържанието на констативния протокол и приложението към него, към които препраща както протокола за неоснователно получени суми, така и оспорената пред съда писмена покана, се установява, че за четвъртото тримесечие на 2012 г. на жалбоподателя са определени 80 броя СМД - бланка МЗ-НЗОК № 3, както и 1203 лв. за МДД бланка - МЗ-НЗОК № 4; броят на назначените от изпълнителя на медицинска помощ и изплатени на СИМП по бланки МЗ-НЗОК № 3 е 97 броя и стойността по бланки МЗ-НЗОК № 4 е 2231,65 лв.; след отчитане на разрешените надвишения и задължението за компенсиране на броя СМД/стойността на МДД, възлизаща на 88 броя за бланки МЗ-НЗОК № 3 и 1323,30 лв. за бланки МЗ-НЗОК № 4, е установено, че превишението за четвъртото тримесечие на 2012 г. е: по бланки МЗ-НЗОК № 3- 9 броя по 17 лв. всяка, или общо на стойност 153 лв. и по бланки МЗ-НЗОК № 4- 908,35 лв., или общо превишение в размер на 1061,35 лв. Съгласно чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор и чл. 76а ЗЗО, жалбоподателят като изпълнител на медицинска помощ е длъжен да възстанови на НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. С оглед на това обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с протокола за четвъртото тримесечие на 2012 г. брой СМД и стойност на МДД и отчитане на разрешеното надвишение и задължението за компенсиране, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Поради липсата на конкретни касационни основания в жалбата и предвид ограничението по чл. 218, ал. 1 АПК, според което Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, настоящият състав не обсъжда касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето АПК - съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила и необоснованост. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от законен състав, същото е допустимо, тъй като е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, съответно - на съдебното производство. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 218, ал. 2 АПК, обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като по делото не са представени доказателства за направени разноски от страна на ответника по касационната жалба - директорът на РЗОК - гр. Велико Търново. Въпреки че страната е представлявана от адвокат пред настоящата инстанция, не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция, а разноските, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.09.2013 г. в размер на 250 лв., са присъдени от първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,