Решение № 12106 от 3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2018 г.

Решение № 12106 от 3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител К. Първанова – служител с юридическо образование, против решение № 1687 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 13268/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становище за извършено от страна на администратора на лични данни – нотариус С. Витанова, нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с оглед на което на основание чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност. Сочи, че в решението си КЗЛД е изяснила всички релевантни към случая факти, като събирането на допълнителни доказателства и преценката на сочените в съдебното решение на АССГ обстоятелства не се явяват относими към предмета на спора. Като твърди, че с действията си по вписване на единния граждански номер (ЕГН) на М. В. в уведомлението за отправена към нея нотариална покана, нотариус С. Витанова не е изпълнила задължението си по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, касаторът формулира искане за отмяна на оспорения съдебен акт като незаконосъобразен и за постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отхвърлена като неоснователна подадената срещу решението на КЗЛД жалба от нотариус С. Витанова. Ответната страна - нотариус С. Витанова, чрез пълномощник по делото адв. Дакова, заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание. Ответната страна - М. В., не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на С. Витанова – нотариус, вписан под № 489 в регистъра на Нотариалната камера, с район на действие РС - Разлог, срещу Решение № Ж-106/2017 г. от 03.11.2017, т. на КЗЛД. С последното, решаващият състав на КЗЛД се е произнесъл по жалбата на М. В., като я е приел за основателна и на основание чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД (в редакцията, ДВ, бр. 81 от 2011 г.) е ангажирал административнонаказателната отговорност на нотариус С. Витанова за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 81 от 2011 г.). Като фактически основания за наложената въз основа на цитираните разпоредби на закона глоба в размер на 2 000 лв. административният орган е посочил включването на идентифициращи лицето данни, а именно ЕГН, в съобщението за отправена от "Асет Кеър" ЕООД нотариална покана, което съобщение е било връчено по реда на чл. 47 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – посредством способа "залепване на уведомление". Преценено е, че извършването на връчване чрез уведомление по чл. 47 ГПК не налага използване на данните, съставляващи ЕГН на М. В., с оглед на което администраторът на лични данни – нотариус С. Витанова е употребила личните данни непропорционално на целите, за които същите се обработват (нарушение на принципа по чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗЗЛД, в редакцията на закона, обн., ДВ бр. 81 от 2011 г.), както и в разрез с изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД за тяхното законосъобразно добросъвестно обработване (ДВ бр. 81 от 2011 г.). Решението на КЗЛД е било обжалвано от нотариус С. Витанова пред компетентния административен съд. С атакувания пред ВАС съдебен акт АССГ е уважил жалбата, като е отменил Решение № Ж-106/2017 г. от 03.11.2017, т. на КЗЛД поради постановяването му в противоречие с материалния закон и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по жалбата на М. В., съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, и при формално спазване на изискването за посочване на фактическите и правни основания за издаването му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, но в несъответствие с приложимия материален закон. Посочил е, че личните данни на М. В. са събрани във връзка с дейността на администратора като нотариус, за конкретни, точно определени и законни цели, като не е допуснато обработването им по начин, надхвърлящ необходимото за осъществяване на законните цели и не са налице съответно относими доказателства, сочещи на извод за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 81 от 2011 г.). Касационната инстанция намира така постановеното решение на АССГ за правилно. Въз основа на извършена съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната уредба, съдът е достигнал до правилен краен извод, че решението на КЗЛД е незаконосъобразно. Подробно и ясно са изяснени релевантните към спора факти. Направените от съда фактически установявания, като съответстващи на доказателствата по делото, се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не се налага повторното им изложение в мотивите към настоящото съдебно решение. Правилно административният съд е съобразил, че в качеството си на нотариус С. Витанова е обработила личните данни на М. В. във връзка с и за целите на връчването на нотариална покана рег. № 656, том I, акт № 57 от 23.02.2017 г., за което пред нотариус Витанова е било образувано нотариално производство. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 81 от 2011 г.) лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. От тълкуването на посочената разпоредба следва, че ЕГН-то на лицето безспорно съставлява негови лични данни, тъй като същото може да бъде идентифицирано чрез него. В конкретния случая личните данни на М. В. са били събрани във връзка с дейността на администратора като нотариус за точно определени и законни цели, като не са предприети действия, неотносими, несвързани и надхвърлящи целите, за които се обработват данните. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 81 от 2011 г.) администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 91 от 2006 г.) нотариус С. Витанова е имала задължението да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от изброените в чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 91 от 2006 г.) предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД (ДВ, бр. 81 от 2011 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия, а съгласно чл. 569 ГПК – връчването на нотариална покана е нотариално удостоверяване, за което се извършва нотариално производство. В чл. 50 ЗННД е предвидена възможността нотариусът да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 ГПК. При тази материална и процесуалноправна уредба, следва да се подкрепи становището на първоинстанционния съд, че връчването на нотариални покани и на уведомленията за тях е нормативно определена дейност, изпълваща състава на нормативно установено задължение по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 91 от 2006 г.). С оглед осъществяване на една от предпоставките по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД (в посочената редакция) в конкретния случай, обработването на процесните лични данни (ЕГН) от нотариус С. Витанова, в качеството й на администратор на такива данни, следва да се приеме за допустимо – обработването е необходимо за изпълнение именно на нормативно установено задължение – връчване на нотариална покана. Правилни са и съображенията на съда относно извършване на така допустимото обработване на личните данни на М. В. в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗЗЛД (ДВ, бр. 81 от 2011 г.). Законосъобразен е изводът на АССГ, че в случая личните данни са събрани във връзка с надлежното извършване на нотариално удостоверяване, изразяващо се във връчването на нотариална покана, за което връчване са настъпили предпоставките на чл. 47 ГПК – връчване "чрез залепване на уведомление". Така поставените пред нотариус Витанова цели са конкретни, точно определени и съответни на закона. Подробно изследван от първоинстанционния съд е решаващият за изхода на спора въпрос – допуснато ли е посредством включването на ЕГН-то на М. В. в уведомлението по чл. 47 ГПК недобросъвестно и незаконосъобразно обработване на лични данни, както и съставлява ли събирането и използването на тези данни от нотариус Витанова (при упражняване на нормативноустановената й дейност) действие по обработването на личните данни, което е неотносимо, несвързано с и надхвърлящо целите, за които се обработват. Настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция, че с оглед установената по делото фактическа обстановка нотариус Витанова е обработила процесните лични данни добросъвестно и пропорционално на преследваните законни цели. Връчването на нотариална покана, предвидено в чл. 569, т. 3, предл. първо ГПК, е производство, при което нотариусът чрез писмено изявление в пределите на своята компетентност и съгласно закона удостоверява с официална доказателствена сила определени юридически факти. За да се извърши надлежно това удостоверяване и поръчващият поканата да постигне целите си, е необходимо нотариалната покана да бъде надлежно връчена на своя адресат. Способът за връчване, който е бил използван в конкретния случай – "чрез залепване на уведомление", предполага достатъчно ясно и изчерпателно вписване на данните на адресата на нотариалната покана, така че същият да може да бъде без съмнение индивидуализиран и да настъпят процесуалноправните последици на "реалното" връчване на нотариалната покана, на което е приравнено това по чл. 47 ГПК. Не може да се приеме заявеното в касационната жалба, че с действията си по вписване на ЕГН-то на лицето в уведомлението администраторът на лични данни – нотариус Витанова не е предприела необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните на г-жа В. от неправомерен достъп и разпространение, с което е нарушила задължението си по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 81 от 2011 г.) и е накърнила правата на физическото лице, адресат на нотариалната покана. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд в мотивите към своето решение, по преписката не се съдържат доказателства за това, че уведомлението освен на входната врата на жилището на М. М., е било залепено още и на входната врата на жилищната сграда, в която се намира жилището. Като твърди обратното, КЗЛД е изградила становище за наличие на предпоставки за неправомерно разпространение на личните данни на М. В. до неограничен кръг от лица – посетители на сградата. Това становище правилно е било отхвърлено от административния съд, тъй като почива на превратно интерпретиране на фактите по случая. Следва да се подкрепи заключението на съда, че наличните по делото доказателства не сочат на поведение от страна на администратора на лични данни, осъществено в разрез със задължението му по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД (ДВ, бр. 81 от 2011 г.) да защити данните от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване по смисъла на цитираната разпоредба. Извън твърдяното залепване на уведомлението на входната врата на жилищната сграда (което се опровергава от доказателствата по преписката) други мотиви за констатираното от КЗЛД нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД не са изложени. При тези обстоятелства, обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на нотариус С. Витанова за визираното нарушение е била ангажирана в противоречие с материалния закон и фактите по преписката. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При постановяването му не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт. Правните изводи на съда почиват на вярна преценка на събраните по делото доказателства, мотивирани са с конкретни и подробни съображения. Поради това оспореното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани на ответната страна в настоящото производство – нотариус С. Витанова. Същата не е заявила претенцията си за разноски по чл. 80 ГПК в установения за това срок – най-късно в съдебното заседание /списък за разноски и доказателства за тях са представени с молба от 25.04.2019 г. - след последното заседание по делото/, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, съгласно т. 11 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ОСГТК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение