Решение № 5101 от 30.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Котрулев от гр. София, чрез пълномощника му адв. А. Живков САК, срещу Решение 6210 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело 9878/2020 г. от Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност и мотиви за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и чл. 13 вр. чл. 6 КЗПЧОС. Иска се отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество. На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адв. Живков претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна Столична регионална здравна инспекция не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е обосновано и правилно и моли същото да бъде оставено в сила по изложените в пледоарията му съображения. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Първостепенният съд е сезиран с искова молба, заведена в деловодната система на АССГ с вх. 31196 от 07.10.2020 г., с която И. Котрулев е предявил иск срещу Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) с правно основание чл. 13 вр. чл. 6 КЗПЧОС (Конвенция за защита правата на човека и основните свободи), респ. чл. 45 и сл. ЗЗД и чл. 1 и сл. ЗОДОВ и чл. 7 от Конституцията на РБ, с уточнение от 29.10.2020 г. (молба вх. 33944), като е поискал: 1. Столична регионална здравна инспекция да преустанови бездействието си по движение на медицинското му експертно досие и преписката за преосвидетелстването и да бъде задължена незабавно да изпълни служебните си задължения като ги изпрати на компетентната ТЕЛК за изпълнение на нарежданията по Експертно решение 0842 от 15.05.2019 г. на НЕЛК за преосвидетелстване на ищеца и 2. Предявил е иск за обезщетение за понесени морални и здравословни вреди и пропуснати здравословни ползи в размер на 300 лв. месечно в периода от 30.06.2019 г. до 31.10.2020 г., общо 4 800 лв., настъпили вследствие на незаконосъобразното бездействие на административния орган да препрати преписката, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е установил фактическата обстановка по делото, анализирал е същите в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приел, че искът е неоснователен както в частта, с която се иска осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 4 800 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди в периода от 30.06.2019 г. до 31.10.2020 г., изразяващи се в нервно психическо напрежение и тормоз, проявени при сърдечни кризи и високо кръвно налягане, настъпили вследствие на бездействието на СРЗИ по извършване на административен контрол по движение на експертното медицинско досие и преписката за преосвидетелстване и удостоверяване на влезли в сила експертни решения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, така и в частта, с която е поискано осъждане на Столична регионална здравна инспекция да преустанови бездействието си по движение на медицинското експертно досие на г-н Котрулев и преписката за преосвидетелстване, като изпрати експертното медицинското досие на компетентната териториална експертна лекарска комисия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора нарушения, обосноваващи отмяна на обжалвания съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Незаконосъобразно бездействие е налице тогава, когато по категоричен и несъмнен начин, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства се установи, че административният орган не е изпълнил задължение, което произтича пряко от закона или друг нормативен акт. Изискването към причинната връзка между бездействието и вредата е бездействието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Причинната връзка е зависимост, при която бездействието (деянието) е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Деянието - действие или бездействие е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. Ако е възможно вредата да настъпи, дори ако деянието не се осъществи, това означава, че липсва причинна връзка между тях. Съгласно теорията за еквивалентността се отсяват тези фактори, без които вредата не би настъпила. Но освен това е нужно вредата да следва обективно, необходимо и закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т.е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат. При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно вследствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност (вж. Решение 8204/25.06.2020 г., АД 8712/2019 г. на ВАС). В случая обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника по движение на медицинското експертно досие на г-н Котрулев. За този си правен извод правилно се е обосновал с приложимата правна уредба - чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето, чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 5 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и доказателствата, събрани в хода на административното и съдебно производство, които не са оспорени от ищеца по съответния ред. Въз основа на тези неоспорени доказателства съдът е направил извод, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника тогава, когато медицинското досие на ищеца се е намирало при съответната ТЕЛК, НЕЛК или съда, доколкото липсва задължение на РКМЕ да изисква досието от съответния орган на медицинската експертиза, защото нейните дейности се изчерпват до съставяне, съхраняване и движение на медицинската документация, като последното е поставено в зависимост от получаването на документите от съответната ЕК. Приемането на обратното би означавало намеса в правомощията на ТЕЛК и НЕЛК, с каквито ответната страна не разполага. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че при движението на медицинската документация на г-н Котрулев не е допуснато бездействие от страна на ответника, поради което и при отсъствието на един от комулативно изискуемите елементи на фактическия състав на приложимата материалноправна норма искът за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1 ЗОДОВ обосновано и правилно е приет за недоказан и неоснователен и е бил отхвърлен. Обосновано е приетото от съда, че в конкретния случай не са налице обстоятелствата, изискващи намеса на съда по реда на чл. 256 АПК. Установено е по безспорен начин, че Столична регионална здравна инспекция, чрез РКМЕ, е изпълнила фактическите действия, дължими по силата на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗЗ и чл. 55, ал. 1 ПУОРОМЕ, като е извършила дейностите по съставяне, съхранение и движение на медицинската документация на г-н Котрулев, ведно с преписката за преосвидетелстването му и за изпълнение на нарежданията по Експертно решение 0842 от 15.05.2019 г. на НЕЛК за преосвидетелстване на ищеца, което обосновава и извода на съда за неоснователност на претенцията. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на осн.